Раната на Европа

"Фитилът на новата експлозия от насилие беше отсъствието на истински планове за намиране на компромис в парламента", казва пред "Капитал" политическият експерт Роман Рукомеда. След като председателят на Върховната Рада Володимир Рибак (съпартиец и приближен на Янукович) отказа да внесе за обсъждане законопроекта за конституцията, напрежението започна да расте. "Хората най-после разбраха, че Янукович и правителството му няма да направят никакви стъпки за изпълняване на исканията на протестиращите", обяснява Рукомеда.

Същата вечер полицията щурмува майдана под претекста, че извършва антитерористична операция, и кадрите от Украйна станаха брутални, жертвите - десетки (сред тях и полицаи), ранените - стотици. И броенето продължава, след като краткотрайното примирие, обявено в сряда вечерта, бе прорязано от куршуми часове по-късно. Метрото в Киев бе спряно, заваляха съобщения за бунтове в други градове (включително в източната рускогоезична част, считана за бастион на Янукович), а изненадващата смяна на началника на генералния щаб на армията подхрани опасенията, че президентът се готви да извика военните за подкрепа. "Изглежда, в момента управляващите се опитват да радикализират протестите и да ги вкарат в тази екстремистка обстановка, за да могат да обявят извънредно положение и да ги смажат с помощта на армията, защото очевидно не могат да го направят със силите за сигурност", казва пред "Капитал" Йевген Воробьов от Полския институт за международни отношения (PISM).

Политическият експерт Валентин Гладких също няма съмнения, че Янукович е направил всичко възможно да провокира сблъсъци и те да му послужат за извинение за офанзива срещу протестиращите. "Някои анализатори са убедени, че насилственото прочистване на майдана е предварителното условие на Путин за отпускане на следващия транш от руския кредит", казва Гладких пред "Капитал". Действително в понеделник руският финансов министър Антон Силуанов обяви, че Москва е готова да преведе на Киев втората част от заема от 15 млрд. евро, договорен малко след като Янукович замрази отношенията с ЕС. После обаче се оказа, че въпросните 2 млрд. долара се бавят и ще пристигнат едва когато Кремъл прецени, че ситуацията в Украйна се "нормализира". Какво точно означава това разясниха изявленията на съветника на Путин Сергей Глазьев, който открито призова Янукович да приложи сила срещу "терористите".

Гледай Украйна, мисли за Русия

Всъщност в мътната обстановка в момента е трудно да се каже категорично кой наистина дръпна спусъка. Безспорно случващото се никак не прилича на кадифена революция и насилие има и от двете страни. Но макар на майдана да присъстват крайни елементи, които опозиционните лидери не могат да контролират, това не променя факта, че мнозинството от хората са там с надеждата за алтернативно бъдеще за страната си - без корумпирани политици, прогнила система и всевластни олигарси. И представянето на протеста като бунт на радикални националисти и неофашисти е доста изкривена версия на реалността. Точно тя обаче е основната в Москва и неслучайно в последните дни държавните руски тв канали усилено излъчват сцените на хаос и насилие от Киев, като се фокусират върху жертвите сред силите за сигурност. Посланието е - ето какво се случва, когато искате да свалите правителството си, и ето как изглежда нестабилността. А твърдата хватка на Путин, дори и да има някои недостатъци, гарантира спокойствие.

"Янукович със сила ще смаже въоръжения преврат. Във всички случаи, ако президентът тръгне по този напълно законен път, Западът ще го обяви за кървав владетел, престъпник, и ще наложи всички възможни санкции. Властта му няма да бъде призната от Запада", казва пред "Капитал" руският журналист и политолог Виталий Третяков, декан на Висшата школа по телевизия в Московския държавен университет. Според него Янукович, след като дълго време се опитваше да лавира, вече няма останали много опции и единственото, което хората на площада очакват от него, е да предаде властта. "Изтокът и Югът на Украйна обаче няма да се съгласят с това. Те няма да искат да живеят под властта на бандеровиците (фашистите - бел. ред.) и да ги хранят с труда си. Така че, ако отстъпи пред майдана, това ще означава много кърваво разпадане на Украйна и никакви лични перспективи пред Янукович", смята Третяков.

Това е и линията на Кремъл - вината за случващото се в Украйна е на опозицията (подкрепяна от външни сили), която иска да направи преврат и рискува да разпали гражданска война. Резкият контраст с позицията на ЕС и САЩ, за които няма съмнение, че отговорността за мъртвите тела с огнестрелни рани по улиците е на режима в Киев, само показва колко дълбока е пропастта между Русия и Запада.

Изток, Запад и по средата

В разпънатата между тях Украйна времето за намиране на политически изход от кризата изтича. "Много е трудно да се търси такъв, когато десетки хора биват избивани в центъра на столицата на една от най-големите европейски страни. Освен ако насилието от страна на държавните структури не бъде спряно и виновните за смъртта на хората не бъдат наказани, никакъв изход не е възможен. И все пак единствената политическа структура, където може да бъде постигнат компромис, е парламентът", смята Роман Рукомеда.

