Врагът с партиен билет

Заради тези базови противоречия в понеделник икономическият министър заяви, че напуска поста си заедно с двама колеги, споделящи възгледите му – министъра на образованието Беноа Амон и министъра на културата Орели Филипети. След което Валс подаде оставката на цялото правителство, а ден по-късно той и Оланд представиха новия екип. Правителственият трус дойде в момент, когато популярността на Оланд е рекордно ниска, безработицата надхвърля 10%, а стагниращата френска икономика спешно се нуждае от съживяване.

Монтбур ще бъде сменен на поста от Еманюел Макрон, който е бивш банкер в Rothschild Bank и бивш икономически съветник на президента, споделящ неговата пробизнес ориентация. За пръв път жена - Наджат Вало-Белкасем, която преди бе министър по правата на жените, ще оглави образованието. А Фльор Пелерен ще бъде министър на културата. С това на практика рокадите се изчерпват и всички ключови фигури от предишния кабинет като министърът на външните работи Лоран Фабиюс, на отбраната Жан-Ив льо Дриан, на финансите Мишел Сапен, на вътрешните работи Бернар Казньов и на околната среда и енергетиката Сеголен Роаял запазват постовете си.

"Промените в правителството показват, че Оланд е напълно отдаден на изпълнението на икономическата стратегия, която поддържа от началото на 2014 г. Точно затова не можеше да си позволи да разчита на икономически министър, който не вярва в нея", казва пред "Капитал" Ив Бертончини, директор на базирания в Париж аналитичен институт Notre Europe. По думите му с назначаването на Валс през март изпълнението на стратегията е станало много по-последователно, въпреки че все още се чакат резултати.

Валс побърза да демонстрира увереност, като заяви, че ще поиска вот на доверие от парламента през септември или октомври. "И ще видите, че мнозинството ще бъде там. Ако го няма, това ще е краят. Не можем да свършим работата си", коментира той пред канал France 2. Но въпросът е дали ще му стигнат силите да изпълни амбициозната си програма в момент, когато популярността му спада, а твърдолинейните социалисти гледат на него с недоверие, дори с омраза. Разделението в левицата е очевидно и има опасност то да се пренесе и в парламента. Ако представителите на лявото крило решат, че курсът на новото правителство не ги задоволява, и се опълчат срещу реформите, това може да разруши крехкото мнозинство. В най-лошия случай може да се стигне дори до предсрочни парламентарни избори, и то точно когато през октомври на Оланд и Валс им предстои битка с партньорите от ЕС за бюджет 2015, в който отново ще трябва да искат отсрочка за свиването на дефицита под приетия таван от 3%.

Решимост за реформи

След неочакваните рокади и двата водещи френски вестника – консервативният Le Figaro и левият Liberation, излязоха с едно и също заглавие - "Криза в управлението". Но тя е и шанс, защото с действията си Оланд показа, че търси кохерентна подкрепа за икономическата си политика и не се отказва от ангажиментите за реформи, за които отдавна настоява Брюксел. Той планира до края на мандата му през 2017 г. да бъдат съкратени разходи в размер на 50 млрд. евро и да бъдат въведени данъчни облекчения за бизнеса, възлизащи на 40 млрд. евро. Това обаче отблъсква много симпатизанти на социалистите. Техен говорител е Монтбур, който не пести критиките си: "Целият свят ни моли да сложим край на тази абсурдна политика на икономии, която закопава еврозоната все по-дълбоко в рецесия и която скоро ще приключи с дефлация."

Мнението в Брюксел и Берлин обаче е, че първите две години от мандата на Оланд бяха пропилени, и Европейската комисия призова новото френско правителство спешно да ускори реформите. В отговор Макрон обеща да възстанови доверието във Франция и да сложи край на смесените сигнали и боричкания по отношение на икономическата политика. "Трябва да спечелим обратно нашите партньори и чуждите инвеститори, както и самите французи. Без това не можем да направим нищо", коментира той.

Поне на ниво реторика промяната е налице. Валс в прав текст заяви, че "обича бизнеса", в реч, немислима доскоро за представител на управлението на Оланд, който не толкова отдавна твърдеше, че финансовият свят е враг. Икономистите и бизнесът приветстваха избора на Макрон и коментираха, че посоката на правителството маркира нова ера. Но не скриха и резервите си. "Посланието на Париж е ясно, но осъществяването на всякакви реформи ще бъде по-трудно. Правителствените рокади са един акт – първият от много, който вероятно ще доведе до парализираща война за наследяване във френската левица", твърди пред Reuters икономистът от Deutsche Bank Жил Мое.

И все пак поведението на Оланд от последните дни е своеобразна политическа революция. "Президентът изгради персоналната си кариера върху навигирането между двете крила на Социалистическата партия. Сега той е не само навигатор, но и капитан, и трябва да поеме риска да бъде силно непопулярен в своето собствено политическо семейство. За пръв път го виждам толкова решен да извърши културна революция и да покаже, че може да се отърве от някои от лошите навици от миналото", казва пред ВВС Кристиан Макариан, редактор в сп. L'Express.

Но според Бертончини Оланд вече е загубил много време, тъй като е чакал нов икономически цикъл, който така и не е дошъл. "Сега ключовата трудност пред него е да няма ясен мандат за реформи, защото неговото основно предимство бе общественото очакване да измести предишния президент. Но французите и всички европейци отчаяно се нуждаят не само от насоки и думи, а от конкретни действия и резултати." Ако растежът се върне, и имиджът на Оланд има шанс се възстанови. В противен случай той може и да е изпуснал последния шанс да спаси управлението си.