Следващите 30 | Ще продължим да бъдем страна на емиграцията

Бъдещето на България, както и до голяма степен на света, е свързано с все повече, а не по-малко, миграция

Ива Александрова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ива Александрова е експерт по миграция с дългогодишен опит в областта на развитието на миграционни политики на национално и европейско ниво и към ООН. Тя е автор на книга и статии, свързани с източноевропейските мигранти в Англия.

Миграцията е феномен, съпътстващ човешката история от момента, в който първите хора тръгват от Рифтовата долина в Африка, и е неразривно свързан както с миналото ни като човешки вид, така и с оцеляването ни пред настъпващите изменения на климата. В България миграцията е дълбоко свързана с развитието ни и като народ, и като държава от древността с идването на прабългарите от Централна Азия, през икономическите мигранти - гурбетчиите, в основата на фолклора и светогледа ни от векове, невъзвращенците и българските турци - бежанци и жертви на авторитарната комунистическа власт, голямата емиграция на 90-те години, която доведе до свиването на населението ни с 2 милиона, която в по-малка степен, но неизменно продължава и до днес. Същевременно тук намират убежище гонени и преследвани хора от Армения, изселниците от Тракия, Македония и Румъния и недотам приетите бежанци от Афганистан, Ирак, Сирия и последните две години от Украйна.

С поглед напред към следващите три десетилетия за България се очертават три основни тенденции.

Ще продължим да бъдем страна на емиграция - поколения българи ще продължават да живеят и работят в чужбина, водени от желанието за по-добър живот за себе си и семействата си, както и желанието да живеят без корупция, в правова държава, уважаваща правата им, и където имат осигурен достъп до адекватни на нуждите и функциониращи социални системи.

Паралелно с този процес нашата икономика все повече изпитва нужди от работна ръка, които не могат да бъдат задоволени само на местния пазар на труда; мигрантите са важна (но не и единствената) част от решението. Важното обаче е достъпът до пазара на труда да бъде на база на ясни правила и гарантирани работни права, за да не бъде предизвикано "състезание към дъното", уронващо заплащането и придобивките на работещите и създаващо конкуренция между местните и чуждите работници. Необходимо е и създаване на условия за включване в пазара на труда на хората, търсещи и намерили убежище у нас. Не на последното място е предприемането на промени в образователната система, така че да се създаде включваща среда за децата с различен произход, която ще подпомогне процеса на интеграция не само в икономически, но и в социален план.

Приемането на феномена като част от естественото развитие, с неговите ползи и предизвикателства, и промяна на обществените нагласи е ключово за това дали ще успеем да катализираме позитивите от миграцията

Предвид географското ни положение транзитната миграция на хора, които са се насочили към други държави в Европа, също ще продължи. Обективната реалност е, че конфликтите в света ще продължат, както и дисбалансът между наличието и нуждата от работна ръка във все повече сектори. Разликите между различните видове миграция - икономическа, миграция на високо-, средно- и нискоквалифицирани кадри, хора, търсещи убежище, климатични бежанци, студенти, семейна миграция и миграцията по любов, са все по-замъглени. Системите и международните споразумения, които ни служеха досега, са до голяма степен неадекватни на настъпващите промени.

Бъдещето на България, както и до голяма степен на света, е свързано с все повече, а не по-малко, миграция. Антиимигрантските настроения у нас са факт, но не са фиксирани, до голяма степен те са продиктувани от несигурността, в която все повече хора живеят. Истината обаче е точно обратната, за стандарта и нивото на живот, които те искат, мигрантите не само не са заплаха, а са единствената гаранция. Приемането на феномена като част от естественото развитие, с неговите ползи и предизвикателства, и промяна на обществените нагласи е ключово за това дали ще успеем да катализираме позитивите от миграцията - обмена на култури, езици, опит, идеи - които определят развитието на обществото ни и превръщането му в гъвкаво, адаптивно и иновативно икономически и социално, способно да отговори на нуждите на едно несигурно бъдеще.