Европа на шест скорости
Нов индекс на "Отворено общество" показва нагледно колко сериозни са различията в ЕС и колко малък шанс имат общите решения
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В случай че не сте забелязали, в Европа има проблем. По същността на проблема няма особени разногласия: всички, от Северно до Средиземно море, са съгласни, че основният недостатък на Европейския съюз по време на криза е онова, което се считаше за най-голямата му сила - прекаленото разнообразие. Или, както биха го формулирали германците, проблемът е, че не мислим еднакво.
По въпроса с решението обаче нещата не седят толкова единодушно. Ако питате тези същите германци (а тези дни в Европа всички ги питат), начинът за разрешение на това неудобство е лесен: всички трябва да бъдат накарани да мислят и действат по един и същи начин. Трябва да бъдат наложени германската финансова дисциплина и строги ограничителни мерки, за да може Европа да си поеме дъх от дълговото бреме и да започне да работи отново упорито за собственото си благополучие. Политиките за един нов, още по-тесен съюз, които скоро ще бъдат изковани в Брюксел, трябва да представляват стабилна рамка, в която всички да се развиват заедно.
Приложено буквално обаче, това може да не се окаже решение, а само да задълбочи проблема, смятат изследователите от "Отворено общество". В нов проект, който трябва скоро да бъде представен на европейската и българската публика, българският клон на организацията е разработил индекс, измерващ различията в ЕС и страните кандидатки. Индексът на настигането (The Catch Up index) събира на едно място цялата налична информация в четири области: демокрация, управление, качество на живот и икономика и спрямо усреднените оценки на 35 държави ги подрежда по степен на развитие (виж графиката вляво).
Индексът показва нагледно, че Европа далеч няма само две скорости. Той разделя държавите в ЕС и кандидатките в цели 6 групи, или клъстера, като разликите между някои от тях са много значими. Така например, докато Германия (9-та) регистрира бум и ниска безработица, намиращата се в друг клъстър Испания (15-та) има рекордна безработица и буксуващо развитие. Именно опитите да бъдат наложени общи политики, без да се взимат предвид различията между тези групи, са най-сериозната заплаха за бъдещето на ЕС, а не кризата, смятат анализаторите от "Отворено общество".
Новите граници на старите карти
Изследването не изненадва особено с резултатите за различните държави. Повечето данни за България например са широко известни и отдавна обсъждани многократно (виж графиката). Идеята за разликите в Европа, разбира се, също не е нова. Интригуващата част от индекса е именно в обобщаването на тази солидна база данни и лесното сравнение между толкова държави. То показва нагледно, че ЕС не е дори приблизително монолитна група, а степента на развитие е по-важна за дадена държава дори от такива политическо-икономически обединения, като еврозоната и Шенген например. Така, докато новият гръцки премиер Лукас Пападемос обеща за Нова година на сънародниците си, че ще продължи да полага всички усилия за оставане в еврозоната, неумолимата статистика на индекса сочи, че членството на Гърция в този клуб е аномалия и страната няма как да издържи на темпото на останалите, докато изпада от клъстър в клъстър.
Също така, докато управляващите в България коментират ниската задлъжнялост и стабилността, индексът разкрива няколко болезнени истини: страната изостава зловещо в области като здравеопазване и енергийна ефективност, в някои клъстъри е почти изцяло обградена от държави извън ЕС, а в качеството на живот отстъпва дори на Сърбия и Македония. Ако критиците на разширяването търсят подкрепа за мотивите си, то този индекс им дава идеалната възможност да покажат нагледно, че България и Румъния продължават да не са част от ЕС по почти никакъв критерий и вече прогресивно изостават дори от страните от Централна Европа (включително Хърватия).
Един от главните автори на изследването - Марин Лесенски, разказва, че началната идея е била да се сравни именно развитието на новите страни членки, като се измери доколко са се приближили към старите и къде не се справят. "Когато съставихме индекса обаче, видяхме много интересни резултати, които се отнасят за цяла Европа и потвърдиха някои наши стари подозрения. ЕС е минал отвъд периода на Студената война и разделението Изток-Запад. Сега е много по-ясно разделението Север-Юг, но различията стигат по-дълбоко. Те са там от доста отдавна. Ако се вгледате в картата на индекса по-внимателно, ще различите дори очертанията на старите империи, като Османската и Австро-Унгарската", казва Лесенски. Според неговия екип тези дълбоки културно-исторически различия обясняват защо едни и същи закони, политики и нормативни очаквания водят до драстично различни резултати (например при събирането на данъци).
Без общи рецепти, моля
Въпреки че индексът не казва нищо революционно ново, той идва точно навреме, за да подкрепи все по-настойчивите гласове, които протестират срещу общите рецепти. В последния месец Европейската комисия и германският министър на икономиката например казаха, че Латвия, която беше спасена с европейски пари и мина през тежка рецесия и сурови икономически мерки, е "блестящ пример" за останалите в Европа.
