В тъмния край на ЕС

Дори Нуту да е крайна в оценката си, ситуацията не изглежда много различна. За няколко месеца новото ляво правителство смени изборния закон, председателите на двете камари на парламента, ръководителите на държавния вестник, статистическия институт, националния архив, телевизията, уволни омбудсмана, забрани на конституционния съд да отменя решения на парламента и започна процедура по импийчмънт на президента. Това преобръщане на властта с хастара навън е на път да унищожи пет години опити за напредък към европейските демокрации на запад от Виена. Докладът на Европейската комисия от тази седмица беше трагичен. "Имаше важни решения през последните години, които бяха полезни за Румъния. Без последните развития наистина можеше да видим различен език", коментира говорителят на комисията Марк Грей пред румънски журналисти. "Но сме там, където сме. Трябва да се справяме с настоящето, не с миналото."

А настоящето е, че Румъния е близо до въвеждането на извънредния член 7 от Лисабонския договор, който ще я лиши от право на глас в ЕС, и че идеята за влизане в Шенген вече е просто лоша шега - това по регионална инерция (и не само) важи и за България. "Румъния е слаба и удобна. ЕК има повече лостове за влияние там, отколкото в Унгария, казва политологът Иван Кръстев. Освен това така комисията има шанс да покаже, че има смисъл от нея, след като бе отслабена."

...и нейното стадо

Виктор Понта бе предшестван от друг негов съименник. Унгарският премиер Виктор Орбан не е ляв, а десен политик. Освен това не е ново лице, а десетилетия наред е на политическата сцена. Въпреки това, спечелвайки мнозинство в парламента (нещо, което на Понта тепърва му предстои да направи), Орбан се разправи с противниците си по същия начин - брутално, бързо, категорично и на ръба на законово позволеното. Стигна се дотам ЕК да започне процедура срещу Унгария за нарушаване на основни правови принципи в ЕС при разделението на властите и независимостта на централната банка.

"В Будапеща не са много щастливи от паралелите с Румъния", казва Корина Стратулат, анализатор от European Policy Centre. "И в двете страни има въпросителни дали политическите елити уважават върховенството на закона, независимостта на съда, разделението на властите. Но начинът, по който се случва в двете страни, е различен. И актьорите са  различни - Орбан е десен, начело е на ФИДЕС от над две десетилетия, има контрол върху партията си. Докато Понта е ново лице, ляв е, трябва да управлява в  коалиция и не може да постига всичко, което поиска."

Но именно разликата между тях според Кръстев дава на комисията възможността да развее силна ръка над двете столици, като се покаже едновременно строга и към леви, и към десни. Така избягва кресливите обвинения на Европейската народна партия и Европейските социалисти, които обградиха "своите" - ЕНП посрещна с петминутни овации Орбан след избирането му, а Сергей Станишев застана официално зад Понта. Защо обаче толкова различни политици в този странен район на Европа се оказват с толкова сходни програми, при това по едно и също време?

Кризата, разбира се, е част от обяснението - тя извади популисти и националисти навсякъде из континента. Но тук към тези две съставки се добавят и още. "В Чехия и Полша осъзнахме, че онова, което имаме, е счупено и не се опитвахме да спасяваме остатъците от комунистическата система. Започнахме отначало", казва Константи Геберт от полския клон на Европейския съвет за външна политика. "Икономическите реформи бяха много по-силни и по-големи от тези в Унгария, където вярваха, че комунизмът не е бил толкова лош и може да се поправи, и от Румъния и България, където просто отказаха да гледат реалността в лицето, както сега правят Гърция и Кипър." Така той подкрепя теорията на списание Economist, че терминът Източна Европа и нови страни членки вече не може да е обобщаващ.

Изследванията на политическия климат в страни като Румъния, България и Унгария редовно откриват, че той е изпълнен с поляризация и непримиримост. Както коментира Economist Intelligence Unit, румънският президент Траян Бъсеску, когото сега правителството на Понта направи мъченик, е не по-малко виновен за подриването на демократичните норми в страната. Кризата изостря още повече тези недостатъци и прави борбата между партиите и техните групи още по-жестока. Както показа изведнъж присъдата на Адриан Нъстасе, присъствието във властта, както и  преди, е пряк път не само към икономическо оцеляване и просперитет, но и към спасение от правосъдие.

В лоша компания

Това сливане на образите на Унгария и Румъния, а покрай тях и на България, която продължава да се намира под наблюдение (виж темата на броя) вреди и на трите, а и на ЕС. Статии в АФП и Guardian говорят за "срива на демокрацията в Източна Европа". Мнението, че цял регион в ЕС е "провален", носи разочарование на старите членки и дава алиби на местните управляващи да се крият зад общите формулировки. "Виждането на Никола Саркози и други френски представители например беше, че цялото разширяване е погрешно. Това, разбира се, е невярно поначало" казва Константи Геберт. "Но предвид че много проблеми са концентрирани в този ъгъл, Гърция и Кипър също, не е чудно, че европейците гледат насам и виждат тези проблеми под общата шапка на балканските драми, османското наследство, каквото решите. Казано просто - "те не са като нас". Това също е погрешно, разбира се, но съществува."

Според Родерик Паркес, експерт от Института за международни отношения във Варшава и от германската  фондация "Наука и политика", гледната точка във всяка страна е много различна. "Ако отидеш в Унгария, там ще ти кажат, че се опитват да направят институциите си като германските. Но от германска гледна точка нещо нередно става. В ЕС има усещането, че цялата област е провалена. Това е отчасти поради непрекъснатите условия, които Брюксел поставя и които подкопават изобщо доверието в местните власти."

За България това е особено проблемно. Страната не е фалирала, а въпреки всички проблеми със съдебната система и правоохранителните органи далеч не е в същата ситуация, в която е Румъния. Европейската комисия ясно раздели двете държави - наблюдението на България й дава 18 месеца преди следващия доклад, докато румънците останаха на още по-къса каишка от досегашната. Но това е автогол на румънците, а не гол за Борисов. Наблюдението остана, а етикетът "България и Румъния" не се отлепя лесно. Шенген например надали ще отвори вратите си за София, независимо какво ще направи тя. "Заложихме много на идеята за фискална стабилност, но тя не се оказа достатъчна. Преобладаващото мнение все още е, че сме приети прибързано", смята Иван Кръстев. Освен това, докато кабинетът "Борисов" получава критики от Брюксел, опозицията в лицето на Сергей Станишев изразява публично подкрепа за действията на румънското правителство. Това не вещае добро бъдеще за България, особено в регион, който потъва. "Бяхме остров, шегува се Кръстев, сега сме по-скоро сал."