С глава срещу системата

Пол обяснява провала на програмата на тройката и опитите за реформи в Гърция с две неща. Първото е фактът, че приемането на всеки закон изисква десетина допълнителни акта и правилника за изпълнението му, а също така и зелена светлина от съда. В най-добрия случай, ако всичко върви гладко и без засечки по системата, това отнема три години. И междувременно никой чиновник не помръдва, докато не получи точни указания и всички нужни циркуляри какво точно трябва да прави. Като легенда се разказва за един закон, приет през 1995 г., който още не е влязъл в действие. "Всички базови закони по меморандума с кредиторите са приети. Сега седим и чакаме да минат поне три години, за да бъдат приложени," обяснява Пол.

Втората основна спънка е, че хората, които подготвят законовите текстове, имат навика да ги пълнят с процедури и процедурки, но не и да правят оценка какъв ще е ефектът им и как се вместват в останалото законодателство. За две години ударно са били приети 260 закона по програмата с кредиторите, но никой не ги е мислил и преценявал. Сега тройката вече настоява да се прави предварителна оценка на всеки нов акт, което може и да отнема още време, но поне ще спести последващи неразбории. А за това как Гърция е жертва на развилняла се бюрокрация Пол дава нагледен пример. Тройката е поискала във всяко министерство да има директор по финансите. Звучи просто, но не и в Гърция. Не само че се налага за назначаването на всеки от тях да се приема отделен закон, но се налага да се чака и президентски декрет, тъй като вкарването на директорите означавало промяна в структурата на министерствата.

Президентските декрети се оказват нужни и в най-невероятни ситуации. Пол разказва как наскоро църквата и една благотворителна организация направили акция и събрали лекарства без рецепта за нуждаещи се хора. Дотук чудесно, но в един момент става ясно, че тези медикаменти не могат да помръднат и където и да било без президентски декрет. Просто защото иначе няма как да се транспортират лекарства, ако няма фактура за тях.

Всъщност главният герой във филма "Моята голяма луда гръцка администрация" е съдът, казва Пол. В Гърция съдиите нямат време да работят като съдии, защото се занимават с администрация. На практика всичко става с тяхна санкция. "Виждате ли сградата отсреща, сочи Пол през прозореца. Тя е толкова висока, колкото е, защото съдът е казал така. Не местните власти, не централната власт, а съдът. Ако правителството иска тази сграда да е три етажа, а съдът каже да е два и се позове на някой закон, правителството ще се съгласи. Защото иначе всичко се блокира."

Според Пол съдебната система е една от най-големите пречки. "Но знам, че гърците няма да се съгласят с мен. Те казват "съдиите са единствените, които не са корумпирани, по-добре е да имат финалната дума и всичко да минава през тях". Но това е безумие, което запушва системата." А на логичния въпрос как изобщо е съществувала и функционирала Гърция години наред при така описания хаос Пол отговаря: "Честно казано, не мога да си представя."