Две изследвания твърдят, че това е твърде розово виждане. Латвия премина през вътрешна обезценка - намали заплати, вдигна данъци и предприе тежки съкращения в обществения сектор. Ако това е успех, предупреди вашингтонският Център за икономически изследвания, ужасно е да се мисли какъв би бил провалът. Латвия претърпя 24% спад в БВП за периода от 2007-2009 г., безработицата се увеличи четири пъти, а един на всеки десет души емигрира. Това надали може да е рецептата например за Испания. Влиятелният институт Bruegel пък направи собствено сравнение между Ирландия, Исландия и Латвия, в която откри, че исландците (6-то място в индекса и извън ЕС) са се справили най-добре с тежката си ситуация, като са обезценили валутата си и са оставили някои банки да фалират, тъй като моделът им е бил сгрешен. Посмейте да кажете подобно нещо на съвета на министрите в Брюксел.
Подобни спорове вече могат да се чуят на разговорите за бъдещата кохезионна политика и начина, по който ще се раздават европейските фондове в периода 2014-2020 г. България например трябва да защитава фондовете, които й трябват за базова инфраструктура, докато първите два клъстъра (от които идват повечето пари) искат съвсем различни неща.
"Вижда се, че ЕС не е съставен от еднакви, богати, развити държави. Затова и поставяме под съмнение идеята, че една политика може да ги обедини и движи напред едновременно", смята Марин Лесенски. Той смята, че ЕС ще продължи да формулира такива политики, но това ще е по-скоро по инерция. Политическите инструменти и волята на лидерите, която досега движеше съюза напред, може да не е достатъчна да устои на раздалечаването на държавите и дълбоките разцепления, които личат вече. Това, казва Лесенски, не означава че с ЕС е свършено. Просто значението на общите институции и политики ще продължи да намалява, а понятието "Брюксел" ще губи авторитет. В най-драматичния вариант, който изследователите предвиждат, ако съюзът не промени нищо в начина си на функциониране, ще бъде все по-ясното отцепване на водещите групи държави от останалите.
27 коментара
Авторите твърде механично и в известен смисъл повърхностно отричат ролята на централизацията и възходящата интеграция за развитието на ЕС като единна общност. Няма как да се мине без увеличаване на елементи на координация и вземане на решения чрез мнозинство а не консенсус. Не Брюксел националните правителства ще загубят властови пълномощия за сметка на Брюксел и регионите. Добро проучване, но очевидно се е изисквало повече отколкото авторите са могли да дадат. Но все пак си струва - толкова рядко в България има подобни анализи.
Зловещо.
Ама нали Гърция и Унгария вече били станали черните овци на Съюза; тези пък защо продължават да ни слагат в пети клъстър ... не е честно, пък даже и коректно.
Особено по отношение качеството на живота.
Я веднага да ни преместят в трети клъстър, може и под Испания, ако толкоз държат, засега ще се съгласим!
Амасха! Правят се, че нищо не виждат не чуват и не разбират през последните 2 години и няколко месеца. Амасхамана!
Това унифициране на страните членки, тяхното законодателство и стандарт е вредно. Би трябвало да се запазят разликите и да се акцентира върху качеството. Трябва да има стандарти за качество на стоки и услуги, качество на живот, в пълния набор от аспекти. Как да се гони това качество, всяка страна сама, според натрупания опит и ресурс ще го прави. Ако и е скъпо и това я прави не конкурентно способна, тя сама ще започне да въвежда нови практики, ползвани в ЕС. Тези подобрения трябва да са финансово и логистично подкрепяни. В нашия случай, финансирането не е равностойно, макар практиките и базата ни да са толкова различни, че следвайки искането за синхронизиране, трябва тотално да се подменят. Това е скъпа, изискваща много време и ресурс задача. Синхронизирането на цените на стоки и услуги, без такъв процес при заплащане, производствена база, инфраструктура - за нас българите е равнозначно на свободно пропадане. Цяла Северна България е в упадък вече 22 години, защото е откъсната от Южна. Няма пътища, Балкана зимно време е често непроходим... Говори се само за Тракия, но не и за Хемус! Няма добра връзка и между Видин - Силистра и цялата зона на юг, до Балкана. Виждаме го! Усещаме го! В един момент, тази бюджетна дисциплина ще е нарушена, защото ще я има само на книга! Няма от къде да се вземат тия пари за да се поддържа статуквото. Народът трябва да тегли кредити, за да задоволи все по- големите претенции на фиска. Ето сега - малките бензиностанции, или автоматите за кафе и сладки. Не е единствен пример, но на прима виста се сещам за това.
Не съм съгласен за бившите империи, това е все едно да кажеш, че в сегашното си състояние Чехия е все още съветски сателит... това е минало вече.
Иначе е интересно проучване, но авторите сами са си направили критериите и после са анализирали информацията според тези критерии. Интересно ми е например как са оценили качеството на живот в Македония като по-високо от това в България, откъде са взели информацията, какво се е включвало в нея итн.
