Коментар | Икономии или солидарност - коя е истинската Европа

Гръцката криза бе част от серия бързо падащи домино плочки. След глобалната финансова криза през 2008 г. Гърция не можеше повече да се справя със своя огромен дълг, така че потърси помощ от ЕС и МВФ. Никой не отрича, че гръцките финанси бяха бъркотия, но мнозина смятат, че т.нар. Тройка - ЕК, ЕЦБ и МВФ, сгрешиха, като поискаха изкупуване на минали грешки, вместо да поставят основите на едно по-добро икономическо бъдеще.

Те казаха, че Гърция ще получи помощ само ако въведе стриктни мерки за икономии, включително орязване на бюджета, увеличаване на данъците, принудителна приватизация и пробизнес реформи. Както отбеляза тогавашният гръцки финансов министър Янис Варуфакис, фиксацията на Тройката върху вината вместо върху възстановяването е подложило страната на "фискални мъчения". ЕС се представи като отмъстителен насилник, искащ да наложи ненужна болка и страдание на гърците. Като отказа да опрости част от гръцкия дълг, изглежда, че съюзът възприе Дарвиновия аргумент, че Европа ще бъде подсилена, ако нейните най-слаби икономически връзки бъдат елиминирани - развой, който замалко бе избегнат.

​​​​​​​Ако избере икономиите, ЕС ще подсили тези, които смятат, че европейският проект винаги е бил само брак по сметка.

В случая с Brexit статутът на Обединеното кралство като втората най-голяма икономика в ЕС го накара да се поддаде на високомерие. Мнозинството британци, макар и с малка разлика в гласуването, отхвърли икономическата логика за оставане в съюза и вместо това се фокусира върху проблемите, за които обвиняваше имиграцията. За онези, които подкрепиха напускането, ползите от свободната търговия не оправдаваха цената на свободната миграция в рамките на ЕС.

Когато Обединеното кралство задейства член 50 от Договора на ЕС и задвижи процедурата по развода, съюзът се обедини като общност. С други думи, позицията на ЕС бе обратна на тази по време на гръцката криза.

Но готовността, с която Европа бе готова да причини страдание на Гърция, бе стимул за евроскептиците във Великобритания. Защо Обединеното кралство да го е грижа за един проект, който позволява на силния да тормози слабия? След 2010 г. Гърция и други южни страни членки се превърнаха в това, което икономистът Пол Кругман нарече "държави на икономиите". Собственият опит на Великобритания с остеритета след 2010 г. вероятно изигра роля в успеха на референдума за Brexit.

Уникалността на европейския проект се дължи на неговата амбиция да изгради нов вид връзки между хората и местата, основаваща се на "идеята за Европа". Всеки по своя начин - и гръцкият, и британският опит показаха, че тази идея не може да се базира само на временна логика. Предишни експерименти с икономиите през 30-те години на миналия век разкъсаха континента. Ако ЕС иска да се задържи още 30 години, ще трябва да реши веднъж и завинаги дали иска икономии или солидарност - избор, който се отразява в засилващия се дебат относно предложената от ЕК реформа на фискалните правила на блока. Ако избере първото, той ще подсили тези, които смятат, че европейският проект винаги е бил само брак по сметка.