Що се отнася до Янукович, изглежда невъзможно той да се задържи, особено на фона на новините, че парламентарното му мнозинство се пропуква, след като поне десет депутати напуснаха пропрезидентската Партия на регионите, а назначеният лично от него кмет на Киев публично обяви, че също се оттегля от нея. "Янукович няма шанс да запази властта си над Украйна. Всъщност той и сега не управлява цялата страна, вече изгуби контрола над много региони. За да го възстанови, трябва да започне тотална война срещу украинския народ. Но му липсват ресурсите за това. Може би се надява на помощ от Русия. Но не искам да вярвам, че Путин е толкова глупав да започне истинска инвазия в Украйна", казва Валентин Гладких. Малцина очакват руският президент да посмее да повтори сценария с нахлуването в Грузия през 2008 г.

Пътят пред Украйна са нови парламентарни и президентски избори. С надеждата след тях да не се окаже, че страната е толкова разделена, че няма как да бъде спасена. Вариантът с отиването на избори може да се случи със или без участието на Янукович. "Разбира се, Янукович не е заинтересован от изпълнението на този мирен сценарий. За него и руските му господари насилието и гражданската война са за предпочитане. Истинското предизвикателство пред дипломацията на ЕС и САЩ е да "разяснят" на Янукович и руските му "приятели" предимствата на мирното разрешаване на политическия конфликт в Украйна", смята Гладких.

Когато приятелството не е вариант

За Запада и най-вече за Европа кървавата баня е стряскащо напомняне, че времето на беззъбите декларации и разфокусираните послания отдавна е изтекло. Ясно е, че Путин иска Украйна много по-отчаяно и в битката за нея силата на мотивацията е на негова страна. Страната заема централно място в неоимперския му проект за създаване на Евразийски съюз, който да откъсне републиките от бившия СССР от Европа, да ги върне под хегемонията на Кремъл и да му позволи да съперничи на ЕС, САЩ и Китай в геостратегическата надпревара. Има и още нещо - ако Украйна започне да се превръща в стабилна, развита и добре управлявана страна по европейски модел, това може да минира отвътре режима на Кремъл. Ето защо Путин е готов да използва всички средства да не изгуби Киев и страховете са, че в добавка към газовия и икономическия шантаж, може да разиграе и сепаратистката карта в Крим.

Макар ЕС да не може (и да не е нужно) да влиза в състезание с Путин в стил "кой ще предложи по-висока оферта за Украйна", той също има своите козове. Проблемът е, че не само закъснява ужасно с използването им, но дори и не изглежда сигурен дали иска да го направи. "Честно казано, много украинци са силно разочаровани от пасивната позиция на ЕС. Просто защото стана очевидна пропастта между европейската реторика за човешки права, демокрация, европейски ценности - за които украинците се борят на площада - и реалната политика на лидерите на ЕС", обяснява Валентин Гладких.

На фона на апокалиптичните сцени в Киев на 20 февруари външните министри на ЕС най-после се договориха за налагане на санкции под формата на забрана за издаване на визи и замразяване на финансови активи на отговорните за насилието фигури от режима в Украйна. "Доста вероятно е санкциите да повлияят предвид близките отношения между бизнеса и политиката в Украйна", казва пред "Капитал" Орисия Луцевич от лондонския аналитичен център Chatham House. Важното в случая е към кого ще бъдат насочени те, което ще стане ясно до дни, тъй като ЕС още не е обявил списък на хората, които ще бъдат обхванати. "Санкциите може да имат смисъл, ако в тях бъде вложено послание към олигарсите, които подкрепят властта", смята Йевген Воробьов.

Според Роман Рукомеда наказателните мерки могат да бъдат директен удар по портфейлите на големите бизнесмени, които поддържат Янукович и неговите приближени. "За тях това е най-чувствителната зона. По редица причини ЕС се колебаеше да прибегне до санкции в продължение на два месеца. И сега част от отговорността за пролятата кръв в Украйна пада върху ЕС. Този кошмар можеше да бъде избегнат с помощта на Брюксел, но за съжаление това не се случи навреме", казва политическият експерт.

Но така или иначе, това е само първата стъпка. Нужен е и смислен финансов пакет от Международния валутен фонд, който да помогне на евентуално ново правителство в Киев да закрепи колабиралата икономика. А след това идва и големият въпрос какво може да предложи в дългосрочен план Брюксел на Украйна и останалите страни от Източното партньорство, като например Грузия и Молдова, които би трябвало по-късно тази година да подпишат споразумения за асоцииране на свободна търговия с ЕС. Предвид начина на действие на Путин, не е трудно да се предположи, че той ще направи всичко възможно да предотврати това. Особено ако ЕС не е научил урока си от грешките, които допусна в Украйна, продължава да подценява Путин и да действа мудно и нерешително.

Наскоро Полша и Швеция представиха два документа, които анализират провалите в Източното партньорство и предлагат как ЕС да мине в офанзива с комбинация от активна публична дипломация, повече и по-бързо достъпни средства и конкретни проекти, насочени към гражданското общество в тези държави, за да противодейства на руското влияние. И най-важното - ясно да заяви дали в сделката влиза членство. Само така ЕС има шанс да не загуби източната периферия на Европа, оставяйки я в орбитата на Кремъл. Тъжното е, че всичко това не можа да се случи няколко десетки погубени живота по-рано.

По темата работи и Красимир Янков

Автор : Антония Тилева Преглед на оригинала