Тони Блеър от Италия

Обстоятелствата около издигането му са само една от пречките пред новия премиер. Енергията и харизмата му може да не се окажат достатъчни да задвижи отново страната. Но засега Ренци е най-голямата надежда на Италия и на ЕС, който наблюдава със загриженост какво се случва с икономика номер три в еврозоната. 

Звездата на демократите

Възходът на Ренци е впечатляващ, а рейтингът му на одобрение, който е най-високият в страната в момента, е показателен за огромните очаквания към така необходимата промяна. Той спечели значителна подкрепа сред разочарованите гласоподаватели с призивите за скъсване с т.нар. стара политика и дискредитираните й практики. През декември бе избран за лидер на Демократическата партия, а само няколко седмици по-късно вече открито критикуваше Лета.

Ренци никога не е бил депутат, нито е участвал в правителство и има управленски опит само на местно ниво. Но популярността и харизмата му са огромни. "Очевидно това е достатъчно. Може би не е гаранция, че ще бъде успешен, но все пак ще бъде премиер. Това стана възможно заради трудната ситуация и институционалната нестабилност в Италия", обяснява пред "Капитал" проф. Джовани Орсина от римския университет LUISS Guido Carli. Той описва Ренци като изгряващата звезда на демократите. "Партията се представи много зле на миналите избори, а се очакваше да спечели с лекота. Затова бе решено да се избере млад, нов ръководител. Но въпреки лошите си резултати в момента Демократическата партия е най-важната сила в парламента заради настоящия избирателен закон", казва Орсина.

Заявките на Ренци показват, че той има желанието да направи правителство, което ще управлява не само до следващите парламентарни избори, но и след тях. Но проф. Джеймс Уолстън от Американския университет в Рим не мисли, че ще успее. "Със сигурност фактът, че не е минал през избори, ще подкопае политическата му легитимност, макар все пак Италия да е парламентарна република и премиерът е премиер, ако има мнозинство в парламента, не в страната", казва той пред "Капитал".

Атаката на Ренци стана възможна заради политическата немощ на Лета. Бившият вече премиер успя да се задържи на власт по-малко от година начело на крехка и разнородна коалиция, която успя да свие публичните разходи, но не можа да въведе така необходимите реформи в смятаната за корумпирана и раздута администрация, да върне страната трайно към растеж, да намали публичния дълг, достигнал близо 2 трлн. евро, и да преобърне тенденцията на спад в жизнения стандарт. През последните седем години италианската икономика се е свила с 9%, а безработицата достигна най-високите нива от 40 години насам (12.7%, като сред хората на възраст 15 - 24 години е 41%).

"Лета беше много слаб и правителството му имаше само три месеца на относително спокойствие. На 1 август Берлускони бе признат за виновен в данъчни измами. И Лета нямаше нужната сила. Той винаги е бил на ръба на колапса заради медийния магнат и накрая, когато проблемът беше решен, за лидер на Демократическата партия бе избран Ренци и той започна да дестабилизира правителството. Така че Лета нямаше никакъв шанс", твърди Орсина.

Човекът с план

До този момент Ренци печелеше дивиденти от това, че е свежо лице на политическата сцена. "За италианските стандарти той е бебе. За останалите страни в Европа младостта му би била нетипична, но не нещо извън нормите. За Италия това е изключително необичайно", казва проф. Джеймс Уолстън. Но сега Ренци става уязвим към критики, че е отчайващо неопитен. Кметът на Флоренция ще бъде третият премиер, посочен от президента вместо от гласоподавателите. Може би затова реши да запуши устите на противниците си, като даде заявки за свръхрамбициозна политическа програма, включваща както мерки за съживяване на икономиката, така и реформи на избирателната, данъчната и конституционната система, на трудовия пазар и на публичната администрация. И всичко това в първите четири месеца след встъпването си в длъжност.

"В Италия трябва да се свърши огромно количество работа. Страната има проблем с институциите и се нуждае от избирателна реформа и конституционни промени, които да направят системата по-ефективна. Необходими са и икономически мерки, които да позиционират страната обратно на пътя на растежа, като по-динамичен пазар на труда, по-ефективна публична администрация, по-ниски данъци и по-малко публични разходи. Правителствата се опитват да направят всичко това през последните двадесет години, но без резултат", казва Орсина.

