Стив Ханке: Положението при вас далеч не е толкова зле

Смятам, че това ще доведе до катастрофа, еквивалентна на вторичната рецесия през 1937 г., обхванала САЩ след Голямата депресия. Тогава Федералният резерв решава да повиши двойно капиталовите изисквания на банките и в резултат на това те спират да дават нови кредити.

Генералният проблем, както аз го виждам, е че политиците нямат представа какво правят. Те са като кучета, които гонят собствената си опашка.

Това е дилема, която не е решена от нито една страна на Атлантика.

Да, но какво прилагате вие?

Трябва регулаторите да поискат временна ваканция при изпълнението на Базелските правила. Първо, това за капиталовата адекватност, и второ, свързаното с него осчетоводяване по пазарна стойност на активите. Последното е неадекватно при такава криза. В европейския случай то е още по-тежко. Парите в наличност и държавните ценни книжа по презумпция не се считат за рисков актив, но именно те – гръцки или италиански книжа, се превръщат в рискови. В общи линии трябва да се остави по-голяма свобода на банките.

Кризата като цяло е продукт на сериозен правителствен провал. Тя не е отражение на провал на капитализма, а отражение на провала в правителствената регулация на финансовия сектор и пълния провал на паричната политика. Ако Федералният резерв и Европейската централна банка не бяха вършили глупостите, които започнаха да вършат в началото на 2002 г., можеше така и да не се стигне до криза.

А какво мислите за идеята централните банки да налеят капитал в банките, в общи линии чрез печатането на пари?

Това означава парите да бъдат взети от данъкоплатците. Това е опит да се заобиколи пазара. Нормално той би оставил на банката или да фалира, или да се влее в друга. И това е нормалният процес. Отнасят го акционерите и някои от кредиторите.

Като цяло в САЩ регулаторът си свърши доста добре работата. Той остави голям брой банки да фалират, макар и повечето от тях да бяха малки.

Така че съм доста скептичен. Данъкоплатците трябва да са пределно наясно, че техните пари ще бъдат използвани за подкрепа на банката.

Но какво да кажем за фалита на Lehman Brothers?

Първо, голяма част от паниката беше предизвикана от Ханк Полсън, тогавашният министър на финансите, който сменяше мнението си всеки 24 часа.

Вижте, основният проблем беше, че след като от 2002 г. пет години помпахме пари и доларът падаше, през 2008 г. всички, свързани с американската валута активи, поскъпваха (петролът и доларът се движат обратнопропорционално). През юли 2008 г. основният проблем беше поскъпването на стоките и суровините. Тогава Федералният резерв затегна паричната си политика, златото и петролът започнаха да падат, а доларът да поскъпва. Така, когато моментът дойде Lehman да бъде продаден в чужбина, по-конкретно на британска банка, това се оказа много скъпо.

Какво биха означавали мерките за стабилизация на банките за България?

Ако погледнете обаче състоянието на паричния индикатор М3 в България, ще откриете, че положението при вас далеч не е толкова зле. Ако погледнем широките пари, България е една от страните, в които има малко по-висок процент на растеж. Това означава, че банките отпускат кредити, а бизнесът се справя. Като цяло системата е в относително добро състояние.

Това, разбира се, е резултат от това, че от 1997 г. насам, без значение кое правителство е било на власт, всички малко или много са спазвали правилата. В сегашната обстановка премиерът и финансовият министър държат положението стабилно.

Така че аз като цяло (без да съм напълно наясно с правилата за финансови трансфери между централите на банките и техните поделения в България) съм спокоен за ефекта от бъдещия процес по спасяване на европейските банки.

Но дори и да няма пряк ефект, то със сигурност ще има индиректни ефекти. В някои случаи чуждестранните банки със собственост в България няма да са склонни да отпускат нови кредити на филиалите си в България.

Мислите ли, че може да има управляван фалит на Гърция, така че той да не предизвика сериозни проблеми на околните страни?

Не, не може. Нека не забравяме, че Гърция е балканска страна. Там нищо не става управляемо. В Гърция правителството говори много, но не изглежда да върши каквото и да било значимо. Културният фактор в Гърция ме кара да се съмнявам дали ще успеят да спазят дадените обещания и дали въобще възнамеряват да се опитат. Ако погледнете историята на събитията, та те дори влязоха в еврозоната с лъжа.

Това например не е валидно за България. И обществото, и политиците съзнават нуждата от финансова дисциплина. Толкова сте близо, но сте доста различни.

Голяма част от технократите дори също говорят абсурдни неща. Например преди няколко месеца те предричаха икономически растеж точно в момента, в който кредитът в страната се свиваше. Гърция изживяваше имплозия, те предричаха растеж. Популярните прогнози хич не са надеждни и политиците и бюрократите изобщо не осъзнаваха мащаба на проблема.

Според мен гръцката история ще свърши зле и може дори да има трагичен край.

Интервюто взе Илин Станев