По заповед на Меркел
Докато бунтът срещу германската доминация и строгите икономии се засилва, политическото разделение в Европа става все по-опасно
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Според политическия фолклор една от дефинициите на гаф е някой, без да иска, да каже истината. Точно това направи президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, когато по време на конференция в Брюксел в края на април заяви, че политиката на строги икономии в ЕС "е достигнала своя предел". И така публично каза нещо, което европейските лидери знаят, но не смеят да изрекат на глас - че фискалната диета се сблъсква с все по-непреодолима съпротива от гневните избиратели.
Изпуснатото признание на Барозу моментално беше последвано от разяснения какво точно е имал предвид и как думите му са извадени от контекста, както и от реплики от Берлин, че затягането на бюджетите няма алтернатива. Изказването му обаче е само един от сигналите, че битката в Европа по линията икономии срещу растеж отново се разгаря и балансът на силите се променя.
Това все още не означава, че ще има нов курс към разхлабване на дисциплината и изливане на антикризисни стимули, още повече преди парламентарните избори в Германия през септември. Но е знак, че бунтът срещу германската доминация и диктуваните от Берлин мерки се засилва. А също и че политическото разделение в Европа става все по-дълбоко и може да се окаже по-опасно от дълговата криза.
Страната, която всички обичат да мразят
Последните няколко седмици не са добри за проповедниците на бюджетната дисциплина. Първо, Международният валутен фонд и Европейската комисия оповестиха данни, че рецесията в стегнатите във фискална примка страни като Гърция, Испания и Португалия се влошава. Това съвпадна с развенчаването на един от най-влиятелните академични трудове, обвързващи високия държавен дълг с икономическия упадък. Оказа се, че изследването на Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф, доказващо как, ако дългът на една страна достигне 90% от БВП, той се превръща в спирачка на растежа, което често бе цитирано от фискалните ястреби в ЕС, е компрометирано от грешки и избирателно тълкуване на данните.
Към това се прибавят и сигналите, че привържениците на отпускането на бюджетната хватка в Брюксел печелят точки, и вече шест страни от еврозоната, включително такива от "ядрото" като Франция и Холандия, искат - и получават - повече време, за да постигнат наложените им строги фискални цели. И това не среща почти никаква съпротива в Берлин.
Както отбелязва брюкселският кореспондент на в. Financial Times Питър Шпигел, освен жестоката рецесия и разклатената интелектуална обосновка има още един ключов фактор, който променя дебата в ЕС - политиката. Изборите в Италия през февруари, в които повече от половината гласоподаватели подкрепиха кандидати, критикуващи открито ЕС и линията на икономии, са знак, че търпението на европейците се изчерпва и умората им от антикризисните мерки може да роди политически чудовища. Тревожните изводи бяха потвърдени и от последното проучване на Eurobarometer, което показа, че доверието в ЕС се срива във всички страни, евроскептицизмът е във възход из целия континент и хората както южните държави длъжници, така и в северните кредитори, се чувстват като жертви.
Това важи дори за Германия - страната, която тези дни всички обичат да мразят. Германофобията е навсякъде - на протестите в Кипър и Гърция, където се размахват плакати със свастики и изображения на канцлера Ангела Меркел с хитлеристки мустачки, по улиците на Испания и Португалия, където протестират срещу икономическия диктат на "четвъртия райх", в изтекъл във в. Le Monde вътрешен доклад на управляващите във Франция социалисти, в който се говори за "себичната непреклонност" на желязната лейди от Берлин.
"Това са необосновани и погрешни стереотипи", казва пред "Капитал" Жолт Дарваш от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel. Но дори и така, те са факт, и не само разширяват разлома в ЕС по оста север-юг, но и поставят в некомфортна позиция както самата Германия, така и европейските й партньори.
Неохотната империя
"Това не е роля, която Германия е търсила и харесва. Страната е лидер по подразбиране, просто защото Франция и Великобритания са се обърнали навътре към себе си", казва пред "Капитал" д-р Констанце Щелценмюлер, анализатор от берлинския офис на German Marshall Fund и бивш политически редактор на седмичника Die Zeit. И допълва, че понякога е по-лесно да обвиняваш друг за проблемите си. "В Гърция, Италия и други тежко ударени от кризата страни има сериозни национални дебати за това, че собствените им политически дефицити са основната причина за неприятностите", отбелязва д-р Щелценмюлер.
Фактът, че никой не оспорва, че Ангела Меркел е най-влиятелният лидер в Европа, се дължи колкото на германската сила, толкова и на слабостта на Франция. Проблемите на Париж предизвикват не злорадство, а притеснение в Берлин. Не само защото отсъствието на френския глас от важните дебати оставя Германия в ролята на свръхмогъщия и лош хегемон, но и защото, ако втората по големина икономика залитне, ще повлече със себе си еврозоната.
"Това, за което политиците в Берлин наистина се тревожат, е, че Франция изглежда нежелаеща или неспособна да предприеме нужните структурни реформи, които да направят икономиката й конкурентоспособна. Според мен всеки друг проблем в Европа е лесно разрешим в сравнение с риска от една Франция, която опитва да се самоизключи от глобализацията", казва д-р Щелценмюлер. И добавя: "Нека го кажа така - ако Европа имаше повече наистина добри лидери, изобщо нямаше да бъдем толкова обсебени от въпроса за германското водачество."
12 коментара
Как няма да е невзрачна Франция, като президентът им беше харизан. Той не е лидер.
Късметлии сме, че в ЕС все още се намират лидери на място като Меркел, че иначе глупавите популисти с лопата да ги ринеш и ако почнат те да ни определят посоката, тогава ще настане истинско закъсване.
