Италианско утро над Европа

"Избирателите почувстваха, че той знае какво се случва на европейската сцена и какво може реално да постигне. За разлика от Бепе Грило и Силвио Берлускони, които дебатираха предимно италианската политика"q казва пред "Капитал" проф. Джанфранко Паскуино, преподавател във Факултета по международна политика на университета Johns Hopkins в Болоня. Той допълва, че сравнително непознатият за много италианци Ренци освен това е обиколил страната с предизборни срещи и така се е самопредставил на електората. Данъчният бонус от 80 евро за нископлатените работници, макар и силно критикуван от опозицията ход, според проф. Паскуино също е засилил представата, че премиерът сериозно мисли как да раздвижи анемичната икономика.   

"Ренци преди всичко успя да улови желанието на италианците за промяна. Той използва позицията си на премиер, за да контактува отблизо с електората и така да се представи като алтернатива на статуквото, лицето на промяната. Докато Грило изглеждаше като тъмен субект, обърнат към миналото", смята професорът по политология в Университета в Перуджа Франческо Клементи. Той допълва пред "Капитал", че идеята на Ренци за новата роля на Италия в Европа му е спечелила гласове извън традиционния електорат на Демократическата партия, като тези на дясноцентриските избиратели и разочарованите от популиста Грило.  

Бил Клинтън в Брюксел

Когато Ренци заяви след обявяването на резултатите, че сега той е готов да работи за Италия, която ще промени Европа, дори иначе критичното сп. Economist коментира, че гръмките думи не са чак толкова далеч от реалността. През юли страната поема председателството на ЕС и това заедно с доминацията на италианските евродепутати в ПЕС обещава гласът на Рим да се чува силно. "Това са две големи възможности за Ренци да убеди останалите европейски лидери, особено германският канцлер Ангела Меркел и колегите й, предпочитащи политика на затягане на коланите вместо тази за насърчаване на създаването на работни места", обяснява проф. Паскуино. И допълва: "Твърде възможно е желаните промени да бъдат прокарани, особено защото италианският премиер не е единственият, настояващ за нов европейски фокус."

Самият Ренци определя идеите си като търсене на баланс между двете крайности - недисциплинираното раздуване на бюджетите и поголовните съкращения. Или накратко - прословутият "трети път" на Бил Клинтън. В европейски мащаб това би означавало Брюксел оттук нататък да се съсредоточи върху създаването на нови работни места и икономическия растеж като начин за излизане от фискалната криза. Естествено Рим има нескрит интерес към пренасочване на ЕС към "третия път". Заради обещанията към еврозоната да намали бюджетния си дефицит правителството на Ренци няма голям избор от мерки, с които може да стимулира италианската икономика. Но евентуално раздвижване на европейския пазар може да рестартира италианския растеж.

Воля за промяна

Неочакваната победа на Демократическата партия съвсем не означава, че младия италиански премиер го чакат само светли дни. Вътре в страната амбициозните планове на Ренци за свиване на бюрократичния апарат, намаляване на данъците за бизнеса и домакинствата и дълбоки политически реформи няма как да бъдат прокарани без проблеми и яростна опозиция. Още повече че "Пет звезди" може и да понесе тежка политическа загуба, но популизмът в Италия далеч не е умрял. Резултатът от 21% е разочарование за движението (при националните избори миналата година то взе 25.5%), но това все още е една пета от подадените гласове. Хората на Грило също така продължават да имат значително присъствие в парламента в Рим и възможност да саботират Ренци.

Премиерът се нуждае и от подкрепата на партиите в дясно като преименуваната на "Народ на свободата" партия на Берлускони и отцепилото се крило "Нов десен център", за да прокара идеите си за модернизиране на политическата система. Слабите резултати в евроизборите и на двете обаче карат наблюдателите да се съмняват дали те ще гласуват "за" промени в изборните закони, които спират разпиляването на вота и така де факто елиминират по-малките партии.

"В последните два месеца Ренци показа, че има воля да прокара промени", категоричен е проф. Франческо Клементи. А сега с картбланша, даден му от избирателите, възможностите пред 39-годишния премиер да преобрази Италия са широко отворени.