Големият македонски провал

Едната излезе на площада на 17 май с плакати "Сбогом, Никола" и "Оставка на Груйо" и с веещи се едно до друго македонски и албански знамена. Вечерта в палатковия лагер пред сградата на Министерския съвет надеждата беше, че този Уудсток в Скопие ще се превърне в Exit за премиера и управляващата консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ. "Днес на Груевски му се случи народът. Колкото и да иска да остане като премиер, няма да може да издържи на натиска на гражданите", казва пред "Капитал" Горан Милевски, председател на опозиционната Либерално-демократична партия.

Другата Македония беше мобилизирана на следващия ден. На няколкостотин метра от площада, където недоволните от управлението обещават да останат, докато то си тръгне, се събра едно доста по-различно множество, в което голяма част от хората бяха докарани с автобуси. Пред него Груевски обвини опонентите си, че се опитват да наложат "диктатура на политическото малцинство" и категорично заяви, че няма да отстъпи. "На този митинг имаше истеричен говор. Първо една госпожа държа реч за православната ортодоксална руска линия. А после пред развеяните македонски, сръбски и руски знамена - и нито едно албанско и европейско - премиерът говори за ЕС и НАТО като стратегически партньори. Тук има нещо сбъркано. И този конфликт, тази демагогия ги виждаме и в политиката", казва пред "Капитал" политическият анализатор Сашо Орданоски. Според него дори не става толкова дума за проруска линия в някакъв идеологически смисъл, просто "на тях Владимир Путин им е идеалът за това как трябва да се води една държава. Те се възхищават на начина, по който той управлява своята автокрация".

Аналогиите са най-различни. Докато опозицията сравнява Груевски с румънския диктатор Николае Чаушеску, други правят паралели с турския президент Реджеп Ердоган и събитията в парка "Гези". При съпоставките с България усещането е по-скоро като за протестите през февруари срещу Бойко Борисов, отколкото тези от лятото на 2013 г. Фактът е, че Македония е силно разделена държава и в момента две непримирими групи са силно мобилизирани една срещу друга.

Едната отказва да се примири, че Груевски може да остане след всичко, което оповестяваните от лидера на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев записи на подслушани разговори разкриват за неговото управление (виж повече тук). "Това е ужасно. Те показват, че в Македония имаме режим на престъпници, както ВМРО-ДПМНЕ, така и Демократичният съюз за интеграция (ДУИ, албанската партия начело с Али Ахмети, която е в управляващата коалиция - бел. ред.). И за това трябва да се понесе политическа отговорност, но и да има правни последици. Защото ако няма такива, ще дойде някой нов, ще яхне системата и ще прави същото", казва пред "Капитал" докторът по политически науки Дане Талески. Според него Груевски не може да бъде част от решението, защото е част от проблема. А той е, че Македония е една пленена държава (captured state), с изпразнени от авторитет и съдържание институции, които не работят за своите граждани, а за управляващата клика. "В тази страна сме виждали всичко и в македонската политика няма ангели. Сега обаче е истински ад. Това е такава система на крадене, фалшифициране и репресии, че прилича на организирана комунистическа държава от корпоративен тип. Има реално една фамилия, която владее в мафиотски стил, лоялността е най-важното качество, послушанието е военно, пропагандата е жестока, деспотизмът е класически", обобщава Сашо Орданоски.

Другата страна обаче отказва да приеме варианта Груевски да си тръгне, обяснява, че няма да допусне Майдан в Македония, и обвинява опозицията, че иска да вземе властта без избори. В тази група са гласувалите за ВМРО-ДПМНЕ, които социолозите разделят на две - автентичните привърженици на Груевски и клиентелисткият вот (държавната администрация, получателите на социални помощи и държавни субсидии) "Фактът, че той печели всички избори от 2006 г. насам, не е само резултат на манипулации. Макар безработицата да остава страшен бич в Македония, Груевски има някои икономически постижения. Освен това се ползва с подкрепа за националната си позиция - начинът, по който преизгради Македония, прословутата му политика на "антикизация", която може да изглежда комично отвън, но му носи популярност", казва пред "Капитал" Кирил Дрезов, директор на Департамента за Югоизточна Европа на Keele University и анализатор на Oxford Analytica.

В групата, която не желае падането на Груевски, са и тези, които смятат, че той е по-малкото зло и не вярват на СДСМ. "Те няма как да бъдат алтернатива. Това е партията, която произведе олигархията в Македония, партията на привилегированите, на израсналите със сребърна лъжичка в уста. Знаете стереотипа за Радмила Шекеринска (зам.-председателят на СДСМ - бел. ред.) - Рада носи "Прада". Те просто не знаят как да губят, да функционират в опозиция, това са банда опортюнисти, които искат да вземат властта", казва пред "Капитал" бивш министър от предишно правителство на Груевски.

