Президент в ареста

Но мрежата на Саркози вероятно не свършва дотук. През октомври 2013 г. бе прекратено разследването по аферата "Бетанкур", която хвърли сянка върху имиджа на бившия президент и му струва преизбирането. То бе свързано с подозрения, че бившият лидер на френската десница се е възползвал от нестабилното психическо състояние на 90-годишната наследница на козметичния гигант L'Oreal Лилиан Бетанкур, за да получи дарения, надвишаващи многократно позволения от закона таван. Двете афери всъщност са свързани - докато разследващите подслушвали телефона на Саркози заради обвиненията за либийско финансиране, те започнали да подозират, че той знае прекалено много за проверката по "Бетанкур".

"Сегашното разследване вреди на шансовете на Саркози за политическо завръщане не само заради сериозността на обвиненията, които го заплашват, но и защото те върнаха под прожекторите други афери, с които той е свързан. Особено онези за финансирането на президентските му кампании през 2007 и 2012 г., както и за ролята му в аферата "Бигмалион", която в момента клати неговата партия", твърди пред "Капитал" Мартен Мишло от парижкия офис на German Marshall Fund. "Бигмалион" отново е проверка по подозрения във финансови машинации, за да се прикрият преразходи над законния лимит при неуспешната кампания на Саркози през 2012 г. По думите на Мишло това е удар по десния политик, защото в течение на разследването неговата честност и неподкупност ще продължават да бъдат подлагани под съмнение. Не бива да се изключва възможността бившият държавен глава да бъде или осъден на време в затвора, или да получи присъда, забраняваща му да се кандидатира на президентския вот през 2017 г., както той възнамерява.

"Те" срещу мен

Реакцията на френските медии бе незабавна. Популярният сред консерваторите в. Le Figaro предположи, че френските съдии искат да си отмъстят заради критиките на Саркози, който веднъж описа магистратите като неразличими "малки грахчета". Лявоцентристкият в. Liberation твърди, че бившият президент трябва да поеме отговорност за действията си: "Дори и той никога да не превърна морала в своя основна добродетел, не може да пренебрегва някои ценности, които са жизненоважни за нашата демокрация." Регионалният ежедневник Le Journal de la Haute-Marne пък изказва предположението, че съдебната система върши мръсната работа на собствената партия на Саркози, тъй като някои нейни лидери искали "да обърнат страницата на саркосизма". И дори бившият държавен глава да излезе напълно реабилитиран от скандала, цената за политическата му кариера може да бъде прекалено висока.

Саркози реагира с класическа контраатака. В телевизионно интервю за TF1 той заяви, че френската съдебна система е използвана за политически цели и отрече да е замесен в незаконна дейност. Според него "гротескните" действия срещу него имат за цел да очернят репутацията му. "Казвам на всички тези, които ме гледат, че никога не бих ги предал и никога не съм извършвал нищо срещу принципите на републиката и върховенството на закона", каза бившият президент.

Едва сдържайки гнева си, той нападна онези, които според него искат да го унищожат. Саркози е убеден, че става въпрос за заговор на леви елементи в съдебната система, които са били открито враждебни към него, когато е бил президент (по ирония на съдбата същото твърдеше дълго време в Италия бившият премиер Силвио Берлускони, преди да бъде осъден). Той обвини и социалистическото правителство, че е в течение на кампанията срещу него и поиска съдиите да го третират като всеки друг френски гражданин, тъй като по думите му те не го правят. В отговор премиерът Манюел Валс коментира, че разследването тече независимо от управляващите и че "никой не е над закона", но допълни, че е важно да се зачита "презумпцията за невинност".

"Обвиненията в конспирация от страна на Саркози са политическа маневра, която няма нищо общо с фактите по разследването и която му позволява да избягва да говори да него. Те показват дългогодишната битка между бившия президент и съдебната система. От 2004 г. насам конфронтацията между тях е голяма, като Саркози открито критикува някои решения на съдилищата и разгневява една институция, която дълбоко държи на своята пълна независимост от политиката. Това е пореден епизод от тази борба и ще бъде в центъра на защита на бившия президент в идващите месеци и години", обяснява Мишло. Според него Саркози се възползва от липсата на популярност на правителството, за да постигне внушението за "тях срещу мен". Но едва 20% от французите искат той да бъде кандидат на партията си през 2017 г. "В момента много зависи от това как ще се държи бившият президент, тъй като изглежда, че заклеймяването на съдебната система като политизирана не се нрави на французите. Според 63% от тях той е бил третиран като всеки друг гражданин", казва Мишло.

Вечният Саркози

Саркози очевидно ще се бори до последно. Зад него има мощна машина от симпатизанти и адвокати. Но това разследване сериозно застрашава завръщането му в политиката. Бившият държавен глава планира да получи обратно лидерството на опозиционния дясноцентристки Съюз за народно движение (СНД), след което отново да се кандидатира за президент. Поддръжниците му посочват, че неговите сегашни съдебни неприятности подозрително съвпадат с политическите му намерения. Как така, питат те, всеки път, когато Саркози предприеме ход към връщане в политическия живот, нещо такова се случва? Как може той да бъде обвинен в търговия с влияние, когато магистратът, който уж бил корумпирал, няма роля в разследванията срещу него? И когато същият този магистрат никога не получава престижния пост в Монако? И как може да има справедливост, когато съдиите попадат на аферата само след като са подслушвали телефона на Саркози и са чули неговите разговори с адвоката му?

Без съмнение за бившия президент ще бъде много по-трудно да си върне лидерството със съдебно преследване над главата си. Иначе моментът за появата му като дългоочакван спасител беше много подходящ, особено след като досегашният лидер на СНД Жан-Франсоа Копе подаде оставка заради аферата "Бигмалион". Партията се подготвя за конгрес през ноември, на който да бъде избран нов ръководител.

Когато през 2012 г. Саркози бе победен от настоящия президент Франсоа Оланд, той заяви, че ще изчезне от публичния живот. И наистина през по-голямата част от времето спазваше обещанието си. Но за политически шоумен като него това винаги е изглеждало трудно в дългосрочен план. Темпераментът, а и възрастта му (59 години) не изглеждат съвместими с подобно ранно пенсиониране.

"Той е боец и колкото повече е атакуван, толкова по-вероятно е да продължава напред. Той не избягва спора, а понякога дори го търси", обяснява пред "Капитал" Франсоа Годмон от Европейски съвет за външна политика. Това означава, че можем да очакваме Саркози да отвърне на удара. Освен ако правосъдието не удари първо.