Колко е тъжно да бъдеш европеец

Шампанско и сълзи

"ЕС беше създаден с цел да успокои подозренията, които бяха натрупали европейците един към друг през вековете, и да замени омразата и страха с доверие. Сривът на това доверие в момента е плашещ", казва пред "Капитал" Улрих Шпек. Или както отбелязва изследването на Pew Research: "Продължителната икономическа криза създава центробежни сили, които разкъсват европейското обществено мнение."

Край бреговете на Сена то е отчетливо депресирано и анти-всичко - 91% от французите смятат, че икономиката им се представя зле, 67% мислят, че президентът Франсоа Оланд не се справя добре, 77% са на мнение, че икономическата интеграция в Европа се е отразила лошо на страната им, а 56% се отнасят негативно към ЕС. Галската потиснатост, освен че е неприятна сама по себе си, има един силно негативен страничен ефект - отдалечава страната още повече от Германия. Недоволството от ЕС, тревогата за работните места, несигурността в икономическото бъдеще и съмненията, че държавата им върви в правилната посока, доближават Франция повече до членовете на депресирания южен клуб и засилват въпросите дали се превръща в периферна държава. "Разширяването на пропастта между Франция и Германия е опасно за ЕС," предупреждава Улрих Шпек.

В какво се превръщат европейските мечти

Всъщност Германия се откъсва не само от съседа си от другата страна на река Рейн; тя сякаш живее на различен континент или направо на различна планета, показва изследването на Pew Research. Отчуждението идва не само от това, че германците единствени харесват лидера си, настроени са положително към ЕС и са оптимисти за икономиката. Разломът върви и по още една линия - засилващият се ропот срещу доминацията на Берлин. "Германците смятат, че са добри европейски граждани, които изпълняват дълга си, като помагат за спасяването на кризисните страни. И когато виждат гнева срещу Германия в някои от тези държави, те смятат, че с тях се злоупотребява като с изкупителна жертва. Позицията на Берлин е много ясна - всеки трябва да подреди къщичката си и след това може да живеем щастливо заедно", казва Улрих Шпек.

Засега обаче в Европа няма щастие, а нестабилност и безпокойство. Данните на Gallup показват, че за пръв път от десетилетия насам европейците са убедени, че следващите поколения ще живеят по-лошо, по-несигурно и в по-неблагоприятни условия от предишните. На фона на най-продължителната и дълбока рецесия в историята на еврозоната и 26-те милиона безработни в ЕС (един анализатор се пошегува, че ако те решат да обявят независимост, могат да основат шестата по население държава в съюза) песимизмът и влошаването на имиджа на ЕС не са изненадващи. "Икономическата ситуация е важна част от обяснението. Но има и нарастващо недоволство от начина, по който се управлява Европа. В много държави кризата направи не само парите, но и доверието в политическите лидери оскъден ресурс", казва пред "Капитал" Кай-Олаф Ланг от германската фондация "Наука и политика" (SWP).

На същото мнение е анализаторът от мадридския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) Хосе Игнасио Торебланка. "Традиционно икономическото представяне е много тясно свързано с удовлетворението от ЕС. Но този път има и по-дълбоки причини, защото лошото управление на кризата накърнява нагласите към европейската интеграция и основополагащите чувства на солидарност и доверие между страните. Усещането, че се губи суверенитет, че не всички държави са равни, че длъжниците са колонизирани от кредиторите - всичко това създава вулкан от отровни страсти", казва той пред "Капитал". Същевременно негативният начин, по който спасителните програми бяха "продадени" на европейците и на север, и на юг, доведе до това, че те приемат решенията на лидерите си, но с усещането, че са измамени, че някой ги е излъгал, че не те ръководят нещата и демокрацията е куха дума, обяснява Торебланка.

Възходът на евроскептицизма, маршируващ през целия континент, вече намира стряскащи политически проявления. От "Националния фронт" във Франция до "Истинските финландци" във Финландия и от италианското движение "Пет звезди" на комика Бепе Грило до унгарската формация "Йобик", партиите, заклеймяващи ЕС като извор на всички нещастия и отдаващи се в различна степен на популизъм и ксенофобия, вярват, че силата е с тях. И както предупреждава лидерът на европейските либерали Греъм Уотсън, ЕС го чака хаос след вота за Европейски парламент догодина, ако триумфът на еврофобските партии на скорошните избори в Италия и Великобритания е предвестник на бъдещето.

"Много съм притеснен за европейските избори през 2014 г. Един от уроците от кризата е, че имаме нужда от силни институции на ЕС, тъй като на хората не им харесва, когато решенията изглеждат като взети в Берлин или Франкфурт вместо в Брюксел. Затова тези избори ще са ключови, тъй като, ако след тях имаме по-слаби Европейски парламент и Европейска комисия, това ще създаде допълнителна криза", отбелязва Торебланка.

Надеждата е, че с оживлението на икономиката (когато и да дойде то) евроскептицизмът ще отслабне и евентуално ще отшуми. Но може да се окаже, че щетите са по-трайни и ЕС ще има нужда от ново лепило, което да го предпази от разпад. "ЕС губи душата си. Той винаги е бил проект с високи, идеалистични цели. Днес говорим само за банки и валута. За да превъзмогне екзистенциалната криза, ЕС отново трябва да намери по-висш идеал", казва Улрих Шпек. И най-вече трябва отново да започне да се харесва на своите граждани и да им върне усещането, че прави нещо за тях. Иначе Европа ще продължава да бъде синоним на депресия.

Автор : Антония Тилева Преглед на оригинала