Решихме да решим

Много отговори, още повече въпроси

1. Гърция например има защо да се радва, че 50% от задълженията й ще бъдат опростени. След като германският канцлер, френският президент и още няколко техни колеги направиха среднощен рейд на преговорите между финансовите институции, които държат гръцки дълг, последните се съгласиха да приемат двойно по-голяма "подстрижка" от договорената през юли.

Тук обаче идва голямото "но" – подробностите на сделката, която трябва да доведе до това частните инвеститори в гръцки облигации да отпишат близо 100 млрд. евро гръцки дълг, тепърва ще се договарят и съвсем не е сигурно, че всички ще се съгласят да участват. Идеята е повечето от банките да се присъединят към схемата "доброволно" - евфемизъм, целящ да избегне т.нар. кредитно събитие, което да задейства застраховките срещу фалит на Гърция чрез Credit Default Swaps (CDS). Логиката е, че доброволното отписване на дълг не е фалит, но финалната дума е на International Swaps and Derivatives Association (ISDA). Ако тя прецени, че има банкрут, проблем вече ще имат банките, издали CDS. От друга страна, ако се окаже, че това не е фалит, възниква въпросът какво е? 

"Избегнахме банкрута, дългът сега е поносим. Гърция може веднъж завинаги да изчисти сметките си с миналото", побърза да каже премиерът Георгиос Папандреу. Дори и всичко да мине по сценарий обаче, това ще даде простор за дишане на Атина, но няма да я свали от системите. В най-добрия възможен сценарий към 2020 г. дългът й ще бъде около 120% от БВП - колкото е сега на Италия. Както констатира Янис Еманулидис от European Policy Center, другите страни от еврозоната и ЕЦБ са готови да предоставят още 100 млрд. евро на Атина, но в даден момент в близките години може би ще трябва да приемат, че ако гръцката икономика не започне да расте с добър темп, част от тази помощ ще бъде безвъзвратно изгубена. "Ключовият въпрос е кога Гърция ще може да се върне към нормално финансиране от пазарите. Голямото отписване на дълг може и да помогне, но само по себе си не е достатъчно за възстановяването на нормалния пазарен достъп", посочва пред "Капитал" Никола Верон от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel. 

2. Германците са другите, които могат да се радват на изхода от срещата. "Светът приветства Меркел", гласеше триумфалното заглавие на в. Bild на следващия ден. Германският канцлер получи повечето от нещата, които поиска, въпреки съпротивата на Франция. Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да финансира директно Европейския фонд за финансова стабилност и така поне засега няма директно да печата пари и да създава инфлация.

Механизмът за наблюдение на Гърция стана съвсем постоянен, след като Меркел изрично накара премиера Папандреу да се съгласи мисията на "тройката" от ЕС, МВФ и ЕЦБ да остане в Атина, вместо да пътува между Брюксел и гръцката столица. Още по-голямата й победа обаче бе контролът, под който бе приведена Италия. След като писа до  последния момент писмо до колегите си в Брюксел, в което обяснява реформите, които иска да направи, и се оправдава за оправдава забавянето им, италианският премиер Силвио Берлускони получи и наблюдение от Европейската комисия, която ще отговаря тези реформи да бъдат изпълнени. След България и Румъния Италия е единствената друга страна с директно наблюдение по конкретна тема от Брюксел.

"И гръцката позиция, и това за ЕЦБ са победа за германците", категоричен е пред "Капитал" зам.-директорът на Bruegel Гюнтрам Волф. "Няма сблъсък на правителства. Когато става дума за толкова много пари, е важно да се преговаря сериозно, коментира той пред "Капитал". Италия е различен случай, защото повечето хора дори вътре в страната биха се съгласили, че правителството не прави онова, което трябва. Що се отнася до Франция, просто Германия е вече очевидно старшия партньор и на французите им трябва време, за да свикнат с това."

Освен това германците волю-неволю ще трябва да се превърнат в надзирателите на една еврозона, която ще става все по-централизирана и с все по-строги правила, но ще зависи от толкова случайни неща като настроенията в италианския парламент. Това, както Берлин вече открива, е тежка и неблагодарна роля.

3. Европейският фонд за финансова стабилност (EФСФ) е другото, по което Меркел надделя. Той няма да ползва ресурсите на ЕЦБ и няма да действа като банка, а ще дава застраховка на между 20 и 25% от новоемитирания дълг на проблемните държави в еврозоната. Което обаче означава, че ако Франция започне да се клати и първокласният й ААА рейтинг попадне под въпрос, Германия ще остане онзи европейски Атлас, който да крепи цялата конструкция на гърба си.

