Политиците от Сен Тропе

Първо се оказа, че членовете на СНД са разделени почти поравно, които изостри напрежението и повиши недоверието между двата лагера. Така на изборите на 18 ноември, след необичайно дълго забавяне на резултатите, се стигна до комичната ситуация и двамата претенденти да се самообявят за победители. Последвалите 24 часа видяха такава ожесточена размяна на взаимни обвинения, че когато официалните данни показаха победа на Копе с едва 98 гласа от общо 175 хиляди подадени бюлетини, привържениците на Фийон се вдигнаха на бунт.

Последваха обвинения към Копе за фалшифициране на изборите и присвояване на 200 хил. евро от партийната каса за финансиране на предизборната му кампания. Лагерът на Фийон влезе в такива детайли, че дори пресметна гласовете от три отвъдморски департамента – Нова Каледония, Майот и Уали-е-Футуна, в които не било извършено преброяване и които щели да донесат победата на Фийон с... 26 гласа. Обвинявайки Копе, че е окупирал органите на партията, привържениците на Фийон се обърнаха към прокуратурата и така в офисите на СНД в понеделник влезе съдия-изпълнител, който да вземе документацията на избирателната комисия. Хората на Копе отказаха да я предадат.

Така се стигна до този вторник, 27 ноември, на който депутатите на Фийон от двете камари на парламента обявиха, че създават своя собствена фракция, която няма да се съобразява с решенията на нелегитимното ръководство на Копе и че тя ще се разпусне само след провеждането на повторни избори за председател. Шест месеца след падането на Саркози от власт, неговата СНД е на път да спре да съществува.

Стари сметки, нови проблеми

"Фийон и Копе трябва да се мразят наистина много, за да изберат този самоубийствен път, който подкопава както тях самите, така и партията им", написа в блога си харвардският професор Артър Голдхамър. Вероятно става дума за амбиция, която е прераснала в неприязън сред двамата лейтенанти на Саркози. Това не е първият път, когато френска партия е сменяла името или се е цепила - десницата е преживявала този процес на обновяване на няколко пъти. Нарушенията също не са нещо ново. "По време на вътрешнопартийни избори те винаги са съпътствали историята на СНД, както и на практически всички партии във Франция. И в този смисъл не са нито нещо ново, нито нещо шокиращо" заявява за "Капитал" Томас Клау от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика. Фактът, че има случаи на несъответствие между брой бюлетини и брой подписи от секции, доминирани или от едните, или от другите, показва, че не може да се твърди, че само едната страна е извършвала измами.

По-голямата драма на дясното е, че ако единият от двамата разполагаше с отчетливо мнозинство, вероятно никой нямаше да обръща внимание на изборните нарушения. Разцеплението на СНД е всъщност невъзможност на хората в нея да решат дали искат да се движат нанякъде заедно. "Основният проблем на партията не е дали лидер ще бъде единият или другият, а че тя е толкова разделена, че който и от двамата да застане начело, тя няма да може да функционира нормално", обяснява Мишло.

Тази битка е още отпреди загубата на изборите. Тогава Саркози предпочете да заложи на антиимигрантска реторика с цел на втория тур да привлече крайнодесния електорат на Националния фронт на Марин льо Пен. В основата на тази стратегия седеше именно крилото около Копе. Центристите около Фийон не бяха съгласни с идеята, но в името на успеха на партията, "запушиха носовете" и замълчаха. След провала между двете крила започнаха взаимни обвинения. В навечерието на изборите, заместник-редакторът на консервативния в. Le Figaro описа ситуацията така: "Десницата е в много трудна позиция заради фактора Льо Пен. Това е капан, който е почти невъзможно да се избегне. С тях може или да се направи сделка, или не, но и в двата случая ще последва наказание." Наказанието, изглежда, вече се случва.

Внимание! Турбуленция!

От една страна, историята се повтаря. Френската десница многократно е преживявала периоди на обединение, последвани от разцепление и после отново обединение. Във вида си на СНД съществува едва от 2002 г., когато тогавашният президент Жак Ширак обединява по-малки десни партии и ги качва на власт. Затова разпадът на този съюз сега, когато изпадна от управлението, не изглежда толкова странен, а и Фийон, Копе (а защо не и самият Саркози - виж допълнителния текст), имат две години до следващите избори, в които да се прегрупират.

Но Европа днес не е Европа от 2002 г., нито онази от 90-те, а политическата сцена във Франция крие доста подводни скали. Основният печеливш от случващото се в СНД е Марин льо Пен и нейният националистически проект, както смятат и голяма част от французите според социологическо прочуване на CSA Institute. В последните седмици от НФ съобщиха, че имат рекордно "петорно" увеличение на хората, подаващи молби за членство. Според самата Льо Пен молбите достигат 600 на ден. Това обрича на постепенна радикализация дясното във Франция, като е възможно битките между остатъците от СНД и НФ да се превърнат в дебат за националната идентичност и икономическото бъдеще на страната, която сп. Economist нарече ключова за бъдещето на еврото и ЕС. Подсилването на гласа на крайнодесните ще подсили със сигурност и онези в другия край на сцената - крайнолевите, чийто кандидат Жан Люк Меленшон също се представи добре, с около 12% на президентските избори (Льо Пен имаше 18%). И двата края не харесват еврото, европроектът и имигрантите. Това пък ще освободи ръцете на Франсоа Оланд и неговите социалисти, които така или иначе не държат особено много да правят реформи (а предпочитат явно национализации, с каквото тази седмица министърът на индустрията заплаши Арселор Митал). Без тях обаче Франция може да се окаже следващата закъсала страна от еврозоната. Може да изглежда забавно, но случващото се на френската политическа сцена не вещае добро нито за Франция, нито за Европа.