Българският бизнес в Румъния: все повече и все по-успешни

Петко Димитров, председател на Българо-румънска търговско-промишлена палата и изпълнителен директор на "Унибел Норд" (търговската структура на хранителната компания "Белла България" в Букурещ), разказва, че това е стимул все повече български компании да преместват производствата и дейността си в Румъния, и то в трансграничните райони. "Капитал" разговаря с няколко от тях, които са добре утвърдени на румънския пазар, за да получи обективен поглед за него. Изводите са няколко. Корупцията е минимизирана, плата са ясни и има фокус върху ключовите фактори за растежа на икономиката - човешки ресурси, кравиапитал, природни ресурси и технологии.

Български компании вече са лидери на част от пазара

Румъния е вторият по големина търговски партньор на България през последните 5 години след Германия. По предварителни данни за 2022 г. стокообменът ще надхвърли 8 млрд. евро, като салдото е положително за България. Водещи продукти в износа за Румъния са пръти от желязо или от нелегирани стомани, медикаменти, трактори, биодизел и др.

Тези числа обаче невинаги са били така внушителни. Представители на българския бизнес в Румъния разказват, че търговията между двете страни се е "отпушила" след едновременното им присъединяване към Европейския съюз. С отварянето на икономиките и търговците са започнали да използват повече чужди езици, както и да приемат по-добре съседите си.

Основните категории хранителни продукти, внасяни в Румъния, са месо, млечни продукти, зеленчуци и плодове, риба и морски дарове, зърнени храни, а България е в топ 6 на най-големите доставчици. "Имат 9% ДДС на храните. В същото време имат подобна култура на хранене като нас. По тази причина сме най-големият вносител (между 40 и 50% от вноса) на червена леща в страната. Лидери сме и в боба (15% от вноса), нахута (40% от вноса)", обяснява Николай Димитров.

Румъния е на второ място в Европа както по растеж, така и по потенциал за растеж в потреблението на храни и напитки (F&B). Оказва се, че в топ три сред сладкарниците в румънската столица е българският бизнес на "Неделя" (с 15 обекта в Букурещ).

Комбинацията от три фактора (големият градския център в Букурещ (несравним с нито един в България), покупателната способност и по-високото ниво на хедонизъм) са основните причини поради които и "Неделя" вече толкова години активно се разраства в Румъния.

Петър Щурм Константинов

изп.-директор на сладкарници

Според Велин Ганев, чиято фирма Danubius е ексклузивен търговски представител на българската "Датекс" и държи над 50% от пазара на касови апарати в Румъния, те заедно с други две български фирми покриват над 90% от този сегмент в страната. Високотехнологичните български производства, както и бизнеси, добре регулирани от държавата, могат да влизат по-лесно на румънския пазар.

Ние пробихме и успяхме да задържим предимството си на пазара заради технологията, която предлагаме.Румънците до днес не могат да се организират подобно производство, защото е твърде регламентирано и сложно.

Велин Ганев,

собственик и изп. директов на Danubius, лидер в търговията на касови апарати в Румъния

Български компании имат сериозен дял и сферата на услугите. "Българските инвестиции в Румъния са в пъти повече от румънските в нашата страна, а броят на българските фирми в северната ни съседка е около 3200. Въпреки трудностите и предизвикателствата на местния пазар те бяха мотивация за българските компании да променят начина си на представяне и работа. Това доведе до лидерство от страна на българските фирми в различни сектори", коментира търговският аташе в Букурещ Ивайло Маринов.

Български бизнеси за лидери в различни сектори в Румъния- застраховане, микро кредитиране, земеделие, храни, хазартен бизнес, строителство на инфраструктура и много други.

Ивайло Маринов

др.ик.н. и тъговско аташе в Букурещ

Основните разлики в бизнес средата

Според проучване на международната HR компания Remote от миналата година, Румъния е 7-ата най-добра страна за развиване на бизнес в света. Това се дължи на сравнително кратък срок за започване на бизнес начинание (около 20 дни) и изключително ниския изискуем стартов капитал за това.

