Защо протестират поляците

Кой е прав и кой - крив

Конституционният съд прегледа случилото се и на 9 декември реши, че и "Право и справедливост", и "Гражданска платформа" носят своята вина за хаоса. От една страна предишният парламент назначи двама от съдиите предварително, което е извън техните правомощия. Мандатът само на трима от петимата съдии изтичаше в началото на ноември, а на останалите – чак през декември, когато новото правителство вече щеше да е на власт. Това значи, че предишната управляваща партия е изменила регламента и е назначила двама конституционни съдии, без изначално да има това право.  

От друга страна обаче и действията на "Право и справедливост" също не отстъпват по демонстративност. Като за начало, парламентът няма властта да освобождава вече избрани съдии или да изпреварва Конституционния съд в обявяването на даден закон за неконституционен. Партията на Качински обаче направи именно това, когато смени вече посочените съдии и не изчака решението на конституционните съдии. Всъщност дори начинът, по който се проведе цялото избиране на нови съдии, изглежда някак подозрително. Заклеването им от полския президент около полунощ изглежда сякаш той и управляващите вършат нещо незаконно. Както е известно от историята, превратите често се случват нощем. На тази аналогия помага и причината за припряния избор - на другия ден щеше да стане ясно съдебното решение по отношение валидността на избора на първоначалните пет съдии.

Защо "Право и справедливост" избра тази битка?

Управляващата партия твърди, че просто няма доверие на конституционните съдии. "Ако слушате Качински внимателно, той ясно заявява, че Конституционният съд е корумпиран, лош е, пълен с хора, които са политически близо до предишното правителство, а те (PiS) имат демократично мнозинство и не трябва да им се пречи да използват властта си", отбелязва пред "Капитал" Пьотр Бураш, директор на варшавския клон на Европейския съвет за външна политика (ECFR). Но целта на Конституционния съд не е да се харесва на правителството.

Пьотр Бураш отбелязва, че тези действия на правителството още в първите дни на мандата му са изненадващи. "Платформата им беше фокусирана върху обещания за социална политика и това имаше значение за гласоподавателите" отбелязва Бураш. "Това не е [обещанието], с което беше избрано правителството."

Имайки и президента Анджей Дуда на своя страна обаче, този съд е последната бариера пред овладяването на властовите лостове. Това явно е достатъчен стимул за партията на Качински да прекрачи границите и да действа по донякъде брутален начин в името на политическите си цели.

Тези действия на "Право и справедливост" са своеобразна застраховка, че Конституционният съд ще е на тяхна страна при законодателните промени, които плануват. 

Кой е срещу и кой - за решението

Опозиционните партии в парламента реагираха остро срещу назначаването на нови съдии, като все пак една от тях е именно "Гражданска платформа", която е отговорна за предишните номинации. Конституционният съд също се изказа против решението на правителството на Беата Шидло. Той обяви за незаконен избора на нови съдии още преди две седмици.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц сравни събитията във Варшава с "държавен преврат" пред германското радио Deutschlandfunk, разказва Guardian. Полския външен министър Витолд Важиковски отвърна, че Шулц "поне трябва да знае, че Полша наскоро премина през свободни и демократични избори, в които резултатите са били неоспорими и сега в Полша, подобно на много други демократични страни, имаме просто нормален политически дебат за институционни решения."

Една от критиките към настоящата власт в Полша е, че следва унгарския пример на Виктор Орбан. Според Krakow Post "орбанизацията" на Полша, която се състои в популистко и авторитарно управление, се усеща силно в съдебната система. Пример е помилването на бившия шеф на Централното антикорупционно бюро Мариуш Камински от страна на президента. Той беше осъден на три години затвор за злоупотреба с власт, но му се размина благодарение на Дуда и сега е начело на тайните служби.

Действията на правителството провокираха реакция у гражданите. През уикенда започнаха протести в по-големите полски градове. Организатор е основаният наскоро Комитет за защита на демокрацията. Гражданската организация е създадена през ноември 2015 г. в знак на протест срещу политическите действия на новоизбраните управляващи. В събота около 50 000 души се събраха на варшавските улици, за да изразят възмущението си от действията на настоящото правителство. "Заедно ние ще стоим като непартийна опозиция, за да защитим демокрацията и да покажем недоволство си от това, което се прави с институциите в една демократична държава", казва основателят на Комитета за защита на демокрацията Матеуш Кижовски, цитиран от Radio Poland.

Полша обаче не се размина с новия феномен на контрапротестите. В неделя по улиците излязоха и хиляди хора, които подкрепиха управляващите. Демонстрациите съвпаднаха и с честването на годишнината от обявяването на военно положение през 1981г. от полските комунистически власти. По улиците в подкрепа на управлението се събраха около 20 000 души, твърдят от Deutsche Welle. Правителството, явно ободрено от този факт, засега не възнамерява да отстъпва. В телевизионно обръщение премиерът Беата Шидло заяви, че "действията на "Гражданска платформа" и тези на Конституционния съд блокират "добра промяна".

Антиправителствените протести във Варшава започнаха, след като стана ясно, че управляващите от "Право и справедливост" са готови да действат бързо, рязко и не съвсем законно, за да постигнат законодателните промени, които са си наумили. Фотограф : Kacper Pempel