🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Битката за Дейвид Камерън

Кой и как влияе на консервативния кандидат за премиер на Великобритания

Reuters    ©  Reuters

Назрява международна криза. Тя може да дойде от решение на Америка да бомбардира Иран, от размирните руски националисти в Крим или заради преговорите на Хърватия за присъединяване към ЕС. Телефоните на бюрата на световните лидери започват да звънят на пожар – звъни и телефонът на министър-председателя на Великобритания на "Даунинг стрийт" 10. С наближаването на изборите във Великобритания дипломатите по света вече започват да се питат какво да очакват, ако Дейвид Камерън е на този телефон.

Лидерът на торите прави и невъзможното да убеди света, че те ще бъдат надежден партньор, и обяснява как новото правителство няма да поеме курс към "голяма еврокавга". Самият Камерън обаче е неизвестна величина. Подобно на повечето опозиционни политици неговата основна мисия е да бъде преизбран и той на практика няма външнополитически опит. Анализът на идеите му за "либерално-консервативна" външна политика предлага малко реални указания за бъдещите му планове.

Кой би предположил, че Тони Блеър – който в предизборна реч прогнозира, че вероятно ще бъде първият премиер, който няма да участва във военни действия – ще въвлече страната във война цели пет пъти? Възгледите за външна политика на Блеър бяха оформени в разгара на косовската криза, така както тези на Джордж У. Буш се формираха в сянката на атентатите от 11 септември. В такива решаващи моменти лидерите се осланят на своите инстинкти и на съветите на хората около тях. Затова е важен въпросът какво знаем за тези хора, които ще вдигнат телефона в кабинета на Камерън, ако възникне криза.

Отдавна е известно, че Консервативната партия е широка платформа, в която са представени различни школи на дипломатическата мисъл: обикновените евроскептици, твърдите противници на ЕС, модерните реалисти, неоконсерваторите, командирите около Камерън и англо-националистите (Little Englanders). Всяка група се бори да привлече вниманието на лидера на торите и се стреми да намери в неговите речи и позиции подкрепа за своята кауза.

Евроскептици

Всички политици с влияние в Консервативната партия днес са в някаква степен евроскептици. През 1997 г. парламентарната група на торите се състоеше от само 165 депутати, най-малката от 1906 г. Промяната в поколенията оттогава бе всеобхватна и резултатите от проучванията показват, че новите попълнения най-вероятно ще са още по скептични към Брюксел от своите предшественици. Но все пак има разлики, свързани с това каква важност придава всяка група на европейския въпрос. Обикновените евроскептици като Крис Грейлинг и Тереза Вилиърс (съответно министър на вътрешните работи и на транспорта в сянка) нямат проблем с това, че наскоро Камерън прие Лисабонския договор, както и с неговото обещание за  референдуми по всички бъдещи договори на ЕС или с искането Брюксел да отстъпи част от пълномощията си. Те знаят, че трябва да си сътрудничат с европейските партньори по теми като промените в климата, лобиране за свободна търговия в световен мащаб, стабилност на Балканите, енергийна сигурност, Русия и Иран.

Твърди противници на ЕС

Те са различни от евроскептиците. За тях ЕС не е въпрос на компромис и основанията за сътрудничество с Франция не са по-различни от тези за по-близки връзки с Русия например. Убедени, че Великобритания има своя собствена роля на световната сцена, позициите на тази група варират от напускане на ЕС до настояване за предоговаряне на отношенията с Брюксел. Те разполагат с широка подкрепа в Консервативната партия - 63% от членовете й са най-малкото благосклонни към идеята за напускане на ЕС. Най-явните защитници на тази теза са евродепутатът Даниел Ханан и британският парламентарист Джон Редуд.

Модерни реалисти

През 60-те години представителите на тази школа бяха привърженици на едностранното разоръжаване и се обявяваха против приемането на американските балистични ракети "Поларис" от Харолд Макмилън, тъй като това прави Великобритания зависима от САЩ. През годините те станаха едни от най-ярките защитници на НАТО. Днес техният най-влиятелен представител е Уилям Хейг, вероятният министър на външните работи в правителството на консерваторите, докато интелектуалният двигател ще бъде Полин Невил-Джоунс, съветник по национална сигурност в партията. Така традиционният за торите стремеж за запазване суверенитета и тяхната непоносимост към глобални схеми се балансира от популяризирането на британските ценности с инструментите на дипломацията, търговията и културния диалог. Те се надяват, че ще успеят да възстановят отношения, които са били оставени да западнат - било то с Русия или с по-малки, проблемни държави в Близкия изток, където Лондон е имал значително влияние.

