Става ли Полша новата Унгария

пряк ефект от липсата на независими институции и ефективно действащ съд

В Унгария премиерът Орбан заяви, че ще сложи край на самоубийствения либерализъм на медиите – и осъществява това свое обещание. Беше установен фактически монопол на държавната информационна агенция в областта на новините, контрол върху обществените медии, управляващата партия получи голямо влияние и в частните медии, след като приближени до властта получиха разрешения за телевизии и радиостанции. Контролът в информационната сфера е само фрагмент от атаката срещу либералната демокрация, ограничения са въведени и за неправителствения сектор, а наскоро Орбан постави на обсъждане и връщането на смъртното наказание.

В Полша само за два месеца след спечелване на изборите управляващото мнозинство атакува основите на конституционното правосъдие и блокира ефективната работа на Конституционния съд , върна се към политическите назначения на високите етажи на държавната администрация и ограничи свободата на информацията.

В Италия епохата Берлускони ще остане в историята с безпрецедентно сливане на медии и власт и политически контрол върху обществените медии. Наистина Съдът на ЕС констатира нарушения, облагодетелствали медийната империя на тогавашния премиер, но късно и само в някои области.

В Гърция тогавашният премиер Андонис Самарас е инициатор на безпрецедентно за Съюза решение за закриване на обществените радио и телевизия ЕРТ. Самарас вече не е премиер, нито дори партиен лидер, но възстановяването на системата на демократичните медии ще продължи дълго след края на управлението му. Години по-късно парламентът се зае със законодателство за възстановяване на държавната корпорация за радио и телевизия на Гърция.

В България сривът на медийната свобода настъпи след приемането на България в ЕС (от 35-то място в първите години на века до 106-то място през 2015 г.) и този процес е паралелен с процеса на формиране на българското задкулисие. Има официални институции, но има и втори план на реалните центрове на власт, които контролират институциите и медиите. Само в тези условия може да процъфтява срастването на медии и власт. Според думите на действащия премиер Борисов, почетният лидер на ДПС Ахмед Доган "пръв осъзнал, че

ако има медийна империя и контрол върху съдебната система

може да управлява". Конструкцията на Доган действа, управляващите участват или партнират с нея: поръчковата журналистика, съпротивата срещу съдебна реформа и търпимостта на официалните институции към непомерната извънинституционална власт затвърждават това убеждение. А вече има и признание на досегашния председател на ДПС Лютви Местан: "Би било безотговорно да не призная, че съм бил част от системата на медийните бухалки." Не че това е новост.

Скрити собственици, неясни източници на финансиране, непрозрачни назначения, дирижирани конкурси, съмнителни процедури и поръчкова журналистика в замяна - това е ежедневие в България . Каузата за възстановяване на независимата конкурентна медийна среда и на независимата съдебна власт заслужават цялата ни подкрепа – сега.

За разлика от кризисни ситуации в други държави

Реакцията на Европейската комисия към Полша

изглежда решителна. Заместник-председателят на Комисията Франс Тимерманс в две последователни писма до Варшава настоява за повече информация относно извършваните промени в две области – обществените медии и конституционното правосъдие. Въпросът за Полша е в дневния ред на заседанието на 13 януари 2016 г. , защото съществуват "множество причини" да се обсъди върховенството на закона в страната.

Вниманието на световните медии веднага беше привлечено от новината, защото за пръв път ще се обсъжда прилагане на нов механизъм, създаден през март 2014 г. , за справяне със "системни заплахи" на принципите на правовата държава и европейските ценности - рамка, позволяваща на Комисията да се намесва на ранен етап и по прозрачен начин в случай на сериозни и системни заплахи за върховенството на закона в някоя държава от ЕС. Ако диалогът и механизмът за ранна реакция не доведат до отстраняване на посочените проблеми и съществува сериозен риск от тежко нарушение на ценностите на ЕС, може да се стигне до суспендиране на права, придобити от Полша по силата на членството в ЕС.

Все повече анализатори обсъждат става ли Полша новата Унгария. Въпросът възникна още в началото на управлението на това мнозинство, когато от сградата на правителството изчезна европейската символика. Както предадоха световните агенции, премиерът Беата Шидло "прекрати практиката на проевропейски настроените си предшественици и изнесе знамето на Европейския съюз". Ще останат само "най-красивите бяло-червени знамена", казва Шидло.

Дали освен със знамето на ЕС в правителствената зала, новото управление има намерение да се раздели и с принципи и ценности на ЕС – предстои да видим. Във всеки случай за поляците, както и за нас, остава изводът, че демократичните промени не са необратими и едно общество има толкова свобода, колкото успее да си отстои.

* Проф. Нели Огнянова е експерт по медийно право и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"