След офанзивата на Израел в Газа: Ами после?

В най-кошмарния сценарий опасността е от всеобща война в Близкия изток, която може да засмуче Иран, САЩ и дори Саудитска Арабия. Както коментира пред в. Financial Times източник от администрацията на Байдън: "Всички замесени държави имат праг, който, ако бъде прескочен, те ще сметнат, че трябва да действат. Но никой не знае докъде е прагът на другата страна." През уикенда Иран вече даде сигнал, че може би ситуацията доближава неговия праг. Президентът Ебрахим Раиси предупреди в пост в Х (познат преди като Twitter), че действията на Израел в Газа "пресичат "червени линии" и това може да принуди всички да предприемат действия". И добави: "Вашингтон иска от нас да не правим нищо, но продължава да предоставя широкомащабна подкрепа за Израел."

Дори да не стигне до разрастване на конфликта, той вече е достатъчно кървав и мрачен. Според контролираното от "Хамас" здравно министерство в Газа израелските бомбардировки от 7 октомври насам са довели до смъртта на над 8700 души, от които над 3000 деца. Само във вторник израелски удар, за който Тел Авив казва, че е бил насочен срещу висш командир от "Хамас", уби над 50 души в бежански лагер в северната част на Газа.

Офанзивата на Израел не изглежда да започва с ясен план за излизане от Газа и за следвоенното бъдеще на анклава. Но е ясно, че кризата вече създава рискове по целия свят, дори да остане ограничена в сегашния териториален обсег. Директорът на британската контраразузнавателна служба МИ-5 Кен Маккалъм предупреждава, че конфликтът може да се превърне в катализатор за ислямистки тероризъм. Други служби се тревожат, че войната вече подклажда едновременно антисемитизъм и ислямофобия.

Грешките на другите и уроците за Израел

Нетаняху обяви офанзивата като "втора фаза" на войната, която цели да разгроми "Хамас" и да смени властта в Газа. Което е трудно изпълнима задача. Най-малкото защото "Хамас" е много неща - религиозна идея, социално движение, политическа партия, правителство и милиция, сродена с тероризма. Организацията е напълно вплетена в социалната тъкан на Газа от близо половин век и управлява анклава от 16 години. Освен това, каквото и да се случва в Газа, "Хамас" ще остане значима политическа сила в Западния бряг.

Източник: Reuters

За момента израелските войски, изглежда, се стремят да обградят и обсадят основния център в анклава - град Газа, а военни командири говорят за по-тесни цели от заявеното от Нетаняху пълно унищожение на "Хамас", а именно елиминиране на политическото и военното ръководство на организацията и разрушаване на колкото е възможно повече от военния й капацитет. Това може да отнеме седмици и дори месеци сражения в гъсто населени райони с огромна мрежа от подземни тунели, известни като "метрото на Газа".

За сравнение - през 2016-2017 г. бяха нужни девет месеца, за да може иракският град Мосул да бъде освободен от хватката на "Ислямска държава в Ирак и Леванта". В сирийския град Рака битката продължи три месеца. Като за разлика от акцията на Израел, тогава офанзивата се водеше от местни иракски, кюрдски и сирийски войски, подпомогнати по суша и въздух от водена от САЩ международна коалиция, ползваща се с подкрепа на Запад и в арабския свят. В Мосул, който се смята за най-голямата битка в градски условия в последните години, бяха убити над 9000 цивилни, а над 80% от унищожените сгради бяха жилищни.

Източник: Reuters

Бившият израелски премиер Ехуд Барак посочва, че Израел е изправен пред четири ограничаващи фактора. Три от тях са свързани с войната: как да води сражения, без да застрашава заложниците; как да не допусне война на два фронта, в която да се включат милициите на "Хизбула"; и как да се справи с времето, за да избегне засилване на международния натиск заради все по-окаяното положение на палестинците в Газа. Четвъртото притеснение е свързано с деня след спирането на огъня: "На кого можем да предадем щафетата", попита Барак по време на скорошен уебинар, организиран от Carnegie Endowment for International Peace.

