Шпиони, предатели и видео

И макар да остават много въпросителни как и откъде Заев е получил записите и защо толкова дълго не ги оповестяваше, съдържанието им говори само по себе си. "Не е нещо ново, че правителството в Македония упражнява силно влияние върху съдебната власт. Но разговорите показват, че членове на кабинета имат пряко въздействие върху това дали прокуратурата ще образува дело или не, върху назначаването и израстването на магистрати и при взимането на съдебни решения. Това означава, че в Македония няма върховенство на закона, а има партийно-съдебна система и избирателно правосъдие", казва пред "Капитал" Дане Талески, доктор по политически науки.

Фрапиращ е и самият мащаб на подслушването на политици, бизнесмени, съдии, журналисти, академици, духовни лица и фигури от всички сфери на обществото в една страна с двумилионно население. "Страшно е. Отдавна е ясно, че Македония не е свободно общество. Но не знаехме точно колко е несвободна. Хората в Македония имат усещането, че властта знае даже как гласуват на изборите, макар вотът да е таен. Сега това се потвърждава. Самият факт, че става въпрос за 20 хил. души, е бомба. Дори само това, ако се докаже, е достатъчно, за да се търси отговорност от правителството", казва пред "Капитал" Андреа Стойковски, анализатор от Македонския център за европейско образование (MCET). И добавя, че връзките между изпълнителната и всички останали власти също са известни отдавна. "Но преди бяха предположения, сега вече имаме доказателства", посочва Стойковски. 

Сконфузеното мълчание по върховете в Скопие е показателно - до момента никой от участниците в разкритите разговори не е отрекъл, че те са автентични. Контраатаката е единствено по линия на това откъде идват записите и защо се използват. Груевски обвини Заев, че го е рекетирал с цел да свали правителството, и от своя страна разпространи видеозапис от среща в кабинета си, на която опозиционният лидер признава, че има данните от чуждестранно разузнаване. Заев твърди, че те идват от македонските служби, но е излъгал премиера, за да предпази източниците си.

"Сега властта мобилизира т.нар. граждански движения за спасение на Македония от проникването на чуждестранното разузнаване чрез Заев", обяснява пред "Капитал" македонският журналист Борян Йовановски. Според него забавянето на разкриването на записите е стратегия, чиято цел е да провокира властта. "И той успя в това, ако се съди по гафовете на премиера, който сам повдигна обвинения на Заев вместо прокуратурата и така директно потвърди, че тя не е независима", посочва Йовановски. Освен това версията за шпионаж и опит за преврат звучи доста пресилено. "Разбирам тези обвинения единствено като признак на нервност на режима в Скопие, казва пред "Капитал" Марко Кмезич, преподавател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и член на Balkans in Europe Policy Advisory Group.

В операцията за ограничаване на щетите от скандала бяха впрегнати и медиите, които организираха почти пълно затъмнение на разкритията на Заев. "Македония има сериозен проблем със свободата на словото. Значителна част от медиите са под пълния контрол на правителството. Обществената телевизия МРТВ например работи като информационна служба на властта. И проправителствените медии - а това е най-големият дял от електронните и печатните медии - отразяват пристрастно целия случай", обяснява Дане Талески. Той се опасява, че сегашното спокойствие може да се окаже затишие пред буря, докато правителството подготви следващия си ход, който вероятно допълнително ще усложни ситуацията. "Политическите последствия ще бъдат лоши. Демокрацията се подкопава, увеличава се недоверието в институциите и се задълбочава поляризацията между властта и опозицията", казва докторът по политически науки.

Клета Македония

Трудно е да се види добър изход от цялата ситуация. "В една нормална държава за много по-малки неща от това има оставки на премиер, министри, на цялото правителство и нови избори. Но в случая става въпрос за изцяло пленена система и не мисля, че въпросът ще се реши с избори. Ако използвам медицинска терминология, трябва пълно изрязване на прогнилата плът, за да може системата да продължи да функционира", казва Андреа Стойковски. Според него първо трябва да се разреши скандалът, да се произнесе правосъдието, да се накажат виновниците, да се прочистят институциите и едва след това да се отиде на избори.

Друг въпрос е обаче доколко в тези условия може да се очаква независима проверка. "Моята прогноза е, че правителството ще състави комисия, която да разследва твърденията на опозицията. Тя обаче по-скоро ще се опита да дискредитира опозицията, отколкото да разследва нейните твърдения", смята Марко Кмезич. И добавя, че единственото решение в случая е да се състави независима международна комисия и инициативата за това трябва да дойде от Брюксел.

Лошото е, че нещата в Македония са стигнали дотам, че не е сигурно доколко Брюксел може да помогне. "ЕС е напълно объркан. При това самият той има проблем. Бяха вложени милиони евро в реформирането на съда и прокуратурата. И сега ЕК трябва да обясни за какво бяха изхарчени тези пари, след като имаме явни доказателства, че правосъдието е под строгия контрол на властта", казва Борян Йовановски. Засега обаче от Брюксел идват само изявления за "дълбока загриженост", призиви за възстановяване на политическия диалог и връщане на опозицията в парламента, който тя бойкотира от април миналата година. Дане Талески обобщава визитата на еврокомисаря по политиката на добросъседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан в Скопие преди дни по следния начин: "Дойде, видя и нищо не каза." Затова пък изненадващо имаше коментари от руското външно министерство, което призова македонските власти да се погрижат за стабилността в страната. Това накара наблюдателите да се напрягат да си припомнят кога за последно Москва е изказвала отношение по политическите развития в Македония.

"Очаквам от ЕС да спре да си затваря очите. Брюксел отдавна няма никакво влияние върху процесите в Македония и ако иска да спаси имиджа си, трябва да излезе с истинска реакция", казва Андреа Стойковски. Прогнозата на Марко Кмезич е, че подобно на бившия хърватски премиер и настоящ затворник Иво Санадер Груевски е поел по пътя, от който няма връщане назад. "Очаквам през следващите месеци той само да увеличава авторитарния натиск върху ключови институции - съдебна система, медии, парламент - докато се опитва да демонстрира жестове на добра воля, като прави дребни отстъпки, например към студентите, които в момента протестират срещу нарушаването на автономията на университетите", казва преподавателят от Университета в Грац. Според него това ще задълбочи още повече разделението между двете основни македонски партии - СДСМ и управляващата ВМРО-ДПНЕ. Остава да се види как ще реагират етническите албански партии, особено на фона на отдалечаващата се перспектива за ЕС. Македонската политика изглежда обречена да бъде все по-вълнуваща, още по-сюрреалистична и направо опасна.