Нашите мили съседи

Голямата международна активност на Анкара има чисто прагматични измерения. Пренареждането на геополитическата карта след края на Студената война и новите политически реалности в самата Турция са част от причините, обяснява Перджинолу. "Икономиката със сигурност също е една от тях. Търговията с Близкия изток се е увеличила повече от седем пъти през последните десет години", подчертава тя. Тенденцията ще продължава да е възходяща, ако се съди и по дългия списък от споразумения за търговско сътрудничество, върху които турското правителство вече работи или има намерение да превърне в реалност в най-близко бъдеще. Фокусът на вниманието на Анкара е многопосочен и включва страни от всички географски посоки – от Украйна през Иран до Йемен.

Често договореностите за по-тесни икономически връзки вървят ръка за ръка с облекчения на визовия режим между Турция и съответните страни. Визите изцяло са отпаднали за някои от тях, като например Сирия, Иран, Ливан, Мароко, Тунис, Либия и Йордания. Един от непосредствените ефекти на това е бумът в туризма. "Ако погледнем икономическите индикатори, новата визова политика е доказала успеха си. Броят на туристите от страни като Ливан, Сирия и Саудитска Арабия се е увеличил със съответно 88%, 133% и 59%", казва Перджинолу. Джизре също вижда икономиката като основната движеща сила на новата визова стратегия, в която обаче се долавят и политически нюанси. "Причините са основно икономически, да, но в допълнение тази политика демонстрира символичен жест на добра воля към тези страни. Той е свързан с настоящата фаза на турската външна политика, която се опитва да афишира ролята на Турция в региона, както и доверието към нея и популярността й там", смята анализаторът.

Емигранти от всички страни

В желанието си да натрупа колкото се може повече икономически и политически точки пред съседите си обаче, Анкара може би не е преценила някои странични ефекти от щедрата си визова политика. Редица северноафрикански страни, чиито граждани могат свободно да пътуват до Турция, са и сред най-големите източници на нелегална емиграция към ЕС. "Всички отиват до Истанбул със самолет с евтини билети от Мароко, Алжир, Тунис и т. н. После следва тричасово пътуване с кола до Одрин и кратък преход пеша до Гърция", обяснява пред в. Wall Street Journal Георгиос Саламагас, шеф на полицията в Орестиада, гръцко градче недалеч от турската граница. За мнозина в гръцките погранични територии либералният режим на пътуване до Турция означава още повече кандидати за убежище в страната.

Според европейската гранична агенция Frontex в Гърция в момента се разкриват 90% от опитите за нелегално преминаване през границите на ЕС. Frontex е изпратила около 200 свои специалисти да помагат на гръцките служители по границата с Турция, която ежедневно пресичат стотици нелегални имигранти. Твърди се, че броят на разкритите опити за преминаване е немалял значително, откакто европейските експерти наблюдават района. Но все още е трудно да се каже дали това се дължи изцяло на успеха на тяхната работа или е предизвикано и от спада на трафика през границата заради трудните метеорологични условия в зимните месеци.

Предполага се, че в Гърция вече живеят между 500 хиляди и два милиона нелегални имигранти – значителен брой на фона на около 11-милионното население на страната. Турция, разбира се, отрича да има някаква вина в това развитие на нещата. "Вярно е, че сключваме визови споразумения с някои страни, за да засилим търговията и туризма, но не е правилно да се каже, че това вкарва хора нелегално в други страни", каза Селчук Юнал, говорител на турското външно министерство, цитиран от в. Wall Street Journal.

Гарет Дженкинс от Joint Center's Silk Road Studies Program и Турската инициатива на американския университет Johns Hopkins обаче вижда нещата от малко по-различен ъгъл. Той смята, че, от една страна, ЕС може да помогне повече на Анкара да се справи с транзитно преминаващите през страната кандидат-имигранти за Европа, "но Турция не си помага с облекчаването на визовия режим". "Турските източна и южна граница вече са сравнително пропускливи. Облекчаването на визовия режим само ще влоши проблема и ще засили привлекателността на Турция като платформа за опити за нелегално влизане в ЕС," коментира анализаторът за "Капитал".

Туризъм и тероризъм

Борбата с тероризма е друг сериозен аспект на турската визова политика, особено когато става въпрос за държави като Йемен, считана за магнит за джихадисти и привърженици на "Ал Каида". Страната е в списъка на Държавния департамент на САЩ за ограничения в пътуванията заради терористична дейност. В началото на годината обаче Анкара подписа с Йемен споразумение за премахване на визовия режим.

Гьокче Перджиноглу смята, че подобни ходове на правителството на Ердоган не будят особени тревоги за сигурността. Поне не от страна на Турция. Според Гарет Дженкинс обаче това може да се превърне в проблем за властите в Анкара. "Облекчаването на визовите изисквания прави много по-трудно и за турското разузнаване, и за службите по сигурността, а и за техните съюзници, да проследяват терористи", казва той. И добавя: "Турция вече е голяма транзитна точка за джихадисти и това ще се засили с облекчаването на визовите изисквания. В крайна сметка, това ще засили рисковете за сигурността и в самата Турция."

Дженкинс припомня бомбените антентати в Истанбул през 2003 г. срещу две синагоги, британското консулство и офиса на банката HSBC, в които загинаха около 50 души, а стотици други бяха ранени. Впоследствие се разбра, че извършителите са били обучени зад граница, а после се се върнали в Турция, за да изпълнят терористичните атаки. След тези инциденти турските власти преосмислиха приоритетите си и засилиха наблюдението на джихадисти вътре в страната – стратегия, която донесе успех, казва анализаторът. Той предупреждава, че "облекчаването на визовия режим ще направи задачата на турските сили за сигурност много по-трудна, защото за чужди джихадисти ще е по-лесно да внасят ноу-хау и пари в страната, а ще бъде много по-трудно тези хора да бъдат проследявани".