На този въпрос Нетаняху няма отговор. Нападението на 7 октомври показа провал не само на израелските служби, но и на политиката на Нетаняху да "запуши" "Хамас" в Газа и да контролира територията отвън, като я "запечатва" по суша и вода. От друга страна, окупирането на Газа, където живеят над 2 млн. души, е твърде скъпо и трудоемко, което беше и причината през 2005 г. Израел да изтегли от анклава последните си военни сили и заселници.

Без работеща стратегия за "деня след" обаче всяка военна победа може бързо да се превърне в политически разгром. Очевиден пример е подетата от Америка "глобална война срещу тероризма", която започна триумфално. Само две седмици след атаката на "Ал Каида" на 11 септември водени от Америка войски влязоха в Кабул, столицата на Афганистан. Режимът на талибаните беше свален, "Ал Каида" беше преследвана, а лидерът й Осама бин Ладен беше открит в Пакистан и убит през 2011 г. Но десет години по-късно Америка, след като беше загубила 2400 войници, се изтегли позорно от Афганистан, а талибаните са завърнаха на власт.

Войната в Ирак, която започна сходно с бързо завземане на столицата Багдад през 2003 г., беше също толкова безславна и далеч по-кървава. Тя струваше живота на 4500 американски войници и близо 300 000 иракчани, повечето от които цивилни. Общата цена на двете войни за Америка се изчислява на 2 трлн. долара. По-трудни за пресмятане са щетите по репутацията на САЩ в Близкия изток и по света, както и върху американското общество. Близо 30 000 американски войници са се самоубили след завръщането си от Афганистан и Ирак - над три пъти повече от загиналите в битки. Гневът, социалните травми и поляризацията са една от причините за възхода на Доналд Тръмп през 2016 г.

Изводът е, че войната срещу тероризма обединява една страна в краткосрочен план, но може да я разкъса в дългосрочен. Израел, където Нетаняху предизвикваше разделение още преди конфликта, а след избухването му все повече изглежда като погрешния човек на грешното място и в грешното време, също ще плати висока цена за случващото се. И ако войната се проточи, подкрепата за нея ще намалява не само по света, но и в Израел.

Пътят към мира не е постлан с война

При цялата реторика за "изтриване на "Хамас" от лицето на земята" просто няма военен път към мира. За разлика от постройките в Газа, палестинското желание за собствена държава няма как да бъде сринато с бомби. "Ако искате да унищожите "Хамас", това е политически въпрос, а не военен", посочва пред сп. Economist проф. Лорънс Фридмън от лондонския King's College.

Източник: Reuters

Въпреки военните си победи Америка не успя да намери устойчива политическа формула нито в Афганистан, нито в Ирак. Докато продължава да третира палестинците единствено като въпрос, касаещ сигурността му, Израел е обречен да повтори същата грешка.

В някой момент, колкото и далечен и невъзможен да изглежда той сега, Израел и палестинците ще трябва да намерят трайно политическо решение. В противен случай ще продължават да растат нови поколения палестинци, решени да се борят срещу Израел. Но израелското правителство не изглежда да има идея кой би могъл да управлява Газа след предполагаемото заличаване на "Хамас". Всички опции - немощната Палестинска власт на Западния бряг (който също може да се превърне във фронт в конфликта), израелска окупация, чуждестранна миротворческа мисия - изглеждат неработещи.

Настоящата криза вече доведе до немислими събития като телефонен разговор между лидерите на архивраговете - саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и иранския президент. И е на път да постигне нещо още по-изненадващо - възраждане на инициативата за споразумение, основаващо се на съществуването на две държави. Всички водещи сили отново са на мнение, че това е водещият приоритет след прекратяване на огъня. САЩ за момента не го казват в прав текст, но имплицитно е ясно, че това е изискването към Израел в замяна на подкрепата за офанзивата. Каква ирония би било да се окаже, че действията на Нетаняху и неговото крайнодясно националистическо управление, яростно противопоставящо се на независима палестинска държава, може да осигурят импулс за създаването й.