Забравете Гърция, проблемът вече е Италия

Докато всички погледи са вперени в Гърция и нейния референдум, Италия постепенно се превърна от потенциален в съвсем реален проблем. След като премиерът Силвио Берлускони не успя да прокара исканите от Европа мерки за затягане на коланите, днес доходността по италианските държавни облигации надмина предишните си върхове от август (когато ЕЦБ започна да изкупува италиански и испански дълг и укроти пазарите) и за кратко достигна 6.40%.

Причините това число да става все по-притеснително са няколко. Първо, то е застрашително близо до психологическата граница 7%, след която пазарите вероятно ще усилят натиска си върху Италия. Досега практиката с Гърция, Ирландия и Португалия показа, че след прекрачването на тази бариера доходността бързо се покачва с още няколко процентни пункта.

Не по малко застрашително обаче е, че чисто технически, ако доходността се покачи още LCH Clearnet (лондонската клирингова къща, през която преминава голяма част от търговията с държавен дълг) ще наложи по-високи изисквания за сключване на маржин сделки (т.е. със заемни средства) с италиански дълг. А това ще принуди много играчи да излязат от пазара (дори и с цената на загуби) и ще ограничи влизането на нови. Нивото на което това се случва е когато доходността се покачи над 450 базисни пункта над кошница от ААА облигации (основно аналогични германски френски и холандски книжа). Вече доходността по десетгодишните италиански облигации е 454 базисни пункта над германските и, ако нещо спасява положението, сега е лошото представяне и на френския дълг. Всъщност разликата между френските десетгодишни OATs и германските Bunds е на рекордните от въвеждането на еврото 135 базисни пункта. Само че фактът че пазарите са скептични не само към Италия, а и към Франция хич не е успокоителен за Европа.

И накрая доходността по десетгодишните облигации далеч не е цялата картина. Кривата на доходността на Италия не само се качва, но и застрашително се изправя (виж графиката). Това означава, че вече пазарите са все по-скептични да финансират държавата дори и краткосрочно. За икономика, която в най-оптимистичните сценарии се очаква следващите години да расте с не повече от 1-2% просто е невъзможно устойчиво да се финансира при при нива започващи от над 4% за шестмесечни облигации. По принцип за сигнал за очакван фалит се счита, чак когато кривата се обърне (т. е. кредиторите виждат по-голям риск да те финансират краткосрочно), но това може и да не е далеч. А освен всичко и по-скъпото финансиране допълнително натежава на бюджета и поне на теория забавя растежа.