Иначе добрият статистик би трябвало да може от една и съща налична информация да направи два диаметрално противоположни и взаимно изключващи се извода, както и убедително да защити всеки от тях :)
Имам предвид - гледам на това проучване като на поредната оценка за мястото ни в съюза, има и други виждания по въпроса.
Онова, което е установило "Отворено общество", е известно на специалистите. Не е възможно всички държави в ЕС да са еднакво развити. Ясно е, че ЕС е конструиран като съюз на мощни икономически държави/ в ядрото си/, които да използват други членове на съюза като суровинна база. Отделно е разделението на членова на Еврозоната и членове извън Еврозоната.И нека не просто да се установява, че България е най- бедната държава в ЕС, а просто да се изследват причините за това България да е най-бедната държава в ЕС. Не разбирам- защо за една и съща работа, извършена от българин в България и от германец в Германия, при едни и същи проблеми, едни и същи стандарти, едни и същи решения, Германецът получава 500 -600% по-висока заплата. Е, завесата започва леко да се повдига- цялата Еврозона наливаше 7 години пари във фалшифициралата данните си Гърция, без да й наложи рестрикции, въпреки изрично предвидената възможност за това във ДФЕС. Сега гърците са принудени да намаляват не само минималната си заплата, но и заплатите в частният сектор. И всичко това произлиза от самата структура на ЕС.
Допълнение към коментар 5 - Мисля, че е най-добре българите отлично да познават правата си на ЕС, граждани, за да се възползват в максимална степен от тях; трябва добре да се познава и всичко, свързано с политиките на ЕС в детайли - всеки в сферата, в която оперира, за да има елементарен растеж и развитие на икономическата му дейност; необходимо е и по-широк достъп до реалните лостове, с които може да се задвижи бг. икономика в светлината на ЕС - т.е. по-широка информираност на българите относно реалният механизъм на функциониране на ЕС и механизмът на функциониране на неговите политики. Естествено, става въпрос за хората, които са собственици или съсобственици в търговски предприятия или техни прокуристи.
Айде малко да поразсъждаваме логично. За да настигнеш бързо бягащите, трябва да тичаш в тяхната посока и по-бързо от тях. За да го направиш обаче трябва да имаш конкурентни предимства - да работиш по-дълго, да плащаш по-малко за труд, за екология, за безопасни условия на труд...; да имаш продукти, от които печелиш по-вече/като добива на суровини или иновативни технологии/ ... Да ама как да го направиш, като някой някога е имал колонии, от които е източил огромни ресурси и ги е концентрирал в икономиката си. Всеки, който направи нещо интересно тича там да го продаде и там да го реализира. То е същото като с футбола. Всеки футболист гледа да блесне, че да избяга на запад. Нашата малка държава дори и да клонира Христо Стоичков няма как да създаде елитен футболен отбор, докато нашите футболисти безпрепятствено търсят реализация на Запад. Русия реши да настигне Запада, като ги накара да се сринат и бягат към нея. За нас остава да внимаваме и да търсим преки пътища. Рискът обаче ези пътеки да водят назад си е сериозен.
[quote#7:"proizvoditel"]За да го направиш обаче трябва да имаш конкурентни предимства - да работиш по-дълго, да плащаш по-малко за труд, за екология, за безопасни условия на труд...; да имаш продукти, от които печелиш по-вече/като добива на суровини или иновативни технологии/ ..[/quote]
Хм- прочетете ДФЕС и ще разберете, че има ЕДИНЕН ПАЗАР И ПРАВИЛА ЗА НЕГО! Да не би германеца да е по-умен от българина, да не клинчи от работа, да не се скатава , а да работи като японец?! Другаде е "заровено кучето"...- Вижте чл.145 до 164 от ДФЕС -
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?
До коментар [#8] от "dqdomart":
Ние с тебе май говорим за различни неща. Аз съм ти написал, че да подобриш качеството на живот, трябва да повишиш заплатите, без естествено да повишаваш цените. За да повишиш доходите на хората, то фирмите ще трябва да печелят повече. За да печелят повече, те трябва да имат собствени крайни продукти оценени от платежоспособни пазари заради съответни конкурентни предимства. Първата стъпка в тази посока е нашите фирми да са защитени от дъмпингов внос поне на нашите си пазари. Втората стъпка е да търсим различни пътища, които са по-кратки и биха ни помогнали по-бързо да догоним последните от Запада. Ти ми даваш да чета пожелателни цели на ниво ЕС за увеличаване на заетостта, подобряване условията на труд и борба срещу дискриминацията на половете. Никъде не се говори за това как ще се изравняват доходи или качество на живот.
И все пак, България харчи много от своите нищожни ресурси за да образова младите, които после отивот да се отплащат на Запада. Така ние подобно на футболните отбори ставаме донори и харчим ресурсите си неправилно. Трябва да заложим на производството но продукти с висока добавена стойност, които да дават по-високи доходи на работещите в тях. Така ще станем място, което е привлекателен център за млади образовани хора. А това ще доведе и до края на демографската катастрофа. Само така ще се оправи България.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.