Ракетите, Русия и други

1. Защо България ще плаща 500 хил. долара годишно на Афганистан?

Защото като част от НАТО, който ще финансира с 3.6 млрд. долара афганистанската армия, България също трябва да се включи в помощта. В средата на 2013 г. силите на НАТО ще прехвърлят отговорността за бойните мисии на афганистанската армия като подготовка за пълното си изтегляне в края на 2014 г. След това в страната по всяка вероятност ще останат западни съветници и неофициални бази на американските специални части, които да спрат завръщане на "Ал Каида".

Правителството на Афганистан няма откъде да намери необходимите му 4.1 млрд. долара за прогнозирания си военен бюджет. И НАТО трябва да осигури голяма част от тях. Всъщност НАТО дори спестява пари в случая, защото Кабул пък обещава да намери 500 млн. долара в бюджета си, а в края на 2015 г. местната армия ще бъда намалена от сегашните 350 хил. души до 228 хил. САЩ поемат малко над 2 млрд. долара годишно, които са направо нищо в сравнение със 117 млрд. долара, изхарчени официално само през фискалната 2011 г. в региона.

Взаимните потупвания по гърбовете между западните съюзници за намирането на формулата за изтегляне бяха помрачени от липсата на споразумение с Пакистан за транспортните коридори. Те бяха затворени през ноември, след като американските сили по погрешка убиха 24 пакистански войници. Исламабад настоява за официално извинение и вдигане на тарифата от 250 на 2500 долара на преминаващ камион. Въпреки вътрешния натиск върху президента Асиф Али Зардари да не отстъпва администрацията му отчаяно се нуждае от американската финансова и военна помощ, особено с приближаващите избори в началото на 2013 г. Затова споразумението на НАТО с Пакистан е само въпрос на време (и пари).     

2. Какво значи "умна отбрана" и глупава ли беше отбраната досега?

Новата стратегия на НАТО би могла да бъде наречена по-точно "кризисна". От една страна, тя трябва да отговори на новите реалности на свити бюджети от двете страни на Атлантическия океан, а от друга - да освободи Алианса от имиджа му на реликва от Студената война. Предвижда се стратегията за умна отбрана да приложи научените уроци от последните десет години, като например факта, че пропорционалното разделение на отговорностите, колкото и смислено да звучи, на практика не работи. В Афганистан Германия и Холандия силно ограничават бойните мисии на войниците си, други като България предпочитат да поемат само спомагателни функции, а американците, канадците и британците не се чувстват особено комфортно да водят най-тежките битки.

Либия обаче беше най-драстичният пример за това колко нефункционален може да е съюзът в сегашния му вид. Това беше мисия, в която САЩ решиха да не заемат водеща роля и в която се оказа, че без техните логистични и подкрепящи ресурси останалите членки на Алианса (включително Великобритания и Франция) не могат да осъществят дори ограничена въздушна операция близо до Европа.

Идеята сега е да се преценят капацитетите и експертизата на отделните членове на НАТО и на тази база да се работи по проекти за интегриране и използване на общите възможности. С други думи, всеки да сложи на масата каквото има и да се прецени кой в какво да инвестира. Европа не би могла да развие достатъчен военен капацитет, ако всяка държава го прави поотделно, като единственият вариант е обединяването на разходите и ресурсите. Освен противоракетния щит друг проект е например изграждането на обща щабквартира за наблюдение и разузнаване, за целите на която бяха закупени пет безпилотни самолета.

Разбира се, всичко това звучи чудесно на хартия. Европа харчи твърде малко за отбрана и разликата със САЩ е твърде голяма. Идеята за общата европейска отбрана датира от средата на миналия век и е напреднала твърде малко, а фискалните проблеми, икономическата криза и нарастващото разделение в ЕС едва ли ще помогнат това да се случи.

3. Как най-вероятно ще изглеждат операциите на алианса в бъдеще?

