Светът на Оланд

Отговорът на Оланд беше на следващия ден да обяви данъчни увеличения в размер на 7.2 млрд. евро за тази година, насочени основно към богатите и едрия бизнес. И нито евро бюджетни съкращения. "Оланд се опитва да докаже, че неговото президентство е различно от това на предшественика му Никола Саркози. Затова започна с тези политически символични мерки. В ДНК-то на социалистите е закодирано, че не бива средната класа да поема товара, а богатите. Само че бюджетният пъзел няма как да се подреди единствено с увеличаване на данъците", казва пред "Капитал" Мартин Мишло, анализатор от парижкия офис на German Marshall Fund. Не само защото в страната, където държавният сектор възлиза на 56% от БВП (най-високото ниво в Европа след Дания), очевидно има нужда от свиване на публичните разходи, но и защото данъчният шамар рискува да изкуши компаниите и успелите хора да се възползват от червения килим, с който британският премиер Дейвид Камерън обеща да посрещне в Лондон бягащите от новия режим в Париж. Както предупреди наскоро председателят на френската организация на работодателите MEDEF Лоран Парисо, правителството трябва да внимава да не "превърне страната в своеобразен хиперзакостенял анклав, откъснат от функционирането на икономиката и пазара във всички останали държави."

Същевременно е очевидно, че Франция има проблем с конкурентността и с индустриалния си капацитет. Емблематичен е случаят с автомобилната компания Peugeot, която наскоро обяви, че загубата й за първата половина на годината е 819 млн. евро и ще трябва да съкрати близо 6500 работници и да затвори един от заводите си северно от Париж. Главният изпълнителен директор на Peugeot Филип Варен обвини за това нарастващата цена на труда - за последните десет години разходите за един работник на час във Франция са се вдигнали с 31% в сравнение с 19% в Германия. Освен това данните показват, че френската автомобилна индустрия - символ на национална гордост и флагман на експортния сектор, има 40% по-голям капацитет от нужния. "Правителството се опитва да увеличи конкурентността на икономиката не чрез свиване на разходите за труд, а с иновации и увеличаване на производителността. Което е несигурно и доста трудно", казва пред "Капитал" Кристоф Бло, директор на департамента по анализ и прогнози OFCE в Парижкия университет по политически науки Sciences Po.

И въпреки това думата "икономии" продължава да е табу във Франция. "Президентът я избягва и предпочита да използва евфемизми като "национални усилия", които обаче ще бъдат "справедливи". Но на всички е ясно, че Франция няма избор и ще трябва да прави съкращения, независимо дали на президента му харесва или не", казва Мартин Мишло. Лошото е, че французите не са предупредени и подготвени за шока, който ги очаква. "Оланд ще трябва доста да обяснява. И ще му е трудно да признае, че няма да може да изпълни много от това, което обещаваше по време на кампанията си", смята анализаторът от German Marshall Fund.

С глава срещу Германия

Всичко това имат ефекти и навън. "Оланд е изключително ограничен какво може да прави. Икономиката на Германия й дава много сила. Оланд просто не може да си позволи да влезе в компанията на Испания и Италия", казва пред Reuters Артур Голдхамър от Centre for European Studies към Harvard University. Точно това обаче направи френският президент на последната среща на върха на ЕС, когато се съюзи с Рим и Мадрид срещу Берлин. "Стратегията му в Европа е да бъде противотежест на германската мощ. И полето му за действие ще е много по-голямо, ако се коалира със страни като Италия и влезе в ролята на посредник между Берлин, Рим и Мадрид", смята Мартин Мишло.

Той отбелязва, че френските медии обилно и с неприкрито удоволствие тези дни отразиха факта, че агенция Moody's понижи перспективата по кредитния рейтинг на Германия. "Това беше любимата новина. Същевременно цената, на която Франция сега се финансира, никога не е била толкова близко до германските нива в последните поне пет години", посочва Мишло. Кристоф Бло също отбелязва това. "В момента лихвите по френския дълг са много ниски по историческите стандарти. Изглежда, че засега финансовите пазари са благосклонни към Франция. Но ситуацията в еврозоната е много несигурна и ако има нова паника, тя може да бъде спусъкът, който да предизвика скок на френските лихви", казва анализаторът от Sciences Po.

Ако испанските лихви продължават да се реят над опасното ниво от 7%, следващият пристъп на пазарна треска може да е съвсем скоро. А междувременно Оланд и Меркел изглеждат все така нежелаещи да направят нужното да спасят еврозоната и непримирими в противоречията си дали първо трябва да има повече "солидарност" (френският евфемизъм за общо гарантиране на дълг) или повече бюджетен контрол и политически съюз (както настоява Берлин). Времето определено не е на тяхна страна.