Така (не) се раждат държавите

Тези разнопосочни сигнали само допълнително нагнетяват ситуацията. Но за безумните кадри на насилие в неделя са виновни и двете страни. Както обобщава председателят на групата на либералите в Европейски парламент Ги Верхофстад: "От една страна, сепаратистките партии продължиха с т.нар. референдум, който бе забранен от конституционния съд, знаейки твърде добре, че само малцинство ще участва, тъй като 60% от каталунците са срещу отделянето. От друга страна, дори когато се основава на съдебно решение - имаме употреба на непропорционална сила за спиране на това. В ЕС опитваме да намерим решения чрез политически диалог. Крайно време е за деескалация и само договорена спогодба е пътят напред." Сега основният въпрос е какъв е най-добрият възможен изход – може ли да има споразумение и как би изглеждало то, или обявяването на едностранна независимост е неизбежно.

Между статуквото и отцепването

Рахой твърди, че допитването е било "подигравка с демокрацията", а централното правителство предупреди, че може да прекрати автономията на региона. Испанският премиер вече обсъди ситуацията с лидера на социалистите Педро Санчес и с ръководителя на партията Ciudadanos Алберт Ривера. Санчес призова за незабавното провеждане на разговори с Барселона, а Ривера настоя за активирането на член 155 от конституцията, който да отмени автономията на Каталуня. Пучдемон пък поиска от международната общност да посредничи между двете страни, но Европейската комисия заяви, че кризата е "вътрешен въпрос" за Испания, който трябва да бъде решен в съответствие с конституционния ред.

Има ли място за компромис между тези две непримирими позиции? Властите в Мадрид намекват, че оставят вратата отворена за възможна конституционна реформа. По думите на испанския икономически министър Луис де Гиндос те може да са готови да предложат повече пари и по-голяма финансова автономия. Възможен вариант е започването на диалог за разширена форма на регионално самоуправление. Пречките обаче са налице. Когато дойде на власт, Рахой отказа да дискутира средния път между статуквото и отцепването, за който социологическите проучвания показваха, че мнозинството каталунци ще приемат – тоест по-голяма фискална автономия (подобно на баските, които събират своите собствени данъци и плащат договорен дял към испанската хазна) и повече прехвърлени правомощия.

"Стерилният дебат относно легитимността и законовите въпроси няма да реши нищо. Може да се започне с разрешаването на проблема относно каталунското убеждение, че Мадрид взима оскърбително количество от техните данъци", посочва анализ на Financial Times. Изданието допълва, че ако централното правителство продължава да се отнася към испанската конституция като към издялана в камък вместо като към жизнен документ, служещ на една развиваща се, динамична и модерна държава, времето за подобна проява на благоразумие ще изтече. Все още не е ясно обаче дали отстъпките ще са достатъчни за каталунските власти, които прекараха месеци в подготовка на процеса за отцепване.

Накъде повече

Дали Рахой (на снимката) и Пучдемон от врагове могат да станат преговарящи Източник: Reuters

Не всички са оптимисти относно нова договорка. "Ще бъде много трудно, тъй като едно от нещата, които трябва да имаме предвид, е, че Каталуня разполага с едно от най-високите равнища на автономия в света. Само швейцарските кантони и канадските провинции имат подобно ниво на автономия. Каталунското правителство държи контрола над образованието, здравеопазването, полицията, по-голямата част от инфраструктурата, планирането и почти всичко, което има общо с реалния живот", казва пред "Капитал" проф. Андрес Родригес-Посе, специалист по Испания от London School of Economics (LSE). И допълва, че единствените области, които Барселона не контролира, са външната политика и отбраната, макар че и там има изключения. "От едната страна е каталунското правителство и процент от гражданите, които твърдо настояват, че искат да се разделят с Испания. От другата страна е Мадрид, който няма да се огъне. Така че няма лесно решение и случващото се ще зависи от това дали ще има обявяване на независимост", твърди Родригес-Посе.

Той изказва съмнения относно варианта, в който на каталунците се дават повече правомощия, позволява им се да задържат повече от парите си и се признава тяхната идентичност. "В момента няма проблем с признаването на каталунската идентичност. А що се отнася до парите, те разполагат с една от най-големите степени на прехвърлени правомощия – 60% от техните разходи са контролирани от регионалното правителство. Така има много малко пространство за маневриране. Могат да получат определена сделка, която да бъде същата като при баските – тоест да контролират данъците. Това ще означава да допринасят по-малко като трансфери към останалата част от Испания", обяснява професорът от LSE. Според него използването на непропорционална полицейска сила за блокирането на референдума е грешка на Рахой, тъй като вотът бе изначално определен като незаконен и можеше просто да се игнорират резултатите. Вместо това Мадрид изигра картите си ужасно и връчи на отцепниците PR победата, която търсеха.

Джеймс Кер-Линдзи, професор по политически науки в St Mary’s University, Лондон, смята, че сега нещо може да се е променило по отношение на каталунския въпрос. "Прекомерните действия на Испания в неделя означават, че тя ще загуби съществена международна подкрепа. Вероятно Мадрид ще попадне под по-засилен натиск да се ангажира с каталунците относно тяхното бъдеще. В същото време много умерени каталунци, които искаха референдум, но може да не са искали независимост, сега може да променят мнението си. Подозирам, че в момента има дори по-голяма подкрепа за независимост", посочва Кер-Линдзи пред "Капитал".

Ръководителят на партията Ciudadanos Алберт Ривера обича да казва: "Каталуня е моята родина, Испания е моята страна, а Европа е нашето бъдеще." Ако Рахой и Пучдемон не отстъпят крачка назад, скоро твърденията в това изречение може да се окажат несъвместими.