Според същото проучване близо половината от финансовите директори на компании в момента са в процес на разширяване на бизнеса си. Затова ключова роля имат корпоративните стимули в страната - а именно 16% корпоративно данъчно облекчение за печалба, реинвестирана в ново технологично оборудване за бизнес цели. Допълнително е възможно освобождаване от данък върху личните доходи за заплати за служители в ИТ сектора или онези части от екипи, които извършват научноизследователски и иновационни проекти.

Има някои показатели, които са много важни за нас в сферата на електронната търговия. Това са средна стойност на количка при покупка, среден брой продукти, поставени в количката и всички те са значително в пъти по големи 3-4 пъти по-големи от българските. И затова, както на нас, така и на много български компании, румънският пазар е интересен.

Никола Илчев

собственик eCommerce Academy, занимаващ се с онлайн търговия, и партньор на eMAG

Цифровизацията на услугите и е-администрацията също не са само празни думи в стратегически документи някъде по сайтовете на министерствата. "В Румъния високото ниво на дигитализация ограничи възможността за прилагане на нерегламентирани практики. Онлайн платформите, на които работят и на държавно, и на местно ниво, не позволяват пряк контакт със служителите. Всичко, което е свързано с бизнеса, е направено да се случва онлайн - подаване на документи, отчети, справки, наличности", казва Петко Димитров от Българо-румънската палата.

По тази причина някои иновации и нестандартни решения също намират по- добра почва в Румъния. "В последните 10 години инвестициите в Румъния еволюират в множество сфери - като се започне от инвестициите в заводи за автомобили и се стигне до хранително-вкусовия. Давам пример с онлайн доставчиците на храни, които работеха там още преди пандемията. В Румъния има "Глово", има "Бринго", които работят с "Карфур", има и "Болт". Тези куриери на храна са във всеки среден и голям град, за разлика от България, където са концентрирани основно в големите градове", изброява още Димитров. Тук е мястото да отбележим, че в Румъния работи и Uber.

Велин Ганев, собственик на Danubius, който живее в страната от много години, споделя, че българският бизнес работи много добре там, където дейността се регулира от държавата. "В интерес на истината в последните 4 години се вижда едно страхотно отваряне от страна на държавната администрация. Във връзка с консултация за различни проекти проблемите са на по-ниско ниво. Но хубавото е, че постоянно ни питат - какво би могло да се направи, за да се подобрят, добавя той.

И естествено, голямата разлика - корумпираността на институциите е намаляла значително. Такава все още има на местно ниво, но битката с нея категорично е променила средата. "Не сме давали една лея рушвет в Румъния", потвърждава Станко Станков, собственик на "Булмаркет", които навлязоха на жп пазара и в още няколко сектора в Румъния.

Как все пак се прави бизнес в Румъния

Ивайло Маринов казва, че за първи път в Румъния със съдействието на министъра на икономиката Никола Стоянов са организирали патронаж. "Решението за патронаж е взето още преди години, но сега ще успее да се реализира, за да има българският бизнес най-доброто лоби пред румънските власти и по-директен контакт с тях. По примера на американското и австрийското посолство, които имат най-силните патронажи", обяснява търговският аташе. Идеята е нещо като синдикат на бизнеса пред румънската държава за всички търговски, правни или други въпроси и спорове на българските компании.

А това е нужно, защото дори с отлична бизнес идея не е гаранция, че пътят в румънския пазар ще е лесен.

"За да работиш с румънците, трябва да ги разбереш. Те трябва да те приемат като "техен". Но в Румъния никога не смъкват гарда. Ако не си внимателен, винаги може да се събудиш в ситуация, която не си очаквал, тъй като хората са непредвидими", коментира Велин Ганев.

"Проблем, който аз забелязвам, е липсата на достатъчно информация за Румъния. Втората пречка е непознаване на език и специфика на държавата. Румъния е толкова близка до България, а в същото време и толкова непозната", казва Маринов.

Една от причините за провал например е липсата на подготовка за обемите на пазара в Румъния. "Били сме свидетели на фирми, които подписват договори, които после трудно могат да изпълнят поради различни причини. През годините опитът показа, че правилния партньор от румънска страна има изключително важно значение", добавя Маринов.