Успехът на интервенцията в Либия миналата година вероятно ще бъде използван в новата доктрина на алианса. Въпреки че материалната, политическа и разузнавателна мощ на САЩ бяха решаващи, Великобритания и Франция официално ръководеха "Зората на Одисея". Други държави като Полша и Холандия пък предпочетоха да не се намесват директно в бойните действия. НАТО заложи на въздушните атаки и почти невидимото присъствие по терен.

От изказванията на американския президент и ред други официални лица в Чикаго е ясно, че този опит е оценен положително. Оттук нататък САЩ ще предпочитат да ръководят индиректно като, по думите на Обама, оставят партньорите да поемат инициативата в райони, в които те традиционно имат повече познания и интереси. Във време на драстично свити бюджети, когато не всички членове могат и желаят да участват в международни военни операции, принципът на солидарността тихомълком ще бъде прескачан. Според отговарящия за стратегическото планиране на НАТО Джейми Шей бъдещите операции на алианса ще са спорадични, по-скоро по въздух и вода, отколкото по земя, ограничени във времето и целите си, и силно разчитащи на разузнаването и специалните части.

4. Вдигна ли се ракетният щит над България и Европа?

Не съвсем, но процесът получи стабилен тласък. Страните от НАТО се договориха за окончателните фази на установяване на елементите от противоракетната отбрана. Към първия етап до 2015 г. влизат работещият вече радар в Турция, на 700 км от иранската граница, и четири американски кораба, екипирани със системата за прихващане Aegis, които ще са на база в Испания и ще патрулират на смени в Средиземно море. Вторият етап - от 2015 до 2018 г., ще включва и прихващащи системи в Румъния, а до 2020 г. - и в Полша. Последният етап ще бъде включването на американската космическа система Precision Tracking Space System (PTSS) и на авиационната Airborne Infrared (ABIR) за локализиране на опасността, която ще позволи да се следят и евентуално свалят до няколкостотин ракети едновременно.

5. Приятели ли сме с Русия или не?

На последната среща на върха - тази в Лисабон - приятелството с Русия витаеше във въздуха. На нея Дмитрий Медведев и Андерс Фог Расмусен говориха как ще бъде дискутиран и решен заедно въпросът с ракетния щит и как Русия и НАТО могат да си сътрудничат по още много въпроси. Берлин и Париж бяха на вълната на Москва, като заедно щяха да мислят новата конфигурация за сигурността в Европа. Усмивки и комплименти летяха едни към други.

Чикаго и Лисабон се оказаха толкова далеч политически, колкото и географски. Новият президент Владимир Путин демонстративно отказа присъствие. Този знак бе съчетан със заканата на шефа на руския генщаб ген. Николай Макаров, че Русия ще разположи ракети, които биха могли да поразят системите от ракетния щит при необходимост. Въпреки че щитът е насочена срещу Иран и заплахи от Близкия изток, руският генщаб смята това за заплаха за руския ядрен арсенал. Русия иска съвместен контрол върху щита и изричен документ, в който се казва, че системата не е насочена срещу нея и няма да бъде променяна. НАТО отказва подобни ангажименти и предлага абсолютна прозрачност и възможност за проверки от руска страна.

Заплахата на Русия и новият-стар тон в отношенията с Алианса обаче се отразиха и в заключителната декларация, в която се казва, че "има нужда да се подобри доверието, взаимната прозрачност и предсказуемост. Смятаме да повдигнем въпроса за планирани руски военни инициативи близо до границите на НАТО". Това втърдяване на тона може да доведе до вледеняване. Към момента Русия е основен логистичен партньор на НАТО в Афганистан - 220 хил. американски войници са минали през руското въздушно пространство през последните години, а хиляди тонове са пресекли руските жп линии към Централна Азия. Но с изтеглянето от Афганистан, пускането на щита и втвърдяването на тона от двете страни затоплянето между Москва и НАТО може да се окаже толкова мимолетно, колкото и президентството на Дмитрий Медведев.