ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Алексис Тинел е от Белгия, на 27 години, учил е икономика в Брюксел, работил в Лондон, а от година и половина има собствена компания. Заедно със своя приятел и съдружник Джефри Алексис е основал през април 2009 г. GetYoo - компания, която продава малки хитроумни устройства, които заместват визитките. С тяхна помощ разменяте информация с хората, които срещате на бизнес срещи и конференции, а после на сайта на GetYoo свързвате всичко това в една лична социална мрежа. "Така,
вместо да мъкнете една огромна чанта с хартия, носите само едно малко устройство", казва Алексис (вижте видеоинтервю с него). След като Европейската комисия поръчала такива устройства за свой голям форум, сега GetYoo имат поръчки от САЩ до Сингапур.
Алексис и Джефри са млади, изобретателни и имат желание да развиват идеите си. Те и тези като тях са новият блян на Европа.
Иновативността, твърди Европейската комисия, е в основата на стратегията "Европа 2020". Миналия месец тя дори опакова тази си идея под блестящото име Иновативен съюз. На български този термин звучи леко чуждестранно, но основното му значение остава същото - способността да измисляш нови неща и да ги превръщаш в полезни изобретения или в бизнес. И това не значи само наука. Ако европейската индустрия иска да расте устойчиво, а европейците да се радват на високия си жизнен стандарт, ще трябват много повече хора като Алексис Тинел. Проблемът е, че ЕС страда от липса на такива.
Тази седмица доклад на влиятелния икономически тинк-танк Bruegel констатира, че само една от пет водещи иновативни компании в ЕС е била основана след 1975 г. В САЩ броят им е два до три пъти по-голям. Едва 7% от научноизследователската дейност в ЕС е дело на млади иноватори, докато в Америка този процент е 35%. Но ако съюзът отдавна изостава зад САЩ и Япония, сега заплахата е, че дори нови азиатски сили като Китай са на път да го изпреварят. Защо няма млади надежди на Стария континент?
В Долината на смъртта
Причините са много. Според Bruegel основната е липсата на достатъчно рисков капитал (venture capital). Същото мнение преобладава и на конференцията INNOVA, която Европейската комисия провежда специално, за да говори за иновации. Изразено в числа, ЕС има над два пъти по-малко разполагаем частен рисков капитал от САЩ (виж графиката).
В стратегията си ЕК признава, че младите компании и предприемачи, които имат добри идеи, са изправени пред "долина на смъртта" между момента, в който привърши началното им финансиране, и момента на пазарна реализация.
За Алексис и Джефри например спасението е бил бизнес ангел, който е харесал проекта им. Но това е по-скоро рядък случай - европейските рискови капиталисти прибират средно 2% възвращаемост, докато американските им колеги имат 10%. "Това е омагьосан кръг", обяснява Анди Бейтс, директор на Enterprise Europe SouthWest - британско обединение на креативните индустрии. "Хората във фондовете за рисков капитал, които оценяват проекти, най-често не са предприемачи, а финансисти. Те имат коренно различен начин на мислене. Понеже виждат че над 50% от тези проекти имат много ниска възвращаемост, те най-често отпускат по-малко средства. Следователно един проект, който в САЩ би получил 2 млн. долара, във Великобритания получава няколкостотин хиляди. Естествено, че двата ще се развият различно и вторият ще донесе по-малко печалби. Така кръгът се затваря."
И тук говорим за най-развития европейски пазар за рисков капитал - британския. В повечето други страни той е маргинален, а на места като България липсва почти изцяло (виж допълнителния текст).
Забранената дума "провал"
Липсата на финансиране обаче е само едната страна на проблема. "Младите хора в Европа много бързо стават мързеливи", констатира Мади Шарма - британка от индийски произход, която ръководи четири собственоръчно изградени компании. "В Индия е просто - ако не работиш, няма да ядеш. Затова всички работят и се стремят да иновират, за да надделеят. В Китай е същото."
Тя спори разпалено с членове на ЕК, като обяснява, че проблемът е заложен още в средното образование, което насажда у децата мисълта, че да рискуваш и да си предприемач е нещо лошо.
"Проблемът е културен", съгласява се и Бейтс. С опита си от Силиконовата долина тъй е потресен от стигмата, която носи в Европа провалът. "В САЩ опитваш, ако не стане - продължаваш и опитваш пак. Тук в повечето случаи имаш един опит и си аут." Бейтс дори е един от авторите на блог (gloryoffailure.org), в който известни хора разказват за свои провали в миналото, за да обяснят, че да не успееш от първия път не означава да спреш да опитваш.
Този път сериозно
В Брюксел витае твърдо решение за промяна на ситуацията. Само в последните две седмици бяха оповестени няколко инициативи, които са част от плана за Иновативен съюз. Първата е битката за европейски патент. В момента, заради различните езици и законодателства, да валидираш патент в 13 държави от ЕС струва 20 хил. евро, от които 14 хил. само за преводи. Това е десет пъти по-скъпо от американски патент.
