Икономическата криза в Русия е на път да се превърне в хронична

Въпреки това за момента Русия не очаква повторение на острите финансови проблеми, които изпита в края на 2014 г., пише британското сп. The Economist. Това се дължи на факта, че руските компании сега имат много по-здрава структура на финансите. Задълженията им във валута са намалели с една трета в сравнение с 2014 г. До май компаниите и банките имат по-малко плащания по задълженията си, отколкото само през декември 2014 г. Втората половина на годината се очертава също толкова лека от финансова гледна точка.

Банковият сектор също изглежда добре, най-вече благодарение на поредица мерки от централната банка за рекапитализация на банките и ограничаване трупането на нов дълг. Големите енергийни компании също намират някакво решение на проблема с поевтинялата валута. Техните оперативни разходи са в рубли, докато повечето от приходите им са в долари. Прогресивните данъци върху петрола и газа също помагат. Когато цените падат, държавата поема по-голямата част от негативите. Така добивът на петрол в страната през 2015 г. нарасна с 1.4% на годишна база, като стигна рекордни нива. Печалбите на гиганти като "Роснефт", "Лукойл" и "Башнефт" са по-високи от 2014 г., сочат оценки на рейтинговата агенция Moody's.

Трудности за държавните финанси

В тази картина големият проблем са държавните финанси, смята The Economist. Бюджетът за 2016 г. се основава на цени от 50 долара за барел суров петрол. При тези разчети дефицитът в края на годината трябва да е 3%. Въпреки това аритметиката на руските държавни финанси е безпощадна, посочва списанието. Бюджетният дефицит нараства с 1% от БВП при спадането на петрола с всеки долар. При сегашните цени около 30 долара за барел дефицитът на Русия се очертава като 7% от БВП.

Въпреки това президентът Владимир Путин нареди бюджетният дефицит да не надхвърля 3%. В отговор финансовото министерство предвижда 10% съкращения на разходите, като изключение ще има само за отбраната и социалните дейности. В Кремъл се чуха гласове за приватизация, което едва ли ще запуши празнината. Няма да помогне и пласирането на облигации, защото лихвите по руския дълг са високи, смятат експерти.

Москва може да посегне на резервите си, но в момента тя има едва 50 млрд. долара, които само допреди година бяха 90 млрд. Ако бюджетният дефицит стигне 6% от БВП, тези резерви ще се стопят до края на годината, е мнението на анализатора Тимъти Аш от японската банка Nomura. Смята се, че във фонда, от който се финансират пенсиите, има около 70 млрд. долара. Повечето от неговите активи обаче не са ликвидни. Ако правителството остане без резерви, президентът може да прибегне до печатане на пари. Това обаче ще раздуе инфлацията и ще затрудни и без това отслабващата покупателна способност на руските домакинства, отбелязва Economist.

Руснаците вече са изправени пред сериозен спад в качеството на живота, казва Наталия Зубаревич от московския Независим институт за социална политика. Реалните възнаграждения са намалели с 9% през 2015 г. и 4% през 2014 г. БВП на човек от населението днес е около 8000 долара срещу пика от 15 хил. долара през 2013 г. Официалната безработица е 5.5%, но се увеличава забавянето в изплащането на заплатите. Само през 2015 г. над два милиона души са изпаднали под прага на бедността.

И ако на теория обедняването на руснаците прави работната ръка в страната по-евтина на места дори от тази в Китай, чуждите инвеститори не бързат да вкарват пари в Русия. Точно обратното - притокът на чужди капитали е намалял от 40 млрд. долара през второто тримесечие на 2013 г. до едва 3 млрд. долара точно две години по-късно.

Всичко това прави притесненията за хронична криза в Русия съвсем основателни.