Македония навлиза в пореден етап от политическата си криза

За едни - криза, за други - ново начало

От страна на на ВМРО-ДПМНЕ ситуацията изглежда по коренно различен начин. "Заев може да съществува и да бъде актуален само в условия на криза", каза Груевски след 7-часовите преговори в петък. Според подалия оставка премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ опонентът му Зоран Заев иска отлагане на изборите, защото е осъзнал, че няма да успее да събере нужната гражданска подкрепа, за да ги спечели.

На кратка пресконференция в понеделник, на която журналистите не са имали право да задават въпроси Груевски обяви преговорите за приключени и пожела това да е ново начало за страната. "Нашата държава тръгна по пътя, който ще постави край на политическата криза и ще ни позволи да напреднем смело към бъдещето. Този път започва на 24 април", изтъква лидерът на ВМРО-ДПМНЕ. По думите му, Държавната изборна комисия и македонското МВР, които в момента се ръководят от представителите на СДСМ, имат капацитета да гарантират честни и демократични избори. Двете ведомства бяха "предадени" на опозицията през ноември като част от поетапното предаване на властта.

Мнението на Груевски за капацитета на Държавната избирателна комисия обаче не е споделена от председателя ѝ Александър Чичаковски. В репортаж на македонската телевизия "Нова" той  казва, че изборите могат да се проведат чисто технически на 24 април, но в кратките сто дни до тогава изборните списъци няма да могат да бъдат проверени качествено за несъответствия. Изказването породи брожения сред заместниците му в комисията Супхи Якупѝ и Сашо Сърцев, които обявиха, че това е собствено заключение на председателя, което комисията нито е обсъждала, нито е приемала.

Как се стигна до тук?

Почти десетгодишното управление на ВМРО-ДПМНЕ е цветущо от скандали, но най-сериозните се появиха в последните две години. След последните парламентарни избори през 2014 г. СДСМ отказаха да признаят резултата, като твърдяха че списъците с гласоподаватели са манипулирани. Те бойкотираха заседанията в парламента, докато през февруари 2015 г. не излязоха с поредица поредица компроментиращи записи на телефонни разговори, които уличаваха правителството в незаконно подслушване на над 20 хил. души. Популярните в македонските медии като информационни "бомби", показаха до коло са пробити всички клонове на властта в страната. Намеса в съдебната система, търговия с власт, замазване на разследвания са само малка част от разкритията, които записите изкараха на яве. Премиерът Груевски бързо обяви записите за фалшиви и обвини Зоран Заев, че работи за чужди тайни служби.

В същото време една от информационните бомби разкри как правителството и лично Груевски са крили детайли за смъртта на студента Мартин Нешковски по време на празненствата след победата на ВМРО-ДПМНЕ през 2014 г. Избухнаха спонтанни протести срещу полицейското насилие, които опозицията използва, за да подготви своя национален протест. Докато течеше подготовката, правителството проведе неочаквана антитерорстична операция в Куманово, близо до косовската граница. Страната беше на ръба на извънредно положение, но протестът на СДСМ все пак се проведе безпроблемно. 

След продължили близо месец протестни и контрапротестни действия от страна на лагерите на двете големи партии кризата навлезе в задънена улица. Нито комисар Хан, нито американският дипломат Виктория Нюланд успяха да изкарат партиите от нея. Въпреки че се съгласиха на редица мерки, които да доведат до мирното предаване на властта, голяма част от тях - включително обнвяването на избирателните списъци - не бяха изпълнени в срок. 

Несполучлива дипломация

Реакцията на ЕС към кризата е ярък пример за проблемите на европейската дипломация. Още в самото начало личеше липсата на единен европейски подход към македонския въпрос. Докато на майските митинги под знамената на протестиращите от СДСМ застана лидерът не Партията на Европейските Социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, говорителят на Европейската народна партия (ЕНП) Зигфрид Муресан подкрепи ВМРО-ДПМНЕ.

Освен това, след продължилите шест месеца преговори, в които европейските медиатори са подкрепили датата 24 април, позицията им бързо се измени в петък. Интензивните преговори са показали непреодолимите различия между СДСМ и останалите партии и това е довело до завой в позицията на еврокомисаря. Вместо да настояват за провеждането на изборите в уречената дата, от кабинета на Хан са заели принципната позиция за "създаване на условия за честни избори съгласно демократичните стандарти", твърди прессъобщение от екипа на Хан към македонските медии.

В тази обстановака пред президента Георге Иванов ще положи клетва служебният премиер Емил Димитриев (виж карето). От действията му в следващите сто, а може би и повече, дни може би ще зависи до колко Македония ще продължи по пътя към "стабилното" управление на ВМРО-ДПМНЕ или до колко водещата партия е склонна на концесии във властта.