Дързост и фантазия
Има много рецепти за сътрудничество между бизнеса и университетите. Важното е да опитваш.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Не можеш просто да копираш образователна реформа. Това звучи странно и еретично в ерата на бързите решения, но образованието е толкова съществена част от едно общество, че механичното пренасяне на даден модел в друга държава е като да пренесеш shortcut икона от един компютър на друг без съдържанието зад нея.
Финландците например са начело в световните образователни класации и имат възхитителна програма за реформи, която ги прави все по-конкурентни. Тя обаче работи, защото качеството на учителите в средното и началното образование там е неизменно високо от десетилетия, а държавата взима този сектор толкова на сериозно, че за почти 20 години в края на миналия век той има едновременно двама министри - един от управляващите и един от опозицията.
Ето защо няма бързи рецепти от типа "да направим това и това и българските университети и бизнес ще заработят заедно в един по-добър синхрон". Има обаче добри практики, а ние живеем на континент, който по една случайност е пълен с такива.
Двата примера, които ще дадем тук, доказват две от важните условия за напредък във връзката бизнес - образование. Първото е нуждата да се работи заедно, която е особено важна за малки страни като България, Финландия или Белгия - повече университети, повече фирми, повече възможности. В изследване на университета в Кембридж за това как британският бизнес работи с висшите училища се заключава, че в повечето случаи конкретни проекти и проблеми за решаване възникват след първите взаимодействия, а не предварително. Т.е. за да разберете как да сте си полезни, първо е хубаво да си говорите - по възможност по-често. Изследването също така показва, че нито един проект не е бил напълно завършен и изготвен само от едната страна.
Второто е фантазията. Мнозина мислят за образованието като за консервативна система, в която дръзките идеи (като например да слееш висше училище за изкуства и дизайн с икономически и инженерни специалности) не са добре дошли. Това е ограничаваща мисъл. "Образованието е област на свободни хора" казва ректорът на СУ Иван Илчев. Което значи, че полетът на въображението не само не е забранен, но е и препоръчителен. Особено ако крайната ти цел е успехът, а не статуквото.
Съединението прави силата
Лиеж е центърът на белгийската провинция Валония и бивш голям индустриален център. Тук някога е властвала стоманената индустрия, от която тези дни са останали само няколко предприятия и много спомени. След като прогресивно запада през 80-те и 90-те години, Лиеж и Валония се оказват изоставащи не само спрямо ЕС, но и спрямо останалата част на Белгия.
През 1989 г. местният бизнес решава да направи нещо. Търговската и индустриалната камари заедно с университета на Лиеж създават малък офис, който да поддържа топла връзката между фирмите и академичната общност. В началото Interface Entreprises има 3 души персонал и двегодишен бюджет от 250 хил. евро сегашни пари, отделени от всяка една от фирмите в тези организации. "Целта беше да се помогне на малките и средните компании да иновират и да се развиват", разказва пред "Капитал" сегашният ръководител на звеното Мишел Моран. "Големите си имат връзките и възможностите, а когато те си тръгнат, малките и средните изпитват трудности. От друга страна, и лабораториите например не бяха свикнали да работят с такива компании." Проектът набира сила и финансиране. В началото Моран и колегите му посещават компании и ги убеждават да опитат сътрудничество с университета.
През 2005 г. обаче правителството на Валония решава да въведе "План Маршал", който да съживи икономиката. В него се определят насоките, в които ще се влагат максимални усилия и средства - биотехнологии и фармация, селско стопанство, транспорт, машиностроене и аеронавтика. Създадени са пет клъстъра, където фирми в тези области да взаимодействат една с друга и с университетите и са отделени над 400 млн. евро за развитие, инвестиции и изследвания. "Сега работим на базата на тези клъстъри, където компаниите са поканени да участват", казва Моран. "Вече сме 50 души и имаме 2.5 млн. евро бюджет от европейски фондове, местното правителство и от собствени проекти."
Планът предвижда облекчени условия за създаването и финансирането на нови компании в тези клъстъри и мотивирането на професори и изследователи да участват в тях. Сътрудничеството е взаимоизгодно - фирмите получават достъп до експертизата и изследванията на университетите, учените работят в лаборатории с прекрасна техника, а студентите - възможност за бързо намиране на работа по специалността. Миналата седмица клъстърът по аеронавтика стана един от петте официални партньора на Европейската космическа агенция.
