От Атина до Рим

Докато гръцкия дълг достига плашещите 150% от БВП на страната, то Италия е на второ място в Европа по риск по този показател с малко по-приемливите 120%. Не толкова успокояващо стоят нещата обаче когато се погледне в реално изражение - общо италианските правителствени облигации са за близо 1.6 трлн. евро или пет пъти повече от гръцките 320 млрд. евро. Това прави Италия не само най-големия длъжник в Европа, но и третият най-голям в света.

Именно този размер на дълговия пазар обаче е причината и рискът от него да е по-голям - просто италианските ДЦК присъстват в портфейлите на много повече инвеститори. По данни на италианската централна банка около 47% от правителствените книжа се държат от чуждестранни инвеститори. Местните банки са вложили пряко 197 млрд. евро в италиански ДЦК, като държат още 589 млрд. от името на клиенти.

Средната срочност на италианския дълг е малко над седем години, като най-съществените плащания са концентрирани през следващите пет. Между юли и декември 2011 г. падежират 176 млрд. евро дълг, което означава, че страната ще търси сходна сума от пазарите, за да ги рефинансира.

Истинският тест предстои

Днес Италия успя да продаде едногодишни облигации за 6.75 млрд. евро при средна доходност 3.67% - доста над постигнатите при последния сходен аукцион 2.147%. Това ниво обаче все още се приема от анализаторите за приемливо, затова и успешното пласиране успокои временно пазарите. Истинският тест обаче предстои в четвъртък, когато има аукциони за 5 млрд. евро по-дългосрочни книжа с падежи между 2016 и 2026 г. А също и в петък, когато ще бъдат публикувани резултатите от стрес-тестовете на европейските банки. Ако се открият слабости в италианските финансови институции, това може да доведе до нови разпродажби.

Причините досега Италия да не беше под натиска на пазарите са няколко. Въпреки колосалния дълг, тя съумя да задържи бюджетния си дефицит на 4.6% от БВП - в пъти под тези на Гърция, Ирландия и Португалия. Освен това италианската икономика се върна към растеж - макар и анемичен. Това обаче се промени през миналата седмица след като две от водещите рейтингови агенции - Moody's и S&P изказаха съмнения, че Италия ще може да покрива в задълженията и че в момента преразглеждат оценките си за страната. А самото италианско правителство по никакъв начин не помагаше с отлагането на дебата за бюджетни ограничения.

Какво може да направи Европа?

След осем часа обсъждане финансовите министри обещаха скоро да се предприемат нови стъпки, но засега липсва съгласие какви да са те и затова няма и незабавна реакция.

Оттук нататък пред европейските лидери стоят важни решения как да подходят към ограничаването на заразата на европейската дългова криза. Единият възможен сценарий е да останат фокусирани върху Гърция и да се опитат да решат проблемите там и така да спрат разпространението на притесненията на пазарите към останалите страни. Това може да включва различен арсенал, като например използването на спасителния механизъм за изкупуване на гръцки облигации или различна форма на преструктуриране (удължаване на срока или поемане на загуби от инвеститорите) на дълга. Сигнали, че това се обмисля бяха дадени и след срещата от понеделник.

Всяка от тези опции обаче означава технически фалит за Гърция с всичките му ясни и неясни последствия, които включват рейтинговите агенции да й присъдят рейтинг D, практически никой институционален инвеститор да не може да инвестира в гръцки дълг, ЕЦБ да спре да приема гръцки ДЦК като обезпечение (и съответно да отреже финансирането за гръцките банки) и да принуди редица европейски банки да отчетат внушителни загуби.

Рискът при подобен подход е, че дори и едно ефективно и решително справяне с гръцките проблеми, може да не успее да убеди пазарите, че с това проблемите се решават и натискът върху Италия и Испания да продължи. Затова другата алтернатива е да се търси увеличаване на размера на спасителния механизъм така че да се адресират всички задлъжнели европейски икономики. Това обаче би било доста скъпо решение и съответно ще е по-трудно да се постигне на политическо ниво и да се продаде на избирателите.

Общото между двата подхода е, че те въобще не дават постоянно решение, а само купуват време. Надеждата е че то ще бъде използвано от финансовия сектор да набере капитал и да се укрепи, така че да може да преживее с по-малко сътресения няколко неминуеми фалита. А последната една година показа, че това някак не се случва.