Спасителният пакет за Кипър зависи от Берлин и Москва

Системен риск или не

Скептицизъм относно важността на Кипър за стабилността на еврозоната изразяват както основни фигури от християн-демократическата партия на канцлера Ангела Меркел и коалиционните й партньори от партията на Свободните демократи, така и от опозиционните социалдемократи, с които Меркел ще трябва да се пребори на предстоящите избори през септември.

Германските политици настояват, че ще се съгласят на отпускане на финансовата помощ, само ако Никозия предприеме структурни реформи, осигуряващи повече прозрачност и прекратяване на възможностите за пране на пари чрез местните банки. "Ние сме обединени с европейските си партньори, но просто няма ясна процедура за финансова помощ от Европейския стабилизационен механизъм, която може да се приложи за Кипър", заяви Райнер Брюдерле, водещ член на Свободните демократи, цитиран от Reuters. Едно нещо е ясно - без представяне на ефективен контрол върху прането на пари и нужните спешни структурни реформи, няма защо изобщо да обсъждаме въпроса", добави той.

Членове на партията на Меркел също открито изразяват скептицизъм. Финансовият министър Волфганг Шойбле изтъкна, че Германия не трябва да бърза с решението, и че не е убеден, че Кипър е системно важен, което е основното предварително условие за осигуряване на помощ. Мнението му беше подкрепено и от изказвания на консерватора Майкъл Фукс. "Не мога да приема, че изведнъж Кипър се е превърнал в системен риск. Това определено не е вярно", заяви той пред телевизия Bloomberg.

Освен подкрепата на съпартийците и коалиционните си партньори, Меркел трябва да осигури и гласовете на социалдемократите в долната камара на Бундестага, за да бъде одобрена помощта за Кипър. Макар досега те да са подкрепяли европейската политика на Меркел, конкурентът й за канцлерското място и бивш финансов министър Пеер Щайнбрюк също зае твърда позиция по въпроса, заявявайки, че Никозия трябва да консолидира банките си и да изпълни стриктно всички условия.

"Кипърската икономика е основана на бизнес модел, който вреди на всички ни, и същевременно се очаква да бъде спасена от ЕС. Социалдемократите няма подкрепят това, всичко си има граници", коментира друг важен опозиционер – Йоханес Карс, цитиран от Die Welt.

Неглижирането на риска от фалит на Кипър обаче не се споделя от много други европейски и германски политици. "Кипърският проблем не трябва да се подценява. Ако не решим окончателно проблема там, има риск от зараза, дори и от тази много малка икономика. Времето ни притиска", предупреди миналата седмица  Жан-Клод Юнкер, който наскоро се оттегли от поста председател на Еврогрупата.

"Неконтролираният развой на събитията в Кипър може да подкопае напредъка, постигнат през 2012 г. за стабилизиране на еврозоната. В нормални обстоятелства бихме могли да очакваме директния ефект от фалита да бъде ограничен, но ситуацията не е нормална. А е очевидно, че без помощ страната ще фалира", коментира от своя страна Йорг Асмусен, член на ръководството на ЕЦБ и бивш заместник на Волфганг Шойбле.

Руска връзка

Особеното положение на финансовите институции в Кипър доведе до въвличане на един неочакван играч в преговорите спасяването на острова – Русия. В края на миналия месец руският премиер Дмитрий Медведев заяви, че Москва ще предостави подкрепа за Кипър при определени условия, но островната държава и ЕС ще трябва да поемат по-големия дял от евентуалната спасителна помощ.

"Мислим, че основната тежест за решаването на тези проблеми трябва да бъде поета от Кипър и страните от ЕС. Ние обаче не отказваме да помогнем при определени условия. Първо трябва да се уговорят тези условия. Преди това не може да има пари от нас", заяви той, цитиран от Reuters. Средствата може да бъдат предоставени под формата на удължаване на заема от 2.5 милиарда евро, който Москва отпусна на Никозия през 2011 г.

По-рано Кипър заяви, че е поискал удължаване от пет години на срока за изплащане на кредита, чийто падеж е през 2016 г. Това ще представлява голямо облекчение за разходите по изплащане на държавните дългове, които ще скочат до 7 млрд. евро през следващите три години. "Макар разсрочването на заема няма да намали съотношението на дълга към БВП, то ше има позитивен ефект върху управлението на задълженията", коментира пред Financial Times Фиона Мулен от консултанстската фирма Sapienta Economics.

Според информация на FT руските капитали в кипърските банки достигат 25 млрд. евро, като евентуалната им "подстрижка" е част от преговорите с международните кредитори, наред с бързата приватизация на телекомуникационните и енергийни компании. Очаква се решението за спасителния пакет за Нокозия да бъде взето окончателно през март, след президентските избори на острова, на които сегашният държавен глава Димитрис Христофиас няма да се кандидатира.