Саркози вчера, Саркози утре

Само че французите вече са чували това. Когато оглави френската десница през миналото десетилетие, Саркози възприе имиджа на политик със смели идеи, който ще преобрази страната. Неговият агресивен и хиперактивен американски стил едновременно привличаше и отблъскваше гласоподавателите, докато даваше заявка, че иска да реформира пазара на труда и данъчната система, да подкрепи индустрията и да създаде заетост. Но управлението му беше разочароващо - за пет години публичните разходи се увеличиха с 15%, държавният дълг - с 30%, а впечатлението, че работи за богатите си приятели, и луксозният му начин на живот му спечелиха прякора Президента Bling-Bling (от англ. - показен блясък) и отдалечиха онези, които изпитваха тежестта на кризата. А реформаторският му плам се изчерпа с вдигане на пенсионната възраст от 60 на 62 г., разхлабване на 35-часовата работна седмица и правенето на извънредното работно време по-атрактивно чрез данъчни облекчения.

Макар и очаквано, решението му за завръщане ще размести политическия баланс. Саркози е първият френски държавен глава, който не бе преизбран за втори мандат от 1981 г. насам, а конфронтационният му стил отдалечи много умерени гласоподаватели, които не клонят нито вляво, нито вдясно. Въпреки това рейтингът му е по-висок от този на Оланд, който с одобрение от едва 13% е най-непопулярният президент в съвременната история на страната.

Освен социалистите по пътя към Елисейския дворец Саркози ще срещне и други съперници като Марин льо Пен, която според прогнозите се е запътила към балотаж през 2017 г. Но преди това той ще трябва да се изправи пред вътрешнопартийната конкуренция в лицето на двамата бивши премиери Франсоа Фийон и Ален Жюпе, които също имат амбиции за президентската номинация вдясно. Фийон, който иска да се представи като обединяваща фигура, написа в Twitter: "Въпросът не е да видим кой може да победи Оланд. На практика всеки може да го направи. Въпросът е как да сплотим французите." Жюпе пък призна, че "мачът започна".

Според скорошно проучване на социологическата агенция CSA за френския информационен канал BFM TV 63% от анкетираните не желаят Саркози да се кандидатира отново. Но сред онези, които се определят като близки до UMP, 86% искат той да бъде следващият претендент за Елисейския дворец. Жюпе обаче се представя по-добре от него в проучване сред всички френски гласоподаватели.

"И тримата са смятани за сериозни, първодивизионни политици и имат потенциално голяма база от поддръжници. Фийон и Жюпе могат да се харесат на центъра и център-дясното. Докато, за да бъде успешен, Саркози трябва да консолидира силите си вдясно, но и да изгради повече подкрепа в центъра, където отдалечи някои гласоподаватели. И същевременно трябва да привлече онези, които биха били изкушени от Марин льо Пен", казва пред "Капитал" Морис Фрейзър, директор на Европейския институт към London School of Economics (LSE). По думите му Саркози е силен по време на кампания и като комуникатор и може да мобилизира избирателите, като достига до тях на инстинктивно ниво. Докато Фийон и Жюпе предизвикват респект и се харесват на електората повече интелектуално.

Лице от миналото

Завръщането на бившия президент в управлението е помрачено от няколко текущи разследвания, в които е замесено името му, като проверката за незаконно финансиране на предизборната му кампания през 2012 г. и друга за връзките му с някогашния либийски диктатор Муамар Кадафи. Но преди дни Саркози, който отрича всякаква вина, получи добра новина - последното разследване от юли за търговия с влияние, при което той дори бе задържан демонстративно от полицията, бе временно прекратено от парижкия апелативен съд.

Все пак подобни факти от биографията на Саркози отблъскват много французи, които са разочаровани от политическата класа и се питат дали един политик от миналото с надвиснали законови главоболия е най-доброто, което дясното може да предложи в момента. И предвид алтернативата – хронично непопулярният Оланд, изниква въпросът кой ще спасява затъналата в проблеми Франция. Саркози обича да си приписва заслугите, че като президент е помогнал за изваждането на Европа от най-тежката икономическа криза от Голямата депресия насам. Но ще му се наложи да обясни на гласоподавателите как смята да обърне тенденцията на непрекъснато покачваща се безработицата, след като се провали в това по време на предишния си мандат.

Същевременно като евентуален председател на UMP Саркози би имал някои плюсове при вътрешната партийна битка за президентската номинация. Но и минуси в националната кампания. "Така ще има на разположение цялата партийна машина и това е добра платформа. Проблемът е, че този случай ще влезе в ежедневни битки и ще си навлече критики. За да си лидер на UMP, трябва да станеш уличен боец и да се изправяш срещу левицата всеки ден. И някои могат да решат, че това не е съответно с достойнството на човек, който иска да бъде президент. Затова всъщност може да се окаже вредно", обяснява Фрейзър.

"Национален фронт" побърза да определи бившия президент като "човек от вчерашния ден" в момент, когато страната се нуждае от нови имена с нови идеи. Други го обвиниха, че се опитва да забърка нещо различно със старите съставки. Предизвикателството пред Саркози е да покаже, че новата му версия притежава същите страст, енергия и отдаденост като предишната, но с щипка самоосъзнаване, тъй като се е поучил от миналите грешки. Проблемът е, че много французи вероятно ще си помислят "Не сме ли виждали всичко това и преди?" и "Трябва ли да му се доверим отново?".