Неоконсерватори

Докато всички други политически школи се коренят в дипломатическата история на Консервативната партия, неоконсерваторите черпят вдъхновение отвъд океана. Министърът на образованието в сянка Майкъл Гоув, чиято книга " 9/11 по Целзий" е неформалният манифест на тази школа, поддържа тесни връзки с неоконсерваторите в САЩ. Британските неоконсерватори подкрепят употребата на сила за сваляне на диктатори и налагане на демокрация и се отвращават от бездействието на правителството на Джон Мейджър по време на геноцида в Босна в началото на 90-те. Те са също така страстни атлантици, силно подкрепят Израел и се отнасят с дълбоки съмнения към институции като ООН и ЕС. Макар че неоконсерваторите нямат голямо влияние върху външната политика на торите, в техните редици са изгряващи политици като Ник Боулс и Ник Хърбърт, както и може би Джордж Осбърн (вероятният бъдещ министър на финансите).

Командирите

Петата фракция са т.нар. командири на Камерън. Много настоящи и бъдещи депутати на консерваторите са служили в армията или идват от семейства на военни. Ако неоконсерваторите виждат света в стратегически категории (подобно на запасни генерали), гледната точка на командирите за външната политика е по-скоро от бойното поле. Когато те мислят за ситуацията в Афганистан например, техният фокус е защитата на военните сили и оборудването, а не по-широката стратегия за бъдещето на страната и НАТО. За депутати като Грант Шапс, Марк Ланкастър и Тобайъс Елуд най-важният въпрос е благосъстоянието на армията.

Англо-националисти

Последното крило в Консервативната партия са хората, традиционно определяни като англо-националисти (Little Englanders). Принадлежността към тази група е не толкова въпрос на гледна точка, колкото на определен опит – или липса на такъв. В сравнение с предишни години торите днес поставят по-голям фокус върху местната политика и този процес се очаква да се задълбочи още повече след предстоящите избори. Това е следствие от факта, че партията не е била на власт цели тринайсет години; че се отцепи от Европейската народна партия и така намали шансовете си за участие в международни събития; че механизмът за избор на кандидати е подобен на американския и това дава предимство на местни претенденти.

Досега Камерън проявява черти, които могат да бъдат приписани на всяка от групите. Той показа уважение към твърдите противници на ЕС, като оттегли своите евродепутати от групата на Европейската народна партия. Изтъкна своя реализъм, като обеща, че няма да бъде "роб" на САЩ. Излъска неоконсервативните си пристрастия, като изрази подкрепа за Грузия по време на войната срещу Русия. Застана на страната на командирите, като повдигна въпроса с армията в Афганистан по време на парламентарния контрол. И направи всичко това, докато същевременно внимаваше да не затъне твърде дълбоко във външнополитически авантюри.

Но ако бъде избран, вече ще е невъзможно да угоди на всички и по всяко време. Какво би станало, ако администрацията на Обама загуби търпение за ядрената програма на Техеран и потърси помощ за военна намеса? Дали Камерън ще се придържа към съвета на неоконсерваторите да започне бомбардировки, или ще подкрепи реалистите в тяхната загриженост за регионалната стабилност, или пък командирите, които се притесняват от бумерангов ефект за войските на бойното поле? Докъде би стигнал в защитата на териториалната цялост на Украйна от провокациите на Русия? А в ЕС? Камерън се ангажира да осигури възможност за излизане от Социалната харта на ЕС и Хартата на основните права, когато Хърватия подпише договор за присъединяване. Но как ще реагира той, ако и други лидери решат да протакат? Твърдите противници на ЕС ще го призоват да блокира присъединяването на Загреб, както Джон Мейджър блокира бизнеса в ЕС по време на т.нар. война на телешкото. Модерните реалисти ще искат да запазят политически капитал за други битки в защита на британските интереси, като например за бюджетите и финансовите регулации. Неоконсерваторите може и да не са съгласни да поставят под риск членството на Хърватия в ЕС.

Подобно на Блеър възгледите на Камерън за външната политика ще се определят от събитията, с които трябва да се справя, след като е поел длъжността. Но за разлика от лидера на лейбъристите, който имаше удобно парламентарно мнозинство, свободата на действие на Камерън може би ще е ограничена. Ако бъде принуден подобно на Джон Мейджър да формира ново мнозинство по всеки въпрос, той може да се окаже воден от фикс идеите на различни лагери, които водят битка за контрол над премиера.

Марк Ленърд е директор на Европейския съвет за външна политика. Даниел Корски е анализатор в Европейския съвет за външна политика.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fredman avatar :-|
    Деян Христакиев
    • - 2
    • + 6

    "Подобно на повечето опозиционни политици неговата основна мисия е да бъде преизбран" - не може да е ПРЕизбран след като е в опозиция.

    Нередност?
Нов коментар