Колко е трудно да свалиш диктатор

Дори съвсем реалното гражданско недоволство да дава на СДСМ легитимност, че не се бори единствено за своите интереси, а за по-добро утре и срещу един авторитарен режим, това никак няма да е лесно. Проблемът за опозицията е, че има срещу себе си един изключително обигран политик, изучил великолепно механизмите на властта и начините на манипулирането им, и разполагащ с цялата държавна машина.

"Груевски не е луд, той е брутално прагматичен", казва Дане Талески. Според него играта на премиера е да печели време и засега опозицията не разполага с инструмент да го свали от власт. Викането под прозорците му може и да е неприятно, но протестиращите рано или късно ще се изморят. Освен това той вероятно ще опита да проточи разговорите между четирите основни партии с участието на международните посредници. Талески не изключва вариант Груевски дори да се съгласи с искането да има служебно правителство, с аргумента Македония да не изгуби препоръката за започване на преговори за членство в ЕС на Европейския съвет наесен. Но ще се опита да приеме това искане от позицията на силата, като показва, че неговите привърженици са по-многобройни и мобилизирани. И битката на Груевски ще бъде да обезсмисли преходното правителство, като съкрати мандата му, за да успее да запази позициите си в администрацията и медиите и да спечели следващите избори.

Другата опция Груевски да бъде разклатен е ДУИ да излезе от властта. Но засега няма такива изгледи, било поради поради опасения, че тогава ВМРО-ДПМНЕ тотално ще завие към националшовинизъм и ще се върне темата за класическото напрежение между албанци и македонци, било поради други причини. Рискът е, че недоволството сред албанците расте, партията губи поддръжка и може да потъне заедно с Груевски. "Мога да си обясня поведението на ДУИ и Али Ахмети само с две логични неща – или са се продали, или са хванати с нещо, което не искат да се знае. Трето няма", казва пред "Капитал" писателят и публицист Ким Мехмети.

Другата възможна Македония

Със или без Груевски, Македония не може да продължава така, защото дори не е сигурно дали ще дали ще може да оцелее като държава в сегашния си вид. "Не зная докога ще издържат албанците и дали няма да се стигне до ситуация да предизвикат бунт. Оставането на Груевски не води до нищо добро. Може да се стигне до най-лошия вариант - Македония да се подели", казва пред "Капитал" журналисът Борян Йовановски. "Невъзможно е да остане и този режим, и Македония. Едното трябва да падне", добавя Ким Мехмети.

Надеждата е, че колкото и да е лоша сегашната криза, тя отваря възможност, защото сега цялата фасадна демокрация е осветена и демаскирана. "Македония е гола. И имаме шанс да рестартираме политическата си система, да излезем от порочния цикъл на това всяка власт да идва с практиките на клиентелизъм. Време е най-после да се изгради истинска демокрация в Македония. И се надявам, че ще бъдем способни да използваме този шанс," казва пред "Капитал" Никола Димитров, бивш македонски посланик в САЩ и Холандия и настоящ сътрудник в The Hague Institute for Global Justice.

За това ще е нужна помощ отвън. "ЕС е съучастник на Груевски в това, което ни се случва, защото дълго време си затваряше очите и избра стабилност вместо демокрация. Сега виждаме резултатите от тази стратегия. ЕС е част от кризата и е много важна част от решението й", казва Сашо Орданоски. Очакването е ЕС, който до момента пращаше в Скопие евродепутати като посредници, да се включи на по-високо ниво, например върховният представител по външната политика Федерика Могерини. И да помогне на Македония да се върне в релсите на преговорите за членство.

България също би могла да направи повече от това да спъва Скопие с договори за добросъседство и да говори за пращане на армия по границата. "България не бива да позволява да бъде възприемана в Македония като втора Гърция", казва Никола Димитров. Бившият министър по евроинтеграцията Ивица Боцевски добавя, че в Македония действията на София се тълкуват по следния начин - в момент, когато Македония е уязвима, когато Гърция кръжи около нея като акула, България не й подава ръка, а се възползва от слабостта й.

"Моделът на ЕС за водене на преговори завърши с тотален крах в Македония. И Брюксел трябва да помисли как да върне принципите и ценностите си в този процес. Защото иначе те ще бъдат тотално дискредитирани и меката сила на ЕС да прави възможна трансформацията на обществата в Западните Балкани ще изчезне. Това ще върне региона 20 години назад", казва Борян Йовановски. А самата Македония ще остане тъжно и мрачно място, в което дори политиката с монтипайтъновско измерение (по израза на Дане Талески) отдавна няма да е смешна.