Как да напишем оценка на учителя

Сега наред е екипът на Барак Обама. Неговата администрация си поставя амбициозната цел до 2020 г. САЩ да излязат начело в световната класация за процента на юношите, завършили колеж (училище, даващо бакалавърска степен или професионална квалификация). Планът е доста скромен откъм детайли, но в него има три основни момента – закриване на лошите училища, възнаграждаване на добрите и повишаване на стандартите за учениците и учителите. Междувременно Белият дом се опитва да насърчава реформите с годишното "Състезание към върха", което отпуска средства на щатите, които са направили най-сериозни промени - увеличаване на конкуренцията между различните видове училища и изграждане на връзка между резултатите на учениците и работата на учителите.  

Колорадо за пример

Един от най-често цитираните примери е ProComp - системата за професионално заплащане на учители, въведена в Денвър, Колорадо. Учителите получават базова заплата, която може да нарасне с около 30%, ако те изпълняват няколко критерия. За разлика от другите опити за въвеждане на диференцирано заплащане ProComp залага повече фактори, от които зависи възнаграждението на учителите. Целта е да се избегне тенденцията преподаването да се замени със зубрене за тестове.

Основната идея е, че преди началото на всяка година учителят съставя план за това какво се надява да постигне в образователния процес. Примерно, ако предишният випуск е имал средна оценка по математика 4.50 на щатския тест, за следващият може да бъде заложена по-висока цел (т. е. резултатът от тестовете не е самоцел, важна е тенденцията на подобрение). След одобрението на директорите на училището и училищния регион преподавателят има пълната свобода как да постигне това.

Чрез ProComp учителите могат да избират различни стратегии как да спечелят повече пари. Те могат да получат бонуси, ако решат да преподават в "трудни" училища или пък по предмети, за които не се намират кандидати. Допълнителни стимули има при повишаване на професионалната квалификация или сертификация – в САЩ учителите не са длъжни да имат специализирано образование. Последното води до това, че често в класните стаи попадат много некомпетентни хора, но и изключителни таланти. Например конкурентът на Барак Обама за сенатските избори в Илинойс през 2006 г. Джак Райън след оттеглянето си от банката Goldman Sachs с няколко милиона в личната си сметка е преподавал известно време в начално училище.

ProComp започва да се прилага в края на 2005 г., когато Денвър приема специално увеличение на данъците, за да плати за подобряването на училищното заплащане. Още в началото на програмата заплатите на всички учители се увеличават с 3% като стимул за по-лесното възприемане на новостите. В същото време след 13 години стаж се слага таван на автоматичното повишение на заплатите. Целта е да се привлекат и по-млади кадри в класната стая. Изследванията в САЩ показват, че учители с между две до пет години опит като цяло се справят по-добре от ветераните.

Още през 2007 г. резултатите на учениците в щатските годишни изпити се подобряват, като разликата става още по-значима за учителите, приели ProComp, срещу тези, които отказват да се присъединят.

Нещата винаги са малко по-сложни

Програмата е посрещната със съпротива от учителските синдикати, които само две години след началото заплашват със стачка. Резултатът обаче е разцепление в профсъюзите. Но дори някои от привържениците на денвърската система не са чак толкова ентусиазирани. Поради това, че ProComp е доброволна, голяма част от лошите учителите остават извън нея и тя няма ефект върху тях. Оценките от директорите страдат от типичното изкривяване на резултатите – поощряване на удобните учители и наказание за неудобните. Освен това увеличаването на заплащането в Денвър не е било достатъчно, за да се привлекат нови учители.

"Преподаването до известна степен е изкуство", смята Робин Чаит от Центъра за американски прогрес. Според нея е много трудно да се направят точни критерии за оценка на учителския труд. Чаит предпочита по-сложна комбинация. "20-30% в микса трябва да са резултатите от тестове, около 40% да се формират от оценката на учебния план на учителя и неговото представяне в класната стая от колегите му с всепризнат авторитет. Важното е да се взимат под внимание всички дейности на учителите, а не само един елемент от тяхната работа. Естествено, трябва да се отчита социално-икономическият статус на децата, който често е решаващ." Другите критерии могат да бъдат оценката на родителите, цялостното представяне на училището и защо не оценката на самите ученици, смята Чаит. "Добра идея е политиката на TAP (Системата за напредък на учениците и учителите e неправителствена организация, която работи с различни училища) за насърчаване на добрите учители да менторстват над по-слабите. Те могат да получават бонуси за добри резултати."

"Като не работят, затваряме ги", казва Чаит, след като я питам за един от най-спорните елементи в политиката на Барак Обама – изискването на кардинална промяна на най-слабо представящите се училища. Безкомпромисният подход предизвика недоволството на учителските синдикати, а американските медии се надпреварваха да цитират преподаватели, които гневно изчегъртват лепенката с Обама от бронята на колата си. С типично американски прагматизъм Чаит обяснява, че дори и да няма гаранция, че на мястото й ще възникне нещо по-добро, лошата практика просто не може да се насърчава. "Важното е да не се върви по инерция."

Важно е и да се тестват съществени неща. Например по математика могат да се оценяват не само алгебричните способности на учениците, но възможностите им за решаване на проблеми.

"Нашата система е много добра, но не и за децата", казва пред New York Times Джоел Клайн, директорът на образователния сектор в Ню Йорк.

В над 2000 училища в САЩ имат над 60% деца, които отпадат по една или друга причина. Процентът на юношите, които продължават образованието си в колеж или университет, стагнира от едно десетилетие.

Според стратегията на Белия дом най-лошите 5% от училищата трябва да предприемат един от трите възможни "трансформационни" подхода – да уволнят директора и част от най-слабите учители; да приемат специален устав, който да ги задължава да постигнат сериозно подобрение в определен срок (charter schools); или да бъдат закрити, а учениците прехвърлени в други училища.

А на коментара ми, че в Европа подобна политика би предизвикала далеч по-големи вълнения, Чаит (която е експерт по образованието в близкия на администрацията либерален тинк-танк) казва само: "Така ли?"