Война за време и влияние

Една суперобъркана суперсила

"Руското предложение предлага на Обама възможност да избере дипломатическо вместо военно решение на проблема и му купува политическо време във вътрешен план", казва пред "Капитал" Даниел Киохана, ръководител на отдела по стратегически въпроси на базираната в Брюксел Foundation for International Relations (FRIDE). Преди последните развития нещата за американския президент изглеждаха по следния начин - той блъфира, Асад и Путин не мигнаха, а после съюзниците на Вашингтон го изоставиха, обобщава ситуацията Джани Риота от Council on Foreign Relations. Парадоксално президентът, който получи Нобелова награда за мир заради това, че залага на "многостранната дипломация", се оказа дори по-изолиран от предшественика си Джордж Буш, който беше обвиняван, че действа едностранно, но беше подкрепен от "коалиция на желаещите" при инвазията в Ирак.

Сега Обама е не само самотен, но и толкова объркващо непоследователен, че все повече отчуждава както противниците си, така и приятелите си. "Дори и най-великодушната интерпретация от най-лоялните поддръжници на президента ще трябва да класира последните няколко месеца сред най-лошите за администрацията му", написа редакторът на сп. Foreign Policy Дейвид Роткопф. След неуверената реакция към случващото се в Египет и тромавия отговор на скандала с подслушването на американски съюзници сега зиг-заг политиката по Сирия съвсем разклати авторитета на Обама както у дома, така и навън.

Последният лупинг дойде след изненадващата маневра на Москва, която очевидно завари Белия дом напълно неподготвен, колкото и след това оттам да обясняваха, че това е идея, завъртяла се още на срещата на Г-20 в началото на месеца. Сега Обама се вкопчи в нея с отчаяния ентусиазъм на удавник, зърнал спасителна лодка. И в речта си на 10 септември, замислена като призив за сграбчване на оръжията, направи поредния рязък завой. След като първо беше прехвърлил тежестта за решението за Сирия на враждебния и разделен Конгрес, сега той изведнъж поиска законодателният орган да отложи гласуването, докато стане ясно дали руският план може да проработи.

<#text>

Да поиграем още на дипломация

С това Обама осигури на Путин дипломатически трофей с възможни дългосрочни стратегически последствия за ролята на САЩ и на Русия в Близкия изток. Триумфът на Путин бе затвърден с негова статия във в. New York Times на 12 септември, в която той се обръща директно към "американския народ и неговите политически лидери" и апелира за спазване на международното право и принципа на многостранната дипломация. С което показа колко се наслаждава на озоваването си в ролята на глобален лидер и незаобиколим фактор на световната сцена.

"Целта на Путин е да играе за време, да отлага разговорите за евентуални удари срещу Сирия колкото е възможно повече, защото колкото повече ги отлага, толкова по-малко вероятни стават те. Шапки долу за руснаците, тези момчета са майстори на дипломацията. Путин и Асад напълно спечелиха този рунд", коментира пред агенция Bloomberg Филип Моро Дефарж от парижкия Институт по международни отношения.

За американските консерватори, желаещи да накажат Асад и да подкрепят бунтовниците в Сирия, спасяването на Обама от Путин е едва ли не национално предателство. Колумнистът на Bloomberg Джефри Голдбърг нарича руския план "фалшиво решение на истински проблем", и пише, че като си сътрудничат с Русия и Сирия, САЩ ще позволят на Асад да продължи да бъде президент и да избива цивилни. "Асад може и да е Хитлер, внушават представители на администрацията и техни наместници, но е Хитлер, за когото нямаме нищо против да остане на власт." Колумнистът на в. The Wall Street Journal и бивш автор на речи за президента Роналд Рейгън Пеги Нунън също се изказа гневно: "Обама трябва да знае, че предложението е абсурдно. Башар Асад няма да се откаже от всичките си скрити оръжия по време на война... Но ще отнеме време, седмици, месеци този абсурд да стане очевиден. Президентът ще държи възможността за използване на сила на масата, но всъщност копнее за спасителен пояс и имаше късмет, че му хвърлиха такъв."

Всъщност по-важният въпрос е не дали руската маневра е цинична тактика за отлагане, което е от полза и за Москва, и за Вашингтон, а дали планът може да проработи. Възможните пречки са множество и са както дипломатически, така и чисто практически. На политическия фронт САЩ, Русия и останалите в Съвета за сигурност на ООН трябва да се постигнат съгласие за резолюция, която да подкрепи споразумението за предаване на сирийския химически арсенал. Това обаче означава да има единно мнение по въпроси като дали в текста да се предвидят конкретни критерии за измерване на напредъка на Сирия в разоръжаването и заплаха за сериозни последици, ако те не се спазват (както искат САЩ, но не и Русия) и дали да бъде заклеймена атаката с химически оръжия в Дамаск на 21 август (за която Франция настоява изрично да се спомене, че е извършена от сирийския режим, но Русия отрича, че вината е на Асад). Дори всички играчи да влязат в преговорите с възможно най-добри намерения и да успеят да изчистят политическите си различия, остават множество технически предизвикателства как точно да бъдат унищожени сирийските оръжия (виж карето).

"Дипломацията може да възпре използването на химически оръжия само ако е подкрепена със сила, но сама по себе си няма как да проработи", казва Даниел Киохана. И допълва: "Единственият начин на този етап да се промени драматично курсът на конфликта в Сирия е мащабна военна интервенция на външни сили. В противен случай той вероятно ще продължи години наред." Или може би поне до следващия гаф, който отново ще преподреди картите.