Няма моя, няма твоя

Когато става въпрос за банки, най-страшното е не това, което знаеш, а онова, което не знаеш. Само питайте Morgan Stanley. В последните дни американската финансова институция води истинска окопна война срещу слухове, догадки и извадени незнайно откъде числа, размахвани като предупреждение за уязвимостта й към вилнеещата в еврозоната криза. Акциите на други гиганти като Citigroup, Goldman Sachs и Bank of America също не бяха пощадени от кървавочервените краски и инвеститорската предпазливост, граничеща с паника.

Вероятно колегите им от френските банки биха казали, че това е точно същото, което те преживяват от август насам - пазарните играчи първо продават и после задават въпроси. Което е сигнал, че заразата от дълговата болест в еврозоната вече плъзва и отвъд Атлантическия океан. Това означава, че американските банки ще бъдат притиснати да се освободят от европейските си активи и да намалят експозицията си към страните от Стария континент. Което отрязва достъпа на европейските банки до американско финансиране и така пресъхва още един от малкото им оставащи източници на ликвидност.

Всъщност попадането на Morgan Stanely в епицентъра на европейската буря е колкото стряскащо, толкова и изненадващо. Котировките на акциите й се сринаха до нивата от 2008 г., без да е съвсем ясно защо - извадените данни за брутна експозиция от 39 млрд. долара към френски банки, изглежда, са стари, включват средства, които тя управлява от името на клиенти, и не отчитат хеджирането на активи и гаранциите. "Проблемът с Morgan Stanely е, че всички казват, че тя е по-уязвима към Европа от всички останали банки. Никой не знае дали това е вярно или не, но всички се нахвърлят върху такива неща, защото където има дим, винаги има и огън", констатира пред Reuters Джейми Лизет, основател на компанията за организиране на дискусионни форуми за инвеститори The Hammerstone Group.

Действително никой не може да каже точно колко голяма е експозицията на американските финансови институции към Европа. Мистерията се дължи основно на объркващия начин, по който банките в САЩ вписват в отчетите си различните сложни финансови инструменти. Това затруднява инвеститорите в преценката каква е уязвимостта им към случващото се в Европа. А особено в нервни времена като сегашните, когато не могат да преценят добре размера на риска, инвеститорите просто решават да се отърват от банковите акции.