🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Усмихнете се – това е учебна промяна

Европейските антисистемни партии дойдоха, видяха и отстъпиха. В безпорядък

Пабло Иглесияс - революцията отложена    ©  Reuters

Антонио е един от онези, за чиито сърца се бори "Подемос" ("Ние можем"), за да разруши и изгради наново политическата система в Испания. 41-годишният учител по латински език в барселонска гимназия има всички белези, които го правят "угнетен, омерзен и гневен", или индигнадо. Следователно – потенциален гласоподавател за втората най-шумна антисистемна сила в Европа след гръцката СИРИЗА.

Антонио Хавиер Ортис Кано се представя по следния начин - има жена чужденка, две деца, ипотека и отколешна неприязън към основните политически фракции в Испания – Социалистическата и консервативната Народна партия. Нещото, което досега не е имал, е усещането за принадлежност към място, общност или идея. Семейството му произхожда от Албасете, но той самият е роден в Барселона по времето на диктатора Франко. Макар да е израснал в града и да говори каталунски, намира повечето му жители за "прекалени шовинисти". Голяма част от живота си прекарва в Гърция и Германия, преди да се установи отново в Барселона. Въпреки това го влече постоянно към Атина, където в деня на испанските парламентарни избори на 20 декември разговаря с "Капитал" за Алексис Ципрас, Пабло Иглесияс и какво се случи с призивите "СИРИЗА, "Подемос", венсеремос!".

В началото бе протестът

"Началото на новата политика беше зашеметяващо – дори станахме личност на годината за Time", смее се Антонио и припомня как американското списание отличи в края на 2011 г. Протестиращия човек. През онази година в Мадрид възникна движението, което испанците наричат 15-М по рождената му дата 15 май, а в чужбина – "Индигнадос", или "Разгневените". "15-М изкара на площадите хора от всякаква възраст, социално положение и политически убеждения – незаинтересованите, отчаяните, активистите, стари и млади. Всички искаха да кажат ясно – нещата не могат да продължават вече така", разказва Антонио.

От това движение в началото на 2014 г. се роди и партия "Подемос". Тя поде шестващата в ония дни риторика на гръцката СИРИЗА за алтернативна политика на строгите бюджетни икономии и за борба с корупцията. Лидерът на "Подемос" Пабло Иглесияс искаше освен това гарантирани социални помощи за безработните, както и важните политически въпроси да се решават с референдуми, а не от парламента.

"Не сме създали "Подемос", за да последва примера на социалистите или консерваторите – исторически партии, в които децата и внуците на основателите заемат техните места", казва основният политически стратег на "Подемос" Каролина Весканса, цитирана от британската ВВС. "Нашата идея е да направим така, че хората да участват в процеса на правене на политика", продължава университетският преподавател.

"Изкореняването на непотизма е силна заявка, зад която заставам с две ръце", коментира Антонио. "Досега обаче не съм я видял никъде изпълнена – нито при вас в България след 1989 г., нито в Гърция днесq и не го очаквам при нас занапред." Колкото до отварянето на политиката, това "не е непременно брилянтна идея", смята той. И добавя, че "да допуснеш всички до взимането на решения означава да композираш какофония. То е като да дадеш на мненията от форумите под политически или спортни статии да управляват страната. От античността обаче са знае, че управлението иска адекватно образование. Много образование."

Антонио още не е решил дали да гласува за Barcelona en Comu, каталунския блок, в чийто листи са включени кандидатите на "Подемос", или за другата нова партия – дясноцентристката "Сиудаданос" ("Граждани"). У "Гражданите" цени онова, което нарича експертни познания и умереност. От "Подемос" най-силно впечатление му прави сладкодумието на Иглесияс. Като пример цитира финала на участието му в последния телевизионен дебат преди изборите. В него Иглесияс завърши с думите: "Усмихнете се на 15-М, усмихнете се на съседа, който се опълчва срещу изгонването на длъжници от домовете им, усмихнете се на Ада Колау, на самоосигуряващите се и на собствениците на дребен бизнес, усмихнете се на тези, които стават в шест, за да отидат на работа, но и на онези, които също стават в шест, но няма къде да отидат."

"Примерът с Ада Колау е уместен", казва Антонио, който е неин връстник и съмишленик в активистката й дейност отпреди няколко години. Първата жена кмет на Барселона от години се бори срещу съдебното изгонване на длъжници от жилищата им. "Това е заявка какво да очакваме от нейното управление."

Демагози от всички страни...

Други популисти с десен заряд, които плашат Европа не по-малко от левите антисистемни движения, също дават достатъчно ясни заявки. Веднага след като през 2014 г. стана кмет на 50-хилядния Фрежюс на френската Ривиера, ненавършилият тогава 27 години Давид Рашлин от "Националния фронт" на Марин льо Пен свали знамето на ЕС от пилоните пред кметството. Същото направи и новото полско правителство на партията "Право и справедливост" преди първия брифинг на новоизбрания премиер Беата Шидло. Аргументите и на Лазурния бряг, и във Варшава бяха, че ЕС няма място там, където се решават национални или местни въпроси.

Докато с Антонио трескаво обсъждаме радикалите от целия политически спектър и в цяла Европа, жена му посреща тези вълнения с колкото насмешливия, толкова и философския риторичен въпрос: "Всичко това помага ли ти да живееш по-добре?" "Ако ми го казваше който и да е друг, щях да споря", казва Антонио. Йейси обаче говори не от позицията на отчаяна домакиня, а на преждевременно помъдрял човек.

Родена е в Чили и е преживяла диктатурата на Пиночет. Видяла е как баща й за един ден се превръща от уважаван университетски преподавател в безработен просяк. Донякъде е бил късметлия – негови приятели и колеги изчезват още в първите дни на режима. След като остава жив, той все пак стъпва на крака, макар и трудно. "Оттогава и до ден днешен в семейството ми разчитаме само на собствените си ръце и гърбове", казва Йейси пред "Капитал".

"И добре правите", намесва се испанецът Марио, докато цялата компания пие кафе в атинския квартал "Ано Патисия". Подобно на Антонио и Марио произхожда от край, който сънародниците му свързват с комунизма – северната провинция Астурияс. Живее в Гърция от почти 20 години. "От времето, когато СИРИЗА се казваше "Синаспизмос" и за нея гласуваха интелектуалците сноби, а "Златна зора" беше никому неизвестно нелепо движение на маргинали", уточнява Марио.

Оттогава "Златна зора" се превърна в трета политическа сила, която продължава да стряска с неонацистките си изблици, докато цялото й ръководство пребивава в затвора. "Синаспизмос" пък си смени името и пое властта в Атина, но наследи пороците на старите партии", обобщава Марио.

Промяна, ама друг път

За него това означава, че СИРИЗА също пази старите зависимости на властта от олигарсите и връзките с основните политически клиенти – държавни служители и определени категории пенсионери. "Освен това запази и друга политика на старите партии – да товари с все по-големи данъчни тежести самоосигуряващите се", констатира Марио, който също е в тази категория. Затова смята СИРИЗА за чисто потвърждение в гръцката политика на думите на Талейран, че "нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено". "Ако Иглесияс продължава да парадира с близкото си приятелство с Ципрас и да черпи опит от него, очевидно и промяната в Испания ще се отложи, както става в Гърция", смее се Марио.

Думите му намират потвърждение още на следващия ден. Веднага след като стана ясно, че "Подемос" е трета, и то ключова сила в новия испански парламент, Иглесияс последва примера на Ципрас от 2012 г. и заяви категорично, че няма да участва в коалиция с партиите на статуквото. Вероятно връстникът на Антонио и Колау се надява на по-добър резултат при повторение на вота, след което евентуално да получи мандат за съставяне на кабинет, точно както се случи по-рано със СИРИЗА.

Ако лидерът на "Подемос" реши да вдигне залога и предизвика нови избори, това може да му изиграе лоша шега, ако съдим по случилото се с гръцката СИРИЗА. "В момента както "Подемос" в Испания, така и Левият блок в Португалия имат комфорта да са трета сила в парламентите си. Това снема от тях голяма част от отговорността и им дава възможност да продължават необезпокоявани с реториката си", казва пред "Капитал" политологът от атинския университет Panteio Илияс Рубанис. За разлика от тях СИРИЗА вече управлява и "е пряко отговорна за всяко свое бъдещо решение", продължава той.

Това например означава премиерът Ципрас да обясни на избирателите си дали сключеният от него трети кредитен меморандум е по-неизгоден за Гърция от първите два, които опозиционерът Ципрас се бе зарекъл да анулира. Означава също премиерът да каже на стотиците хиляди млади хронично безработни гърци, които го подкрепят, как, дали и кога ще реформира пенсионната система така, че те да не останат изключени до живот от нея, както напомнят от опозиционната дясноцентристка партия "Потами".

Действията на Иглесияс след изборите не изглеждат особено зряла политическа постъпка на фона на друг скорошен пример от Хърватия. Там след проведените наскоро парламентарни избори в Хърватия в страната се появи нов политически играч, който при това ще определи бъдещия премиер на страната.

Това е партията "Мост на независимите избирателни листи" на 36-годишния Божо Петров, кмет на 15-хилядния далматински град Меткович. В родината си той вече има славата на човек, превърнал гражданското движение в успешен управленски проект и политическа партия с национална тежест.

За да подкрепи правителство с мандат на левицата, Петров постави ултиматум – в кабинета да участват всички парламентарни политически сили и той да бъде оглавен от безпартиен премиер. Дали тази стратегия ще има успех предстои да се види, но поне обещава нещо по-градивно от ходовете на Иглесияс. 

Именно за да не изглеждат несериозно, преди да затръбят сбор за марш към властта, "бъдещите рушители на статуквото трябва да са наясно какво искат и какво могат да постигнат", смята Антонио. В противен случай заблуждават избирателите си и надценяват себе си. "Най-важното е да са доказали способностите си със собствените си ръце и да са изпитали последствията от убежденията си на собствен гръб", допълва Марио.

"Докато тези условия не бъдат изпълнени, вместо зов за промяна в Испания, Гърция или където и да е другаде ще звучи нещо като сигнал за учебна тревога – стържещ, фалшив, неразбираем и неприятен", заключава Антонио. Няколко часа по-късно той все пак е избрал конкретните предложения на "Сиудаданос" пред реториката на Иглесияс. "Религиозната догматика вече я знаем, нека дадем шанс на гражданите", усмихва се Антонио сам на сполучливата си алюзия с фамилията на Пабло Иглесияс. На испански тя звучи като "църковен". След като загуби сърцето на Антонио, "Подемос" все пак продължава битката. Засега "венсеремос" не се очаква.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 3
    skrita_sila_m avatar :-?
    skrita_sila_m
    • - 4
    • + 14

    Доста плосък текст. Автора говори с някъв испанец, който обаче живее или е живял в гърция и докато си говорят се намесва съседа по маса и ........ няма такъв миш маш. Междувременно се навързват в една редица Льо Пен и лидера на Подемос, минавайки през сириза и всички други не-традиционни партии все едно всички са едно и също. Подемос току що са влезли в парламента, а автора ти обяснява как те виждаш ли вече били разочаровали своите привърженици, кога стана това?!? В тази статия даже не е направен и опит да бъде представена, като нещо друго освен жалък напън да се защити една отдавна провалила се клика от европейски плотици/управленци/плутократи/бюрократи, или пък е направен ама автора просто толкова си може.

    Нередност?
  • 4
    vaticana avatar :-|
    vaticana
    • + 4

    Все по-посредствени текстове! Какво ви става в тоя вестник?
    Може ли да се правят сериозни политически (и каквито и да било) изводи от думите на някой си???

    Защо не вземете да го правите по-просто: пишете директивно какво трябва да мислим -
    1....;
    2....;
    3...;

    Нередност?
  • 5
    regular_observer avatar :-|
    regular_observer
    • + 1

    Какво значи антисистемна партия?

    Когато безработицата е над 20 процента, дългът расте въпреки бюджетните рестрикции е нормално хората да се попитат защо така.

    И да се опитат да променят нещата.

    Нередност?
Нов коментар