България: не защо, а докога
Ако трябва да посочвам, бих казал, че България е сред последните три страни, които се интересуват от нещата, които правим в сферата на иновациите, признава представител от ЕК, пожелал да остане неназован. Последното изследване на индикаторите (виж графиката) показва, че България отстъпва далеч назад от средното ниво за ЕС, което е разбираемо - в много от страните в Централна и Източна Европа необходимата иновативна инфраструктура, като например клъстери за съвместна работа на фирми от различни сфери, не съществува.Освен това България е много малък пазар, припомня Руслан Стефанов от фондация "Приложни изследвания и комуникации", която стои зад Иновации.бг - най-известния национален инструмент за анализ тази дейност в страната. Тодор Ялъмов от Центъра за изследване на демокрацията пък смята, че статистиката не разкрива всичко. "Правихме изследване, което показва, че данните на НСИ подценяват от 2 до 5 пъти сектора на информационните и комуникационните услуги. А и се мерят иновации за света - не може да се очаква страни като България или Румъния да са лидери в световни продуктови или процесни иновации."
Големият въпрос обаче не е дали сме изостанали, а дали искаме да настигаме. Въпреки че има възможност да ползва европейски пари за т.нар. иновативни ваучери например, засега България не е проявила интерес към тях, твърдят от ЕК. Новите идеи в ЕС пък комбинират работата на различни компании с изследователски центрове или университети - все още много болна и слаба тема и за българския бизнес и за академичните среди. Всичко това може да се промени, разбира се, предвид на желанието на правителството да намери нови източници на ръст. Но ще изисква много и концентрирани усилия. "Развитието ни досега се базира на най-ниското съпротивление", коментира Стефанов. "Избираме например ниска безработица, но и ниски доходи. Никакъв риск."
13 коментара
Иновацията не става чрез правителствата! Хората ако не са мотивирани и предприемчиве просто няма начин- ние сме двойно по-зле поради 45+20 години комунизЪм който ни направи мързеливи и чакщи някой да ни оправи! И както казва пичо слави Бинев - той идва и ни оправя!
Но ако можем поне малко да възвърнем онзи възрожденски дух от перидоа сле освобождението - когато България процъфтява макар и за кратко - тогава имаме някакъв шанс
- С чакане на Михаля (правителство Брюксел и тн) няма да стане нищо
- решението е да се възпитава предприемаческият дух в младите още от училище
Да не говорим, че огромното държавно харчене в Европа за институции тип БАН е сигурно най-огромния проблем. Просто по този начин не се дава път на младите, а и учените нямат особена нужда да правят иновации. Трябва държавното финансиране да е тип печелене на проекти, а не "на заплата."
ЕС не може да схване, че иновацията предполага възвръщаемост, а не субсидии и финансирания. Всякакви изкуствени условия за иновации са обречени на провал, по същия начин, по който от яйцата на облъчените кокошки /без намесата на петел/ не могат да се излюпят пилета. Дали предприемачи като Гейтс, Брансън, Джобс, Форд и т.н. и т.н. са разчитали на фондове за рисков капитал, одобрения, комисии и др. Иновацията е резултат от предприемачество, което е задушено от регулации, правителства, монополи, ЗОП и назначени бизнесмени, инв. банки, които купуват преди всичко ДЦК, защото за друго не им увират главите на мениджърите-отличници, възпитани от професори по бизнес, които не са продали по една химикалка на пазара.
Все повече се потвърждават съмненията ми относно действителната тежест на езиковата бариера по отношение на крайната цел - формиране на унитарна европейска федерация. Хем идеята е добра, хем се получава нещо като Франкенщайн, сглобен от какво ли не.
Административните пречки само допълват картинката, а тези, които говорят за проблема в статията дори не са се сблъскали с Руско - Балканските административни нрави. А говорим за приобщаване и на Турция...
"Този път сериозно" - хм, и каква е разликата "този път" с предишните (Лисабонски и прочие стратегии ...)?
Друга е темата че самият "проблем" е до голяма степен идентифициран, и то от Комисията, още през 2005г. И какво от това? Или по-скоро, и това показва че ЕС не се движи със тенденциите, а изостава и този път при подходът към проблемите. Най-жалкото е, съдейки от представеното в статията, че в Съюзът отново се фокусира във "вчерашният ден".