И все пак Финландия
Тази година три висши училища от Хелзинки решиха да опитат нещо нестандартно. Университетът по изкуства и дизайн, технологичният университет и училището по икономика и бизнес администрация се сляха от началото на 2010 г. Новият университет, който носи името "Аалто" (по виден финландски дизайнер), иска да даде простор на идеите на студентите си - дизайнери, инженери и икономисти ще се срещат и разменят опит и мисли в три общи лаборатории. Наричат го "опрашване на идеите" и бизнесът го харесва много. Все пак Apple използва съчетание от инженерен талант и дизайнерски гений, за да стане една от най-успешните компании в света. "Аалто" трябва да е академичният еквивалент.
"Идеята не е само да имаме три висши училища в едно, а да правят неща заедно, да имат полза един от друг", казва за "Капитал" Мирела Лаахтемаки от отдела за корпоративни връзки на новия университет. Тя признава, че е имало съпротива и недоволство от някои в ръководствата на трите университета, но проектът е бил задвижен от министерствата на образованието и финансите и подкрепен от корпорации като Nokia и Kone. За ректор е избран външен човек - Туула Теери от кралския институт по технологии, а ръководител на настоятелството е изпълнителният директор на Kone.
"Ние определяме сами програмата си, казва Лаахтемаки, но не сме най-добрите във всичко - нито в света, нито дори във Финландия. Ето защо търсим сътрудничество. Има много добри големи индустриални организации например, които помагат." Държавата също помага - поне в началото. В момента университетът работи активно по набирането на средства, защото обещанието от правителството е до лятото на 2011 г. да умножи събраното по 2.5. Тъй като целта е 200 млн. евро, в "Аалто" се надяват догодина да разполагат с половин милиард за дейностите си и за изследвания.
3 коментара
Точно последното е първото, което може да започне в България. Разбира се, на доста по-ниско ниво - факултети.
В момента университетите рядко насърчават междуфакултетните програми, а и самото разделение на администрациите и отделните регистри и архиви създават огромни трудности.
Ще дам пример със СУ, където уча: студент съм в юридическия факултет и за да задоволя желанието си да уча някакви чужди езици, трябваше да се свържа сам с асистент от ФКНФ (Факултет по класически и нови филологии). След края на курса започнаха и серия административни проблеми, разкарване насам-натам и тичане по бюрократи, за да се стигне до желания резултат.
В същото време по коридорите има обяви на 10 -15 частни школи за курсове (платени, естествено), както и на някои университетски, но например „за студенти от Историческия факултет“. Студентите не са наясно, че могат да посещават всеки курс (учебен предмет), които им хареса, независимо в кой факултет, а понякога липсват и правила как да става това.
Може би оттук е добре да се започне...
Съгласен съм с колегата преди мен. Работя в администрацията на голям немски университет и имам наблюдения върху учебните планове на студентите тук. Преимуществото на университета спрямо едно профилирано висше училище е именно възможността да се посещават дисциплини, които не са в установения учебен план на дадена специалност. Например студенти по маркетинг желаят да посещават лекции от факултета по психология.
Трудностите на немската администрация са в областта на допускането и признаването на изпити, които не са в програмата на дадена специалност. Все пак студентите държат да получат удостоверение, че успешно са завършили допълнителен курс, който по късно може да им помогне за тяхната реализация.
Затова беше въведен стандартен софтуер, чрез който по-лесно се администрират такива проблеми. Условие за ефективното и ефикасно използване на такъв софтуер е изготвянето на нови и 'гъвкави' учебни планове и преструктурирането на университетската администрация. Последното в случая на този немски унивеститет започна за съжаление след въвеждането на електронната система, което беше грешка. Трябваха ни цели 4 години, за да се установят нови звена и структури. А правилно би било решението "IT follows structure".
Това определено трябва да се презентира на г-н Игнатов, а финландския опит до голяма степен трябва да се копира от детските градини, през средното образование, до висшето образование и наука. Не виждам причина да не се случи в България
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.