Когато лидерите създаваха ЕУ и държавите се пресъединяваха се подписваха ДОГОВОРИ, които позволяваха на държавите да използват ЕУ безмитният пазар, свободно движение на капитали и хора, обща сигурност, субсидии в селското стопанство, изграждане с ЕУ средства на инфраструктура. обаче имаше критерии като:
бюджетна дисциплина 3% максимум задлъжняване на правителство спрямо БВП, 60% граница на дълга на държавата спрямо БВП, никоя държава не отговаря за дълговете на друга, и няма право да се изисква на една ЕУ държава да спасява друга.....
ЕУ се издъни като липсваше контрол на средствата за инфр. проекти и позволяване на "банановите държави" като гърция, портогалия, италия и др. да се финансират от вън евтино.....
ЕВРОТО като валута също е грешка.....понеже държавите в ЕУ имат доста различни представи за икономическо развитие, дори и западните държави една спрямо друга.
да не говорим че гърците са изсмукали от ЕУ от както са влезнали преди 25 години един път грубо 300 милиарда, и втори път сега пак 250 милиарда и са свръхзадлъжнели.
човек носил кустюм на работа бонус, в държавния сектор служител до 17 заплата, данъци всеки укрива понеже в бг и гърция това е занаят......
и СЕГА германия казва така не може... регулирайте си държавния апарат, съкратете дълга си, инвестирайте и приватизирайте, защото една фирма частна едва ли ще дава 17 заплати и гезотии за носене на кустюми...тоест гърци и италианци са се самозабравили в харчовете......както и франсетата....
е това е истината реформи и то на широк фронт изискват немци и др. и фин. дисциплина
защото ако се разхлаби възела 10 години пей сърце гърци и банановите останали и след 10 години не 300 милиарда а 500 милиарда дълг и банкрут. после гражданска война....
най добре би било да им се сложи строг контрол на тези държави по отношение на реформи и фин дисциплина за да може да им се подобрят финансите и икономиките им....
франция също изпада към "банановите" защото когато германци и др. търсят пазари и намират франсетата спят и харчат пари за въоражаване.
за да им се управи автомобилната индустрия просто трябва немските автомобилни концерни да изкупят половината дялово участитие във френските и френските да купят в немските дялово участитие и да им тръгнат концерните нагоре.
понеже пример волксваген купи шкода и тя печели, както и волксваген, но там фирмата се санира дотогава докато започва да реализира печалби. пример с австрииските авиолинии.
те бяха 10 год. на загуба защото на клона тъй като беше по голяма част държавна фирма се бяха накачили огромно количество работници и администрация. сега постепенно немците уволняват, рационализират и когато фирмата почва да носи печалба и почва да расте се назначават работници.....
съотношението държавен служител спрямо работник в гърция беше перверзно......
[quote#2:"The Shadow"]Късметлии сме, че в ЕС все още се намират лидери на място като Меркел[/quote]
ха-ха-ха-ха-ха.....
Така си е, като всяко бившо българче и днешно жалко източноевропейско имигрантче, си открил с основния слугински принцип на немския колаборационист:" Подмазвайте се и обслужвай тялом и духом този който е превърнал страната ти в жалко колониално гау. Радвай се, че бившите ти сънародници плащат с мизерия, бедност и унижения , жизнения стандарт на германците и немската имитация на стабилна икономика".
Какъв щастлив немски ЕСсср, каква щастлива и кадърна немска колониална администрация в Брюксел, какъв социално-икономически възход, индустриален растеж и политическа стабилност в Европа под крилото на Берлин.....ха-ха-ха-ха-ха-ха....
"Нека го кажа така - ако Европа имаше повече наистина добри лидери, изобщо нямаше да бъдем толкова обсебени от въпроса за германското водачество."
Добрите лидери са онези честни, съвестни, далновидни и най-вече решителни личности, призвани да служат на властта, а не да я използват, както и до колкото им бъде позволявано!
А може ни наистина решението на проблема на слабите южни икономики минава през девалвация на еврото и автоматично подобряване на конкурентоспособността? Нещо на което германците всячески се противопоставят
Не мисля, че това е решение. Това ще е един уголемен модел на инфлацията по Жанвиденово време. Един вид изсмукване на средства от по пестеливите и харченето им от прахосници. И докато в рамките на една държава това не е голям проблем, то в рамките на еврозоната може да доведе до това Германия да излезе от нея. И от останалите ще са прецакани по свестните за сметка на по калпавите.
И не виждам тая каша как ще подобри конкурентността на южноевропейските икономики. Имам пред вид тези в евросъюза, защото Турция няма никакви проблеми с конкурентноспособността си.
"Но е знак, че бунтът срещу германската доминация и диктуваните от Берлин мерки се засилва."
Ами то и столипиновските цигани се бунтуват като дойдат инкасаторите да събират парите за тока и водата...
Меркелица и водената от нея политика са ВРЕДНИ за ЗДРАВЕТО на ЕВРОПА!!!
Вън комсомолката-канцлерка от властта, докато не е станало късно....
Даже Бърозу се е усетил че нещата отиват на голяма криза....
"Това важи дори за Германия - страната, която тези дни всички обичат да мразят. Германофобията е навсякъде - на протестите в Кипър и Гърция, където се размахват плакати със свастики и изображения на канцлера Ангела Меркел с хитлеристки мустачки, по улиците на Испания и Португалия, където протестират срещу икономическия диктат на "четвъртия райх"
Европа си имат Меркел, а ние Костов...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.