Освен това, както самата Меркел призна, още никой не знае откъде ще дойдат обявените 1 трлн. евро за ЕСФС. "Това е приблизителна стойност. Още не знаем как ще работи", каза германският канцлер. Като възможен източник на финансиране за фонда се споменава Китай. Въпросът обаче е какво ще иска Пекин в замяна - дали например бленуваното признаване от ЕС за пазарна икономика ще е достатъчен мотив да се хвърлят десетки милиарди евро в подкрепа на едно половинчато решение.

Всъщност не само финансирането, но и инструментариумът на ЕФСФ стават все по-подозрителни. От него се очаква едновременно да отпуска пари на правителства, да изкупува дълг (или да служи за застраховка при фалит), да рекапитализира банки, да създава сложни финансови инструменти, които не са много различни от тези, с които започна кризата в САЩ преди три години. 

Не е ясно и дали фондът ще успее да защити Испания и Италия от пазарна паника. "Това не е механичен процес, който може да се сведе до едно голямо магическо число. Има много технически начини, които да дадат сигурност, че е взето политическо решение да се спре заразата с всички средства. Но още нямаме такова решение", смята Никола Верон от Bruegel.

4. Банките също имат поводи за радост и тъга. Те ще оцелеят, но цената за някои ще е твърде висока. Германските банки например ще бъдат едно от всички неща, които Берлин ще трябва да подкрепи, но поне не са най-нуждаещите се от капитал на фона на тези в Испания, Италия и Франция. Разбира се, заедно с финансовите институции от самата Гърция. За тях премиерът Папандреу вече предначерта бъдеще, в което национализацията изглежда съвсем вероятен сценарий.

Останалите банки в Европа също нямат особени поводи за радост. Действително задължителната рекапитализация ще заздрави балансите им след "подстрижката". Само че в картината остават твърде много неясноти. Например ще успеят ли да съберат нужните според оценките на европейския регулатор 100 млрд. евро от пазарите, и то за едва осем месеца, за да постигнат исканите 9% капиталова адекватност. И дали тази сума ще се окаже достатъчна, за да увери инвеститорите, че финансовите институции имат достатъчно средства за предотвратяване на заразата. Да не говорим за банкерите в Източна Европа, на които е много вероятно да им се наложи да се преборят и със свиваща се подкрепа от страна на западноевропейските им майки (повече по темата тук).

Ние и вие

Онези, които наистина имат повод да се притесняват от резултата от последната седмица, са някои от страните извън еврозоната. Много от детайлите на договореното останаха неясни и пълни с двусмислие, но това което не можа да бъде скрито по никакъв начин, е, че Европа вече има две зони. Едната са 17-те страни с евро, които вървят към все повече интеграция, а втората - останалите 10. "Една от причините за кризата бе, че почти всички подцениха колко свързани са икономиките в еврозоната. Сега поправяме това", каза след срещата президентът на ЕС Херман ван Ромпой.

И в неделя, и в сряда 17-те се срещнаха отделно, след общата среща на 27-те. По настояване на Холандия Европейската комисия вече има специален отговорник за еврото - комисарят по икономическите въпроси Оли Рен бързо бе вдигнат на поста вицепрезидент на комисията. Това звучи като не толкова далечен предвестник на бленувания от Франция икономически министър на Европа. Прибавете гледката на италианския премиер, на когото му се налагаше да се обяснява пространно пред останалите си 16 колеги за това какво прави и какво не в страната си, и ще разберете защо британците например потръпват.

"Имаме проблем между страните вътре и вън от еврозоната", признава Улрике Геро от Европейския съвет по външна политика. Това ще бъде въпрос на комуникация, казва тя. Волф смята, че Европа на две скорости е вече факт. "Тези извън еврозоната може да станат още по-слабо интегрирани." Британският пример е важен. Тази седмица група депутати от управляващото мнозинство поставиха пред парламента желанието на 100 хил. британци да бъде проведен референдум "за или против" членството в ЕС. Въпреки че правителството на Дейвид Камерън бързо приключи тази искра на недоволство, то се ангажира с обещанието да поиска обратно някои правомощия в отношенията с Брюксел при първа удобна възможност.

Такава ще дойде, в момента, в който страните в еврозоната започнат да предоговарят основните документи на съюза. Това ще бъде видяно като триумф за британците, но и ще значи, че те ще стават все по-изолирани. Останалите извън еврозоната, като Полша и България например, не искат да се разграничат от нея, а по-скоро да станат членки. С интегрирането на еврозоната любимата британска позиция - с единия крак в ЕС, с другия леко встрани, ще става все по-невъзможна.

За биковете, конете и мишките