Бунтът срещу светата бюджетна инквизиция
Испания е първият голям тест за новия фискален пакт на ЕС
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Когато в началото на март испанският премиер Мариано Рахой се опълчи срещу европейската бюджетна инквизиция, в Брюксел и Берлин затаиха дъх. Не само защото той съвсем няма имиджа на революционер, а по-скоро на типичен десен бюджетен ястреб, но и защото бунтът му дойде точно когато 25 от 27-те страни в ЕС, включително Испания, тържествено приеха новия фискален пакт. Но едва положил подписа си под документа, прокаран от Германия като лекарство за дълговата криза в еврозоната, Рахой тръгна на поход срещу бюджетния диктат.
И през седмицата отбеляза малка победа. Нейното числово изражение е 0.9% - с толкова бе коригирана целта за намаляване на бюджетния дефицит, който Испания трябва да постигне тази година. Символичното значение на постигнатата отстъпка обаче е далеч по-голямо. Испанският бунт е първият голям тест за новоприетите строги фискални правила, които би трябвало да гарантират, че няма да има повече драми в гръцки стил. Отношението към Испания обаче, особено на фона на безпрецедентната строгост към Унгария (виж карето), повдига въпроса дали няма двойни стандарти и дали новият фискален режим не е компрометиран още преди да е въведен. А нарастващите резерви по отношение на бюджетния пакт в страни като Холандия и Франция още повече засилват съмненията за бъдещето му.
Аз, суверенът
Въстанието на Рахой беше забележително не само заради момента, в който дойде, но и заради дързостта, с която бе обявено. Испанският премиер, считан за апостол на фискалната ортодоксалност, икономиите и реформите, внезапно декларира, че едностранно е преценил бюджетният дефицит на страната тази година да бъде 5.8% от БВП вместо договорената с ЕС цел от 4.4%. И сухо обясни, че дори не е счел за нужно да информира за това колегите си в останалите европейски столици и в Брюксел, тъй като това е "суверенно решение".
Бързата метаморфоза на Рахой в рамките на едва няколко месеца от отличник в икономиите до главен бунтовник срещу тях си има обяснение. Премиерът се оплака, че е наследил от предшественика си много по-висок бюджетен дефицит за миналата година - цели 8.5% вместо очакваните 6%. Което означава, че за да постигне поставената от ЕС цел за 2012 г., трябва да направи непосилни спестявания от 45 млрд. евро. И това при положение че икономиката влиза във втора рецесия и се очаква тази година да се свие с 1.7%, а безработицата да достигне 25%. Ето защо посланието на Рахой към Брюксел беше: това, което искате от мен, е самоубийство.
Не че от Атина не са се чували същите реплики, но тежестта им е различна, когато идват не от всепризнатия грешник на еврозоната, а от четвъртата по големина икономика във валутния клуб. Освен това за разлика от Гърция в добрите години преди глобалния финансов крах Испания можеше да се похвали с по-добра бюджетна дисциплина от Германия например и дори сега държавният й дълг остава на съвсем поносимото ниво от около 70% от БВП. И както обяснява анализаторът на в. Financial Times Мартин Волф, фискалните трудности на Испания сега всъщност са следствие от кризата, а не причина за нея. Освен това за разлика от колегите си в Атина Рахой вече си заслужи аплодисменти за смелите реформи като тази на трудовия пазар, които направи за няколкото месеца, откакто е на власт.
Първоначално шумно обявеното неподчинение в Мадрид беше посрещнато доста хладно в Брюксел, но тази седмица фискалните фетишисти премигнаха първи. Правителството на Рахой успя да си извоюва бонус от 0.9% и договорената цел за бюджетния дефицит за тази година бе повишена от първоначалните 4.4% до 5.3%. В замяна на тази отстъпка испанският премиер обеща да си остане синьор "Икономии" и да спази ангажимента си до 2013 г. да снижи фискалната дупка под лимита от 3% от БВП.
Когато депресията е по-страшна от дълга
За момента всички са щастливи - примката около врата на Рахой се разхлаби, а Брюксел избегна челен сблъсък с Мадрид, който би изправил на нокти финансовите пазари. Всъщност дори и най-ревностните фискални пуритани нямаха друг избор, освен да отстъпят пред испанските искания. Защото по думите на анализатора Холгер Шмийдинг от Berenburg bank пред AFP "икономиите са нужно и много ефективно лекарство, но свръхдозата може да убие пациента, както се случи с Гърция". А ако еврозоната може да понесе една Гърция в руини, то крахът на Испания може да не е по силите й.
Опасността обаче не е отминала. "Дори и сега Мадрид няма почти никакъв шанс да постигне бюджетните цели за тази и за следващата година. Те все още са прекалено амбициозни и изискват корекция в размер на близо 5% от БВП, което е изключително трудно. Подобно огромно фискално затягане ще има опустошителен ефект върху икономическия растеж", казва пред "Капитал" Жолт Дарваш от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel. "Ето защо наистина важното изпитание за новите бюджетни правила предстои. То ще дойде следващата година, когато Европейската комисия ще трябва да реши какво да прави с Мадрид и дали да го накаже", прогнозира анализаторът.
"Случаят с Испания е тест как Европейската комисия ще упражнява новите си правомощия да контролира и да се меси в националните бюджети. Очаквайте битката за допустимото ниво на дефицита да се повтори в много страни в еврозоната", предупреждава Сони Капур, управляващ директор на икономическия тинк-танк Re-Define. Донякъде изненадващо, следващото бойно поле вероятно ще е Холандия - един от най-ревностните северни проповедници за фискална дисциплина. Сега обаче тя не само е на път да наруши правилата и да допусне дефицит от 4.5%, но и една от партиите в коалиционното правителство открито призовава премиера Марк Рюте към бунт. И заплашва, ако той направи исканите съкращения от 15 млрд. евро, за да се вмести в лимита за дефицит от 3%, да напусне кабинета и да предизвика предсрочни избори. "Холандия е интересен пример, защото тя не е страна длъжник, а страна кредитор. И поведението на Брюксел към нея ще е още един важен тест", казва Жолт Дарваш.
