Европа - растеж чрез конкурентоспособност

Икономическите последствия са очевидни: без растеж ни заплашва рецесия, увеличаване на безработицата, задълбочаване на дълговата криза, а в дългосрочен план - самоналожена маргинализация на Европа. Но има и политически причини защо се нуждаем от по-висок растеж в Европа. Здрава икономика, която предлага шансове в живота на всички граждани, е основата за социалната сплотеност и общественото одобрение на необходимите реформи.

Ето защо през тази година трябва да се стремим, успоредно с необходимото по-нататъшно консолидиране, да осъществим една амбициозна програма за повече растеж и конкурентоспособност. Крайно време е Европа да свали оковите, които сама си е поставила, и да се възползва от невероятния потенциал, който има в три области:

Общ пазар: Веднъж вече, през 80-те и 90-те години, чрез осъществяването на "четирите свободи" бяха отприщени невероятни сили. Днес разширяването на общия пазар с нови полета отново предлага големи шансове. Това се отнася най-вече за дигиталната икономика и интернет търговията, за енергетиката, където по-голямата конкуренция ще доведе до по-изгодни цени и повече сигурност при енергоснабдяването, но също така и за укрепването на малките и средните предприятия чрез на намаляване на бюрокрацията и по-добрия достъп до рисков капитал. Европейската комисия разполага с много добри предложения за разширяване на общия пазар; сега те трябва само да се осъществят и то с високо темпо. В по-общ план трябва да има тест за растежа при избора на приоритетните проекти и ускорена процедура за тяхното парламентарно разглеждане.

Бюджет на бъдещето: "Повече конкурентоспособност" трябва да стане лайтмотив на преговорите за бъдещия бюджет на ЕС. Трябва да инвестираме там, където най-добре ще можем да насърчим устойчив растеж. Ето защо структурната политика на ЕС трябва да бъде критично преразгледана. Би трябвало да се създаде европейски фонд за растеж, в който неизползвани средства от структурните фондове да се използват целенасочено за даване на импулси за растеж в проблемни страни. Изключително важно е образованието, научните изследвания и иновациите да станат наши бюджетни приоритети.

Свободна търговия: През 2015 г. 90% от световния растеж ще се генерира в страни извън Европа, преди всичко в Азия и Северна и Южна Америка. Ние европейците трябва да положим повече от досегашните усилия, за да увеличим нашия дял. Ето защо ЕС трябва да се постарае максимално, за да сключи още спогодби за свободна търговия със старите и новите силни икономики в света. Това се отнася за САЩ, но също така и за преговорите с Япония. Освен това преговорите с Индия, страните от Персийския залив и Бразилия трябва да се финализират бързо.

Най-важните предпоставки за растеж обаче страните-членки трябва да си създадат сами – с амбициозни реформи на пазара на труда, промени в пенсионните системи или в инфраструктурата. Това не се отнася само за държавите, които са най-силно засегнати от дълговата криза. Реформите са особено ефективни – и по-малко болезнени - когато не се провеждат по време на криза, а преди това. Никой не знае това по-добре от хората, които в момента трябва да носят на раменете си тежестта на радикалните реформи, които се оказаха необходими насред кризата.

Това означава и че всички ние трябва да сме си направили домашното. Германия също – колкото и добре да изглеждат нещата в момента – няма да мине без последователна програма от реформи за засилване на растежа и конкурентоспособността. Същевременно ние германците искаме съвместно с други партньори, които са относително добре икономически, да направим всичко, за да подкрепим съседите ни в беда по техния труден път.

В сегашния дебат се чува от време на време аргументът, че консолидация и растеж не били съвместими. Искам енергично да възразя. Комбинацията от двете е възможна – Германия, както и много от нашите северни и източни съседи, доказаха това по впечатляващ начин. Ако успеем още тази година да поставим правилните жалони, ще намерим устойчив изход от кризата. С това ще положим основите за политически обединена Европа, която с оглед на глобалните предизвикателства говори на един глас.

* Гидо Вестервеле е федерален министър на външните работи на Германия. Част от тази статия беше публикувана във в. Handelsblatt, а за България е предоставена специално за "Капитал"