Ще успее ли Ренци там, където другите се провалиха, прилагайки на практика мотото си "Казано -  изпълнено!", е друг въпрос. Подробностите относно мащабните му планове засега са бегли. Вече има очаквания, че може да опита да предоговори европейските бюджетни правила, като не спази стриктните ограничения върху дефицита, за да си спечели повече пространство за маневри по отношение на програмата за реформи и на инвестициите в инфраструктурата. "Има усещане за назряваща политическа драма. Този динамичен, но неизпитан човек обеща толкова много. Само в рамките на месеци той каза, че ще реформира изоснови най-нуждаещите се и сложни области на италианския политически живот. И сега трябва да го изпълни", пише в свой анализ британската ВВС.

Дали ще му стигнат силите? "Краткият отговор е не. Не защото не е способен, това не е въпрос на личност. А защото политическите институции в Италия са прекалено слаби, за да позволят на когото и да било да извърши толкова дръзки реформи", скептичен е Орсина. Той обаче посочва, че Ренци е по-силен от предишното правителство и не е изключено да му провърви: "Така че може само да се надяваме, че ще успее в тази трудна задача".

Според проф. Уолстън пред Ренци има три основни препятствия, които до известна степен са обичайни за всеки премиер, но при него са по-големи: "Едното е, че му е трудно да състави правителство. Мислех, че ще му е далеч по-лесно да се справи с това. Второто е, че още не е приет от останалите европейските лидери. Беше показателно, че в първите няколко дни на поста Лета се срещна с Ангела Меркел, Марио Драги и Херман ван Ромпой. А Ренци още не ги познава, няма тяхното уважение и тепърва трябва да го печели. Освен това той ще има огромни затруднения да изпълни това, което обещава. Трябва да покаже, че освен да говори, може и да действа. И това е третата пречка пред него - италианската бюрокрация", казва Уолстън. По думите му в Италия не е достатъчно реформите да минат през парламента, а и през бюрокрацията. А Ренци няма опит в работата с нея.

Коалиционни сметки

Бъдещият министър-председател има и друго предизвикателство. Не е ясно дали настоящите партньори на Демократическата партия ще се съгласят да останат в управляващата коалиция при смяната на върха. Партията "Нова център-десница" на Анджелино Алфано, която се отцепи от Силвио Берлускони, когато той напусна правителството на Лета, и остана да подкрепя бившия умерен премиер, поиска гаранции срещу "една твърде лява политика". Но според Орсина в крайна сметка съставът на коалиционните партньори ще остане същият.

Ренци се срещна и с партии, за които се очаква да са в опозиция, като например популисткото движение "Пет звезди". Лидерът му Бепе Грило обаче публично нападна бъдещия премиер: "Вие не сте личност, заслужаваща доверие. Това, което казвате, не заслужава доверие. Твърдите едно нещо днес, а на другия ден си променяте мнението. Ние сме естествени опоненти."

За разлика от Грило Берлускони бе далеч по-благосклонен. Като лидер на основната дясноцентристка партия "Форца, Италия" той все още разполага със значително политическо влияние, въпреки че има забрана да заема публични постове и бе отстранен от парламента като част от наказанието му по присъда за данъчни измами. След срещата си с Ренци медийният магнат заяви, че ще бъде "конструктивна опозиция", но ще подкрепя индивидуални мерки, ако сметне, че са добри за страната. Двамата вече постигнаха споразумение по предложението за избирателната реформа, което в момента се обсъжда. Сегашната система е обвинявана за хроничната нестабилност в Италия, тъй като произвежда неустойчиви коалиции. Новият модел предвижда стимулиране на силните коалиции и големите партии чрез поставянето на висок праг за попадане в парламента, а победителят получава солидно мнозинство, като така се намалява влиянието на малките формации.

"Сега Берлускони ще играе тактически и е много трудно да се прогнозира какво ще се случи. Той казва, че ще си сътрудничи с Ренци и ще спази договорката им за избирателната реформа. Но се съмнявам да го направи. В момента изглежда, че двамата с Ренци изживяват меден месец и Берлускони го харесва. Но това ще свърши, когато той осъзнае, че бъдещият премиер е лидер на левицата, така че е враг. И не вярвам в дългосрочен план да има особено приятелско отношение към него", обяснява Орсина. Според него ако Берлускони има интерес, ще му помага. Но всичко ще зависи от това дали Ренци ще бъде успешен. Защото, ако се провали, няма да има никаква милост към него.

Засега изглежда, че Ренци държи козовете. Страната е отчаяна за промяна и той ще получи възможност да разтърси политическата й система. И много италианци, изморени от безработицата и корупцията, са готови да му дадат шанс.

По темата работи и Светломира Гюрова