Люксембург - джуджето с големите амбиции

Тъй като Люксембург няма излаз на море, Холандия е поела задължението да се грижи за интересите на люксембургчаните в областта на риболовството. Там, където 450-хилядното херцогство пък няма посолства (а това са повечето страни), делата му са поети основно от Белгия и Холандия. „Икономист“ припомня, че при едно от посещенията си тогавашния американски президент Бил Клинтън е бил доста ядосан от факта, че се е срещал само с граждани на мини страната - тогава херцогството отново е стояло начело на съюза, а председател на европейската комисия беше люксембургецът Жак Сантер.

За 25 милиарда пробити евро

Дори и да откаже цигарите, при обсъжданията за бюджета на ЕС между 2007 и -2013 г. Юнкер обаче със сигурност ще трябва да припали някоя папироса. Нер­вите са отдавна опънати и доскорошни съюзници в евросъюза са вече врагове. Испания и Полша, които до миналата година дружно се противопоставяха на приемането на европейската конституция, сега са тежки врагове, когато става дума за разпределението на средствата на общия европейски бюджет.

Бюджетът на евросъюза трябва да бъде приет до юни тази година, тъй като след това председателството на ЕС за шест месеца се поема от Великобритания. Повечето страни членки се притесняват, че Лондон упорито ще брани намалените си вноски в еврохазната, право, което беше извоювано от Маргарет Тачър. Великобритания обаче не е най-голямата пречка. В началото на миналата година шест страни (Германия, Франция, Великобритания, Холандия, Швеция и Австрия) поискаха участието на отделните членки в общия бюджет да се ограничи до 1% от техния брутен национален продукт. В момента вноските са фиксирани на 1.24%, макар реално този таван никога да не е бил достиган. Ако се приемат по-малките вноски, в 100-милиардния бюджет на ЕС ще се отвори дупка от 25 млрд. евро.

Европейската комисия упорито отстояваше досегашните финансови рамки. Логиката й беше, че съюзът е нараснал с 10 страни, а Брюксел освен това ще има ангажимент към повече дейности. Най-вероятно таванът ще бъде смъкнат до 1.14%, но по информация на Agence Europe председателят на европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу се е съгласил на 1.07%.

Бюджетът на ЕС за периода 2007 - 2013 г. пряко засяга България, която по това време вече ще бъде член на евросъюза. Според български експерти относителното намаляването на финансовите средства, с които Брюксел може да разполага, не би трябвало да оказва директно влияние върху България. Но ако все пак европейският бюд­жет се окаже с няколко милиарда по-тънък, това няма как да не ожесточи битката за разпределението на по-оскъдните ресурси. Тази седмица три италиански провинции се оплакаха, че приемането на България и Румъния в ЕС ще ги направи по-богати спрямо средното ниво в съюза и ще ги дисквалифицира от европейските помощи.

Всички равни пред валутата

Другият голям проблем пред люксембургското председателство на ЕС е как да направи така, че Пактът за стабилност и растеж да не бъде постоянно нарушаван. За да се гарантира стабилността на общата европейска валута, пактът изисква страните - членки на еврозоната, да поддържат бюджетния дефицит по-нисък от 3% от БВП. Париж и Берлин обаче вече втора година не могат да се вместят в границите и Европейската комисия дори се опита да ги глоби.

По принцип Жан-Клод Юнкер се ползва с подкрепата и на двете страни, но премиерът на банкерската държава се обяви против каквито и да било реформи и за запазване на записаната в пакта граница. Доскоро той излизаше с по някоя шега от всеки сблъсък с Париж, но този път това едва ли ще му се удаде. В Германия следващата година предстоят избори и финансови рестрикции едва ли ще допринесат за добър резултат на управляващите социалдемократи.

Кога ще ги стигнем американците

Най-интересно обаче ще бъде усилието на Люксембург да съживи Люксембургската стратегия на ЕС, която цели да направи от съюза най-конкурентната икономика до 2010 г. (т.е. да надмине САЩ). С близо два пъти по-бавен растеж в сравнение със САЩ, Европа трябва да положи огромни усилия поне да изравни американското темпо. Това според Люксембург трябва да стане, като приоритетите на Брюксел се стеснят и се фокусират по-точно. В момента стратегията едновременно предвижда устойчиво развитие, социална икономика, бърз растеж, неща, които не се изключват взаимно, но не е ясно къде е ударението.

Накрая идват притесненията с предстоящите референдуми за приемане на европейската конституция. Най-проблемните са във Франция и Холандия, който ще се проведат по време на люксембургското председателство. За тях Юнкер казва пред в. „Файненшъл таймс“, че ЕС няма „план Б“ - само „план А“, който е одобрение.

За следващите шест месеца Юнкер има един скрит коз. Преди време след среща с бившия български президент Петър Стоянов люксембургският премиер беше споделил с българските журналисти, че когато медиите го ядосат, минава на официалния език на херцогството - рядко говорения люксембургски.