С това предизвикателствата пред фискалния пакт не свършват - Ирландия реши да прави референдум дали да го приеме, а фаворитът за следващ президент на Франция Франсоа Оланд обещава да иска преразглеждането му и настоява за по-голям акцент върху икономическия растеж. Което всъщност може да се приеме като положителен сигнал, че Европа най-после започва да се страхува от рецесията повече, отколкото от дефицитите и дълга.
11 коментара
Поздравления за статията!
Темата за кризата и двойният аршин тепърва ще поставя на сериозни изпитания както еврозоната, така и ЕС.
Рахой беше в ситуация да избере дали да се самоубие или да бъде самоубит, но избра третото. Част от испанската преса искрено ме разсмя с интепретациите на отстъпките от Брюксел - нещо като "там знаят, че добрият Рахой е бил подведен от лошия Сапатеро", което донякъде е така. Всяко зло за добро - очевадно Испания има късмет да има това правителство и този премиер, макар че на 29 март ги чака обща стачка.
Фискален пакт ли? До три години ще е в историята ....заедно с вдъхновителката си..или фискалният пакт ще е в историята, или Еврозоната и ЕС...на Германия и се дава право да си избира, хаааах!
До коментар [#2] от "dol":
Фюрерин иска Германия да е "над всичко"!
Е - нема как да стане!
"Бунтът" на испания само "повлича крак"! И следващият "бунтовник" няма да е ирландия, а Италия!
А когато от САЩ и Велика Британия дойде някакво обещание към "непокорните" за английски "план Маршал" - Германия хептен ще се окъка! Т.е. фюрерин ще бъде изритана от политиката !
Много народ ще гласува за комунетата само и само госпожицата (фройлин) да си иде!
Бавария е първа!
Испания е в криза, заради своя собствена държавна финансова грешка.
По произход световната стопанска криза през XXI-и век (в т. ч. и испанската) е проста криза, защото е поради наличие на само една особено важна причина.
Необходимо е сегашната катастрофална държавна финансова грешка в Испания да се прекрати и стопанската криза в тази страна ще е успешно ликвидирана.
До коментар [#4] от "Иван Митев":
Братчед,
днес си забравил да поменеш за "златните пари"!
Айде - почвай!
До коментар [#5] от "geysh_pozitanski":и грешката на Джон Лоу която се опитва да представи именно в липсата на златни пари като обезпечителен еквивалент...правим, струваме все до тоз златен еквивалент го докарва, а то златото отдавна е изкупено и го нема.............ма за накити (шегувам се)
Статията те кара да се замислиш върху въпроса "Къде сме ние?". Отговорът за съжаление е, че ние сме по-католици от папата. Цит: "... ...Когато Ангела Меркел говори аз слушам...". Познато ви е нали? От това натягане следва какво?...... затягане и залягане. Ние слушкаме и чакаме да ни дадат да папкаме. Детската градина в задния двор. А ми се иска да не е така. Това поведение на властимащите към бизнеса и активните субекти се изразява в простото изречение, познато на военните /и милиционерите разбира се/ като "....бой по канчето..." разбирай по главата, просто щото така сме решили.
До коментар [#6] от "dol":
Здравейте dol,
Моля за точност за „Грешката на Джон Лоу”, която е при употреба на „Незлатни пари”, приложение на наследен стар, от време със „Златни пари” НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление.
Именно несъобразяването с качествата на „Незлатните пари” е особено важната причина за развитие на сегашната световна стопанска криза.
„Незлатните” замениха „Златните пари”, защото са по–полезни.
Днес проблемът е, че все още съответни държавни финансово управления не се съобразяват с качествата на „Незлатните пари” и поради тази причина се развиват диспропорции и (за достатъчно време) стопанска криза.
Досега световната практика е непълноценна, защото е извършена промяна на парите от „Златни” към „Незлатни пари”, но все още съответни държавни финансово управления са НЕПРИГОДНИ за стопанство с „Незлатни пари” и това е причината за кризата.
С поздрави,
Иван Митев
До коментар [#5] от "geysh_pozitanski":
Здравейте geysh_pozitanski,
Нима не знаете, че „Незлатните” са с различни качества спрямо „Златните пари”?
Именно (спрямо „Златните”) различните качества на „Незлатните пари” е обективната предпоставка за ползване на усъвършенствувано държавно финансово управление (ДФУ), което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”, в т. ч. с евро.
До 24 часа след като съответни специалисти неутрализират наследеното от предходни години непълноценно испанско управленско поведение като подобрят испанското ДФУ и същото стане ГОДНО за стопанство с евро – настоящата стопанска криза в Испания ще е ликвидирана.
Пример: Ако Гърция бе подобрила своето ДФУ и същото е ГОДНО за евро – сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.
С поздрави,
Иван Митев
Поздравления за темата, но твърдението "Правителството на Рахой успя да си извоюва бонус от 0.9% и договорената цел за бюджетния дефицит за тази година бе повишена от първоначалните 4.4% до 5.3%" е чиста манипулация. Това не са 0.9%, а 0.9 процентни пункта и разликата в случая е от земята до... не знам къде. Тези 0.9 процентни пункта са точно 20.45% , а това вече е МНО-О-О-О-О-О-ГО!
Малко ми е непонятно как точно в КАПИТАЛ се правят, че не разбират от математика?
Все пак, не е късно да се поправите занапред :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.