Анализ | Само САЩ могат да спрат войната между Израел и Газа да не стане катастрофа

Непосредствената опасност е от втори фронт в северната част на Израел. "Хизбула" и нейните ирански спонсори рискуват да загубят репутацията си, ако не успеят да отмъстят за изгубените палестински животи. Сега "Хизбула" също така ще има силна подкрепа в арабския свят, ако реши да атакува. Ако Израел сметне, че войната е неизбежна, може да нападне първи. САЩ натовариха два самолетоносача със задачата да респектират "Хизбула" и Иран, за да не отворят втори фронт. Ако те не се вслушат, американците трябва да използват плавателните съдове, за да демонстрират сила.

Броят на жертвите в болница "Ахли Араб" означава, че "Хизбула" и нейните ирански спонсори рискуват да загубят репутацията си, ако не успеят да отмъстят за изгубените палестински животи.

Втората опасност е възможността арабско-израелските връзки да бъдат върнати десетилетия назад. Арабите си спомнят предишни войни, в които Израел е удрял училища и болници. Сега Израел наложи пълна блокада на Газа; израелският президент заяви, че всички жители на Газа носят отговорност за случилото се. Въпреки израелското превишаване на силата арабските лидери можеше да призоват за спокойствие и за независимо разследване на взрива в болницата. Това, което изглежда като масово убийство на палестинци от палестинци, трябваше да удвои техните усилия за запазване на живота на цивилните в Газа и да ги накара да създадат регионален план за по-добро палестинско бъдеще.

Вместо това в изявления, които не могат лесно да бъдат върнати назад, арабските партньори на Израел хвърлиха вината върху еврейската държава. Йордания незабавно прекрати среща между Байдън и арабските лидери, която щеше да бъде много добра надежда за регионална дипломация. Египет е по-решен от всякога да задържи временните бежанци извън Синай, частично защото се страхува да не бъде възприет като част от това, което палестинците се страхуват, че е план за постоянното опразване на Газа.

Това е печална липса на лидерство с дълбоки регионални и глобални последици. Повечето арабски правителства мразят "Хамас" и поддръжника на групировката Иран. Страни като ОАЕ и Саудитска Арабия се нуждаят от стабилност и се възползват от добрите връзки с Израел. И все пак те така се притесняват да тестват гнева на своите граждани с истината за произхода на ракетата, че са решили да саботират дългосрочните интереси на своите народи.

За Иран това изглежда като победа. С години страната има стратегия за финансирането, въоръжаването и обучаването на проксита като "Хамас" и "Хизбула". Тя смята, че насилието и хаосът отслабват Израел и дискредитират арабските правителства. Ако гледката на САЩ, които се бият с "Хизбула" заедно с Израел, доведе до пропукване в отношенията на Байдън с арабския свят, тържествуващият Иран ще е изградил основите на своята регионална доминация.

Русия и Китай също печелят. В глобалния юг цари възприятието, че тази сложна история всъщност е съвсем проста - история за репресираните палестинци и за израелския колонизатор. Китай и Русия ще използват това, за да твърдят, че САЩ разкриват истинското си презрение към тъмните жители на Газа, както и своето лицемерие относно човешките права и военните престъпления.

Какво може да направи Байдън? Неговият анализ на ситуацията трябва да започне с нуждата от мир между палестинците и израелците и с признанието, че такъв не може да има, докато "Хамас" управлява Газа - не и след като групировката демонстрира, че слага омразата към евреите преди всяка друга цел. Град Газа е прояден от тунели. Разрушаването на способността на "Хамас" да започва война ще изисква наземна офанзива.

Анализът на Байдън за ситуацията трябва да започне с нуждата от мир между палестинците и израелците.

Всичко ще зависи от провеждането на тази наземна война. Трагедията с болницата "Ахли Араб" валидира циничната сметка, че палестинските жертви помагат на "Хамас", като подкопават подкрепата за Израел. Израелската армия трябва да бъде видяна, че пожалва цивилните. Газа е на ръба. Лошите условия там заплашват с разпространяването на епидемия. Израел поне се съгласи някаква помощ да премине в анклава. Но много повече ще бъде необходима. Ако Египет продължава да не допуска бежанци, Израел трябва да направи стъпки към създаването на убежище на собствената си територия под егидата на ООН.

Също така е важно да се вземе под внимание какво ще се случи след инвазията. Израел трябва да покаже, че борбата му е с терористите, а не с хората в Газа. Трябва да обещае ново начало след войната с програма за възстановяване и с обещанието да не задушава икономиката на Газа. Трябва да подкрепи нова палестинска конституция и нови избори за лидери. Всичко това ще бъде по-лесно при едно ново израелско правителство, което да бъде избрано, когато войната приключи.

Дори ако Байдън успее да убеди Израел да предприеме тези стъпки, това поставя най-трудния въпрос. Как да се осигури сигурността в Газа след "Хамас"? Израел не може да окупира анклава завинаги. Тази идея бе с право изоставена през 2005 г. Затова е необходим международен ангажимент. Тъй като не е ясно кой би се включил, Байдън трябва да започне да изгражда коалиция още сега. Колкото повече Израел демонстрира на арабския свят, че е сериозно ангажиран със защитата на цивилните и с планирането на утрешния ден, толкова е по-вероятно арабските лидери да изиграят своята част.

Това е сложен процес. Много неща могат и ще се объркат. Обикновените араби, пропити с антиционизъм, ще пречат на готовността на техните лидери да помогнат. Но алтернативата е упадъкът, който подхранва страни като Иран и Русия. Байдън е единственият лидер, който може да върне ситуацията към нормалност. Ако се провали и сигурността на Близкия изток се разпадне, това ще бъде катастрофа също така и за САЩ.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved