Сделка, ама друг път

"Тик-так", каза неотдавна в закана към традиционните партии в ЕС Пабло Иглесияс от "Подемос" - испанската посестрима на СИРИЗА. Подтекстът беше, че останалите европейски страни много скоро ще последват Гърция в революцията срещу статуквото, политиката на икономии и безработицата. Засега обаче часовникът отброява само миговете до ставащия все по-вероятен гръцки държавен фалит. Дейселблум даде на Атина срок до 16 февруари да подаде молба за удължаване на спасителната програма, която изтича в края на месеца. Ако не направи това, още през март Гърция ще се остане без средства. Още повече след като Дейселблум отсече, че еврозоната не раздава "мостови заеми" и така отряза пътя на СИРИЗА към искането й за временна финансова инжекция до договарянето на нова програма с "партньорите" (както тя настоява да ги нарича) от ЕС и МВФ, която да замести сегашния меморандум с омразната Тройка.

Мост за никъде

Какво всъщност предлага Атина и как мисли да се справи без оставащите 7.2 млрд. евро по спасителната програма? "Искаме мостово споразумение до лятото", заяви Ципрас от парламентарната трибуна. Ден по-късно в специален брифинг за медиите, Варуфакис разясни, че всъщност правителството настоява за още по-дълъг срок - временното финансиране на страната да продължи до септември. Това според Атина означава лимитът на краткосрочния държавен дълг, който може да емитира, да бъде умножен по две, и освен това ЕЦБ да й преведе 1.9 млрд. евро, колкото е доходността на притежаваните от нея гръцки държавни облигации.

Предложението на Атина към еврозоната се крепи на четири стълба. Първият предвижда извършването на 70% от структурните реформи, които предишни гръцки кабинети са договорили с Тройката. Останалите 30% щели да бъдат заменени с десет нови структурни реформи, които новото правителство иска да изработи съвместно с ОИСР.

Вторият елемент е намаляването на целта за първичен бюджетен излишък от нивото от 3%, заложено в споразумението с Тройката. Атина иска и тази година той да остане 1.5%, както беше миналата година. Варуфакис вече няколко пъти заяви, че правителството е готово да се ангажира с първичен излишък от 1-1.5% в следващите години. Той обаче категорично отхвърля "нереалистичните" очаквания за настоящата и следващата година, когато Тройката иска той да нарасне до 4.5% от БВП. Само за сравнение - единствената държава от еврозоната, която се очаква да има първичен излишък тази година, е Германия, и той ще възлиза на 2%.

Третият стълб е свързан с облекчаване на дълга на Гърция и идеята на Варуфакис е за "меню от суапове". Първият суап е замяна на 195 млрд. евро, получени от Атина като заем от европейски институции, с облигации, обвързани с икономическия растеж. В основната си част – 141.8 млрд евро, това са средства от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Останалите са двустранни заеми на Гърция от страни членки. Вторият суап ще обърне гръцки държавни облигации на стойност 27 млрд. евро, които държи ЕЦБ, във "вечни облигации". Това според мнозина наблюдатели е особено проблематично предложение, защото звучи сякаш кредиторите никога няма да получат парите си обратно.

Четвъртият стълб е преодоляването на "хуманитарната криза" в Гърция – така СИРИЗА нарича настоящото икономическо и социално състояние на страната. В речта си пред парламента Ципрас още веднъж изброи мерките, които правителството му смята да приложи в тази връзка. Те включват: субсидии за храна за 300 000 бедни семейства, възстановяване на 13-ата коледна пенсия за пенсионери с месечен доход до 700 евро, безплатен достъп до медицински услуги за всички граждани и драстично намаляване на личните разходи на пациентите при закупуването на лекарства, безплатни карти за градския транспорт за дългосрочно безработните и бедните, безплатно електричество за 300 000 семейства, живеещи под границата на бедността, възстановяването на жилищните субсидии. Всичко това ще струва на държавата 1.86 млрд. евро, за които не е ясно откъде ще дойдат. Още повече, като се има предвид, че по изчисления на финансовото министерство само между февруари и август Гърция ще има нужда от общо 17.2 млрд. евро за текущи плащания.

Може би след тези отрезвяващи калкулации, Атина се отказва от доскорошните закани, че не иска остатъка от заема на Тройката. Според новата й линия, ако се стигне до временно споразумение до септември, тя щяла все пак да вземе част, а може би и целия последен транш. При всички положения обаче правителството щяло да поиска от ЕЦБ разрешение да напечата още краткосрочни държавни облигации над сегашния лимит от 15 млрд. евро. Обсъждат се числа между между 8 и 23 млрд. Но засега изглежда малко вероятно ЕЦБ да се съгласи на подобно нещо. Гуверньорът й Марио Драги вече обяви, че за момента Гърция не отговаря на условията за включване в програмата за quantitive easing (QE), или изкупуването на облигации на вторичния пазар.

Сама срещу всички

Вероятността за споразумение между Гърция и ЕС намалява стремглаво. В типичния си безцеремонен стил Шойбле вече заяви, че ако гръцкото правителство не кандидатства за удължаване на спасителна програма до края на месеца, "ами тогава просто край". Противно на пропагандата в Атина обаче, далеч не само Германия се противопоставя на ултиматумите на Ципрас. Финландия и прибалтийските страни също отдавна се включиха в хора на опозицията. По-интересно е обаче, че Испания и Португалия – две страни, които сами наскоро преминаха през подобни на гръцката драконовски програми на икономии, изобщо не са склонни на отстъпки пред южната си посестрима. Дори Франция и Италия, чиито леви правителства отдавна се бунтуват срещу линията на фискални ограничения и са по-благосклонно настроени към едно смекчаване на условията за Гърция, също показват раздразнението си от подхода на СИРИЗА шумно да тръби исканията си чрез медии, речи и гръмки публични изяви. В навечерието на извънредната среща на еврогрупата в много гръцки градове се проведоха митинги срещу програмата за икономии, а правителството демонстративно поиска вот на доверие от парламента, за да затвърди мандата си за преговори.

От една страна, фактът, че СИРИЗА се отнася сериозно към предизборните си обещания и наистина е готова твърдо да ги отстоява пред кредиторите, заслужава уважение. В същото време обаче Ципрас и компания се оплитат в демагогия и хем изискват разбиране и отстъпки, хем се отричат от основни принципи на приемственост за ангажиментите, поети от предишни правителства. Особено интересно е настояването на Атина Берлин да й изплати стар заем от времето на нацистка Германия (въпрос, който правно е бил разрешен при обединяването на Германия), а в същото време се отрича от споразуменията на собствените си правителства от последните пет години.

"Идеята на Варуфакис за стратегия е да насочи пистолет към челото си и да поиска откуп, за да не натисне спусъка" - така коментира наскоро британският вестник Guardian преговорната тактика на гръцкия кабинет. Преди да поеме финансовото министерство, Варуфакис беше университетски професор и икономист, посветил значителна част от академична си работа на теорията на игрите – стратегически математически модели, използвани при вземането на решения. Като се има предвид научният му опит, най-късно след първата катастрофална среща на еврогрупата новият гръцки финансов министър би трябвало внимателно да провери изчисленията си и дори да потърси нова формула за преговорите. В противен случай очевидно искреното желание на СИРИЗА да изведе Гърция от кризата може да завърши с въвличането на страната в тежка катастрофа. Нищо, че нито Ципрас, нито европейските му партньори желаят това.