Коалиционно захлаждане
Референдумът за реформата на избирателната система изостри отношенията между консерватори и либералдемократи в британското правителство
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Докато светът бе вперил поглед в британската кралска сватба, едно друго събитие, с далеч по-важен потенциал за Обединеното кралство, мина сякаш почти незабелязано от чуждите медии. На 5 май британците гласуваха на местни избори, и което е по-важно - на референдум за промяна на избирателната система. Това е едва вторият референдум в историята на Великобритания.
Шестдесет и осем процента от гласоподавателите отхвърлиха предлаганата от либералдемократите на вицепремиера Ник Клег промяна в начина, по който се избират членовете на парламента, и така поне за поколение напред се запази сегашната система, известна като first–past–the–post. При нея кандидатът с най-много гласове печели, независимо дали е събрал 51% или не. Това по принцип облагодетелства само най-големите партии като консерваторите и лейбъристите и е трън в очите на либералите. Алтернативната система, която хората на Клег предложиха, предвижда само кандидатът, събрал 51%, да е победител. В листите претендентите се подреждат от избирателя според предпочитанията му и той посочва алтернативния си избор - за кого би гласувал на втория тур, ако фаворитът му отпадне. Така все едно има мажоритарни избори в два тура, само че събрани в един.
Краят на хармонията
Референдумът бе най-важното изпитание за либералдемократите. Като третата по големина британска партия те от много време искат избирателна система, която да е по-благосклонна към малките формации. Националното допитване бе цената, която Ник Клег поиска от консерваторите, за да се влезе в коалиционно правителство с тях миналия май. Тогава торите на премиера Дейвид Камерън обещаха, че ще бъде насрочен референдум, въпреки че те са напълно доволни от сегашната избирателна система. Затова и на допитването коалиционните партньори агитираха за две коренно противоположни позиции – консерваторите против, а либералдемократите в подкрепа на алтернативния вот.
Покрай референдума топлите отношения между двете партии охладняха и това се оказа първата голяма спънка в привидно хармоничната връзка на вече навършилата една година коалиция. Още при сформирането на кабинета миналата година се чуха множество мнения, че съюзът между Дейвид Камерън и Ник Клег е съшит с бели конци и няма да изтрае много дълго. Това бе първото коалиционно правителство във Великобритания от Втората световна война насам. Оттогава досега не бе имало случай никоя партия да не събере необходимите за мнозинство поне 326 места в 650-членния законодателен орган.
Основната причина коалиционните правителства да са рядкост на Острова е избирателната система first-past-the-post, която маргинализира либералдемократите, като създава двупартийни битки, които приключват с един мажоритарен победител – консерватори или лейбъристи. За изненада на всички обаче поне до този момент коалиционните отношения между дясноцентристките тори и левите либералдемократи бяха повече от добри. Различията се уреждаха дискретно, а отношенията между партийните членове бяха приятелски.
Делови отношения
Сега тази идилия е поставена под въпрос, след като в навечерието на референдума коалиционните партньори си размениха гневни забележки, което породи опасения за стабилността на правителството. Либералдемократите обвиниха премиера, че е предал джентълменското споразумение с Ник Клег да се въздържа от агитиране за изхода от референдума и да не предприема персонални атаки. Преди дни държавният секретар по въпросите на бизнеса, либералдемократът Винс Кейбъл, описа пред британската ВВС колегите си консерватори като "безмилостни, пресметливи и напълно примитивни" и обяви, че отношенията им отсега нататък ще бъдат само делови.
Камерън опита да тушира страстите, като заяви, че настина има различия в коалицията по алтернативния вот, но допълни, че правителството е достатъчно здраво, за да се справи с финансовите проблеми на страната. "Разбира се, че не сме на едно и също мнение за бъдещето на нашата избирателна система. Затова имаме референдум и дебат за това", коментира той пред парламента.
Либералдемократите претърпяха тежка загуба не само на референдума, но и на местните избори. Според експертите избирателите са наказали Ник Клег, тъй като не е отстоявал по-категорично позициите си пред торите и за в бъдеще ще настояват той да поеме по-независим политически курс от своите партньори.
Сп. Economist прогнозира, че времето след референдума ще бъде най-тежкото изпитание за здравината на правителството. Въпросът сега е могат ли коалиционните партньори да се върнат обратно към задълженията си отпреди националното допитване. Клег заяви, че "отличителните идентичности" на двете партии ще започнат да изпъкват все повече след първата година от съществуването на коалицията. Въпреки че това несъмнено ще направи процеса на вземане на решения по-труден и бавен, е малко вероятно различията да засенчат партньорството между тори и либералдемократи. Най-вече защото според социологическите проучвания нито една от двете партии не се представя достатъчно добре, за да си гарантира участие в евентуално следващо правителство.
4 коментара
Докато либералите пропуснаха шанса за ромяна в избирателната система, лейбъристите си възстановиха позициите, а торите запазиха Англия, се случи друго - Шотландия има парламент с множинство на националистите. И референдум след 3 години за независимост. А това не е никак невъзможно.
До коментар [#1] от "kardinalat":
Напротив напълно невъзможна е пълна независимост. Просто и двете страни осъзнават, че това би било само минус за тях. Шотландците ще изгубят бюджетна свобода, изкуствено по-ниските държавни разходи (отбрана, външна политика и т.н.), достъпа до огромния пазар на UK, и т.н. Англия също ще изгуби доста неща, като например по-малък пазар. А и двете системи са прекалено свързани, и в правото, например, и в политическо отношение и всякак. Просто практически е прекалено тежко и ненужно да се търси решение, което ще отнеме поне няколко десетилетия...
"Според експертите избирателите са наказали Ник Клег, тъй като не е отстоявал по-категорично позициите си пред торите и за в бъдеще ще настояват той да поеме по-независим политически курс от своите партньори."
Ник Клег го наказаха основните му гласоподаватели: младите и тези с либерално мислене, които гласуваха за него. Основна част от платформата му беше безплатното висше образование в цял UK (в момента само в Шотландия е така, и то само за шотландски или европейски граждани, англичани, северно-ирландци, уелсци и т.н. си плащат :)), и изобщо много реформи в образованието. За сметка на това те получиха точно обратното: либералите гласуваха "За" на новия закон за Висшето Образование, което го направи изключително трудно достъпно за средната класа, а пък за ниските нива на социалната стълбица, направо невъзможно. Просто пълно падение и неоправдаване на гласовете.
Много неща за последните 20 години изглеждаха невъзможни, а вече са реалност. Независимостта на Шотландия представлява реална хипотеза. И доколкото не бих се изненадал в един момент антиевропейските тежнения в Англия и Уелс да наделеят, то проевропейския уклон на Шотландия да се бъде последната капка преляла чашата. А за пазарите - имаме примера на Чехия и Словакия. Разводът помежду им не попречи на икономическото коопериране.
До коментар [#3] от "kardinalat":
Хипотеза, да. Но вероятност -> едва ли. Подкрепата за независимост е доста малка, около 20-30%, а и непрекъснато пада. Просто деволюцията свърши това, което целеше. В момента спорът е, честно казано, за приходите от Северно море, за възможностите за разширяване на деволюираните области (не знам как е на български, devoluted areas имам предвид) и т.н., а не за независимост или рефередум. Последните две са просто популизъм...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.