Страната на изгряващия оптимизъм

Така от 1992 г. някогашното икономическо чудо на Далечния изток се лута в т.нар. изгубени десетилетия на дефлация и практически нулев растеж (виж графиките). Идването на световната криза само влоши нещата. При флуктуациите по финансовите пазари йената изникна като пристан на стабилност и това доведе до поскъпването й, а оттам до загуба на конкурентност на японския износ. Същевременно от 2006 г. насам страната бе влязла в правителствена въртележка, при която за шест години смени шестима премиери и изглеждаше напълно неспособна да направи каквото и да било, за да излезе от ступора. Към всичко това се добави и териториалният спор с Китай за островите Сенкаку от миналата есен, който допълнително засили усещането за слабост и безизходица в японското общество. На този фон обещанията на Шиндзо Абе да върне мощта и просперитета на Япония му осигуриха премиерския пост за втори път.

Трите стрели на успеха

Един баща извикал тримата си синове и им казал да вземат по една стрела и да я счупят. Всеки от тях го направил с лекота. После той взел още три стрели от същия колчан и им казал да счупят всички наведнъж, но никой от синовете не успял. "Една стрела се чупи лесно, казал бащата. Но трите заедно - не." С тази притча от родния си край Шиндзо Абе обича да обяснява своя голям план. Идеята е ясна - поотделно нито фискалните стимули, нито монетарните, нито структурните реформи биха били достатъчни за излизане на Япония от стагнацията. Но изпълнени агресивно и в синхрон, те могат да сложат край на застоя.

Новото правителство вече изпълнява първите два елемента на стратегията. През януари Абе обяви мащабна програма от 10.3 трлн. йени (100 млрд. долара) за държавни инвестиции, основно в инфраструктура, възстановяване на засегнатите от земетресението и цунами от 2011 г. региони и производство на зелена енергия. Като се включат общинското и частното участие, общата стойност на проектите трябва да достигне 20.2 трлн. йени (200 млрд. долара). Това е най-голямата подобна програма в историята на страната и се очаква до края на 2014 г. да бъдат създадени 600 хил. нови работни места.

Стрела номер две бе изстреляна през март, когато бе сменен гуверньорът на централната банка. Новото назначение, Харухику Курода, обеща излекуване от хроничната дефлацията и достигане на 2% инфлация и оттогава банката започна агресивно да печата пари. 

Резултатите от тези две стъпки не закъсняха. Йената поевтиня с близо една четвърт спрямо долара, което помогна износът за първото тримесечие да нарасне с 0.4 %. Още по-обнадеждаващо е, че японците започват плахо да отварят здраво стиснатите си портфейли и потреблението се е увеличило с близо 0.9%.

"Всъщност Токио и в миналото е опитвал подобни мерки както поотделно, така и едновременно – лихвените проценти години наред стояха на нула, правени бяха огромни бюджетни инвестиции в инфраструктура, печатаха се пари. Ефект или нямаше, или бе твърде краткосрочен," казва пред "Капитал" Мирея Солис от американския център Brookings. "Това, което прави плана на Абе по-различен от предишни опити за съживяване на икономиката, е третата стрела - структурните реформи. Именно говоренето за тях обнадеждава както инвеститорите, така и японските потребители, че страната най-накрая ще успее да се завърне на пътя на растежа."

Според Солис в чисто психологически план идеята, че предстоят реформи, създава положително очакване за промяна и затова пазарът се активизира. Какви точно ще бъдат тези реформи ще стане ясно през юни, когато се очаква Абе да ги представи. А после остава да не се огъне пред множеството интереси и лобита и да успее да изпълни програмата си. 

По-добре или както винаги

Болестта на японската икономика съвсем не се изчерпва с финансовите или психологически симптоми като високия курс на йената, слабото кредитиране, нежеланието на инвеститорите да поемат рискове или дори дефлацията, която мнозина сочат за основния проблем. Кризата от 1992 г. съвпада с изместването на световното производство в страни с по-ниска цена на труда като Китай и Южна Корея. От една страна, това води до отслабване на позициите на японските продукти на световните пазари, а от друга - до устойчива тенденция на поевтиняване на потребителските стоки в самата Япония. Това кара потребителите в страната да харчат по-малко, защото очакват още по-ниски цени в бъдеще.

Към това се добавя и тежкият отпечатък на демографската картина – със средна възраст на населението от близо 46 години японците са втората най-застаряваща страна в света (след Монако). Нарастването на броя на пенсионерите и слабата раждаемост означават свиване на работната сила, увеличаване на данъчната тежест, за да се осигурят социални и здравни грижи за възрастните, както и намаляване на потреблението, тъй като по-старите хора купуват по-малко неща. Така дефлационната спирала постоянно се подхранва от намаляващия брой потенциални потребители, очакващи все по-евтини стоки.

Изливането на достатъчно количество свежи пари в икономиката действително би могло да извади страната от дефлацията, но би повлияло твърде слабо или краткосрочно на другите два проблема - загубата на конкурентност и липсата на растеж. А същевременно има риск от предизвикване на паника на финансовите пазари, криза с огромния държавен дълг или дори хиперинфлация.

"Единствено "третата стрела" може да донесе дългосрочен растеж", казва Шихоко Гото. И именно тук е голямото неизвестно за абеномиката. Ако се съди по включването на Япония в преговорите за създаване на предложеното от САЩ търговско споразумение "Транстихоокеанско партньорство", може да се заключи, че структурните реформи ще бъдат насочени в посока на отваряне на вътрешния пазар за чуждестранни инвестиции, сваляне на много от протекциите над земеделието и местния сектор на услугите, или в най-общо казано - към дерегулация. Тези промени заедно с вкарването на повече гъвкавост на трудовия пазар ще бъдат много по-трудни за изпълнение политически. Но без тях големият план на Абе може да завърши с голям провал.

Преглед на оригинала