Подходът, отново, е чисто бюрократичен и навява силното подозрение за опит за policy transfer (последното май в литературата е описано, и е посочено че не става). "Реването" за отсъствието на venture capital е ненужно, поради простата причина, че както "присъствието" или "отсъствието" са следствие. Младите компании са изправени пред "долината на смъртта", не защото няма парички, а защото структурата на европейските икономики/индустрии (като цяло), трудно предполагат навлизането на нови "играчи" (има едни неща за разни там market and non-market barriers и подобни)
Много е интересно какъв ще да е този "нов режим за фондовете за рисков капитал", като по същество става въпрос за 27 юрисдикции, да не говорим че са на куп икономики вариращи в спектрите от leading (Финландия до гопляма степен, но с подозрение за затихване) advanced adopters (по традиция UK и северната част на Европа) и falling economies (Българската). Пък съсвсем друга е темата, отново, че през 1990те и 2000те именно Азия се превръща в Клондайк на рисковия капитал, въпреки отсъствието на каквито и да е било "режими" - и то да такава степен че правните рамка не предполага участието на venture capital. Хм ... интересен "Феномен".
(явно не се оценява че venture capital-а е форма на финансов капитал и си има своите "характеристики")
Да, и между другото, и през 1990те и 2000те редица *Европейски* venture capital фондове (от Англия, Швейцария, Германия etc.), същите тези, стиснати финансисти - "неадекватни" на Европейските пазари, влагаха десетки милиони в единични проекти - дори при първи "рунд" финансиране на startups в Азия. Интересно защо?
По темата за процесните и продуктовите иновации, в карето за България, добрата новина е че има поглед върху базисните разбирания а не опити за продължаване с "екстравагантни" определния (за формите на иновации). От друга страна, "идеите" за връщане към "добрите стари" индустриални иновации в Европа на моменти буди недоумения. Явно "идеолозите" имат впредвид продуктови иновации, ама то май в индустрията (тва дето произвежда нещо материално), икономически ефект се усеща при наличието на дифузия и процесни иновации - верно че при секторите на услугите доминиращи са процесните иновации де, но пък последното което може да се твърди е че "иновативен" сектор/индустрия е този с индустриални (разбирам го като продуктови) а не процесни иновации.
(има едни "исторически последователности" и "модели на развитие", които до голяма степен "сочат" кога и кое доминира, но явно това са подробности за Европейското policy-making творчество)
"Лошото - европейските инициативи често са много приказки, малко резултати." - май тука е "заровено кучето", но "проблемът" е не фактът а причините, а до моментът, поне така изглежда, няма поглед към тях.
За България проблемът е идентичен - няма вглеждане и каквото и да е разбиране за причините. Малък пазар е последното което може да се изтъква като причиниа (условие което трябва да се отчита - да).
Иначе Мади Шарма го е казала много точно - "В Индия е просто - ако не работиш, няма да ядеш. Затова всички работят и се стремят да иновират, за да надделеят. В Китай е същото."
- Ами да има иновации трябва да има "подходяща" среда. "Гладът" не е единствено и задължително условие, зависи от икономиките и социалните устройстав. САЩ, Индия и Китай са "налучкали" своите модели, докато Европа (а Бългрия не е нужно да се споменава дори) са все още, поне така изглежда и до моментът, на етапът "лутане"
PS.
"... способността да измисляш нови неща и да ги превръщаш в полезни изобретения или в бизнес."
- Много интересно. :D
- Иновацията не е изобретение, както и последното което може да се твърди е че изобретението е иновация. Изобретения като резултат от S&T and R&D на Европа не и липсват толкова, а и липсва най-вече способността за "серия от иновации" в последствие (на територията на "старият" континент, но пък затова в Азия се "възползват")
Какво искате от нация, в чиято основа са заложени гените на над 100 разбойнически племена, преминали през Балканския полуостров. Ако във всяко едно от тези разбойнически племена е имало 2 - 3% качествен материал, той се е размил с гена на стихията, на разрушението, на опустошението... Да не пропуснем да отбележим, че в рамките на 1300 години Дунавска /Балканска/ България на три пъти сме били под чуждо господство - наричано ту господство, ту робство, ту "присъствие", ту какво ли не... А, щях да пропусна да вметна, че през поне последните 20 години от тези 1300 най-качествения м а т е р и а л, онзи с най-положителни- те гени, масомо напусна Дунавска България, сякаш не живеем в 21 век, а през ранното Средновековие по време на така нареченото ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ...
До коментар [#2] от "J.J.":Много си зле брато! Държавните инвестиции за наука в Америка са многократно по-големи от тези в Европа. Затова ЕС приеха стратегията от Лисабон!
А за младите още по-зле. В Америка се пенсионират и на по седемдесет, а в германия ги пенсионират даже НАСИЛА на 63-65!
До коментар [#2] от "J.J.":И още- в Америка няма конкурси за проекти. Цялото финансиране е ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ЦЕЛЕВО!
"... ЕС няма достатъчно млади предприемачи и нови идеи. ...."
може и да няма, но брюкселски зелки- бюроклати седящи на два стола - в Брюксел и в Стасбург (да не се обиди Франция), дал Господ....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.