"През 2008 г. българските фирми бяха по-конкурентни от гледна точка на суровини, работна ръка, режийни разходи. Всичко в България беше много по-евтино и това ни позволяваше да държим ниски цени на пазара. Всъщност българските компании влизаха в Румъния не само с конкурентни цени, но и с много добро качество", спомня си Петко Димитров. "Сегашната ситуация не е точно такава - цените и тук се повишиха, и това предимство отпадна постепенно и фокусът трябва да бъде друг."

Той добавя, че български фирми трудно се съгласяват да работят на себестойност и дори на инвестиционна загуба за определен период от време. Искат да започнат да печелят веднага, не са гъвкави в това отношение и може би защото са малки фирми, нямат и свободен ресурс. В Румъния има тенденция да се работи с отложени плащания и българските компании трябва да са готови за този отложен период.

Димитров казва още, че наемането на български мениджмънт за новонавлизащите компании е препоръчително. "Направихме го с "Белла", направиха го "Неделя", направиха го "Фикосота". За успеха на българска фирма, която иска да развие собствена структура там, трябва български мениджър, който да развие пазара и да наложи ценностите на компанията." Станков от "Булмаркет" казва, че е подходил различно и е назначил румънци, но тъй като компанията му е в Русе, оперативно е по-лесно да следи нещата всяка седмица.

За да навлезе българска компания в Румъния, освен ако не е голяма и няма достатъчно ресурс за реклама и налагане на собствената си марка, ще е необходимо да работи под чужд бранд. Категорично – малките производители е по-добре да работят за чужда марка… поне в началото.

Петко Димитров

председател на УС на Българо-румънска търговско-промишлена палата в Букурещ

Така са направили и лидерите във вноса на варива и ориз, като Николай Димитров разказва, че са работили с четири други бранда, включително и този на Metro, преди да наложат своята марка Natura Fine Food на румънския пазар.

Още поле за изява на български предприемачи

Оказва се, че реката все така по-скоро разделя, отколкото да свързва двата бряга на бизнес възможностите Фотограф : Димитър Марков

Румънският пазар ще става все по-привлекателен. Секторът на храни и напитки например е широко отворен сегмент. "В България производството на хранителни продукти е по-добре развито и като качество на продукта, и като нововъведения в него. Заради това българските компании успяват на румънския пазар на хранителни продукти", смята Петко Димитров.

Все повече български компании гледат насам, включително в строителството, зелената енергия. "Българска фирма е лидер на пазара в Румъния за доставка на фотоволтаични панели и цялата система за добиване на енергия", казва Маринов. А консорциум между румънската Coni SRL и българската "Tрейс груп" спечели най-голямата обществена поръчка през 2022 г. за строителството на втория лот от магистралата между Плоещ и Бузъу за 1.25 млрд. леи (252 млн. евро).

"Погледнато през призмата на електронната търговия, разликата (с българския пазар - бел. ред.) може да достигне и 10 пъти повече потенциал и, честно казано, самата електронна търговия там и потребителите, и търговците, и доставчиците на услуги са доста по развити, което предполага много по-добри резултати, отколкото в България", казва Никола Илчев, собственик на eCommerce Academy, която се занимава с онлайн търговия и е партньор на един от лидерите в региона - eMAG.

В същото време има още много ниши с потенциал. "Секторът "мода" според мен е тотално неразвит в Румъния. Имайте предвид, че в Румъния все пак има класи и те са много добре категоризирани. Средната класа, която често се характеризира с предприемачи със собствен бизнес или чрез кадри на много високи позиции в мултинационални компании (сред които има и страшно много българи), е много по-широко представена, отколкото в България. Тук обаче те са навсякъде, не както в България в по-големите градове, а в същото време румънското производство не успява по никакъв начин да задоволи нуждите и и интересите им", смята Велин Ганев.

Но на фона на всичко това, трябва да се отбележи, че реката все така по-скоро разделя, отколкото да свързва двата бряга на бизнес възможностите. През по-голямата част от годината времето за изчакване на товари на границата надхвърля 24 часа. Станко Станков смята, че инфраструктурата е значително по-добре развита в Румъния, а връзките в България са по-скоро пречка за българските инвестиции в северната ни съседка.

Това до голяма степен би се променило от влизане в Шенген и фокус върху трансграничните връзки. И двете все още изглеждат далеч от хоризонта.