Борбата на Каталуния продължава

Твърдата ръка на Мадрид

Макар Каталуния да се радва на известна автономия, настроенията за независимост в богатия регион са силни. В последно време централното правителство удвои усилията си да спре референдума чрез по-голям надзор над използването на публичните средства в областта, арестуването на хора от регионалната власт и изземането на предизборни материали. Мадрид обяви, че полицията ще поеме контрола над тъмните стаички за гласуване и заплаши с глоба държавните служители, които работят по провеждането на допитването, включително местната избирателна комисия, която наскоро бе разпусната. Същевременно около 3000 – 4000 полицаи от други региони са пренасочени към Каталуния.

Действията на централното правителство предизвикаха масови демонстрации в Барселона. Каталунското ръководство е твърдо решено да проведе референдума и заявява, че регионалният парламент ще обяви независимост в рамките на 48 часа, ако резултатите от вота са в подкрепа на отделянето. В материал за Washington Post Пучдемон пише: "В рязък контраст с правителството на Обединеното кралство Мадрид отказва да приеме това демократично предизвикателство и избира пътя на авторитарните репресии. Съжалявам, Испания, но Каталуния ще гласува за независимост, без значение дали това ти харесва или не."

Това е поредният епизод от сагата между Мадрид и автономната област. При предишния референдум за независимост, проведен през 2014 г., наречен "консултация" и също така обявен за незаконен от испанските власти, мнозинството подкрепи отцепването, но вотът бе определен като непредставителен, тъй като голяма част от искащите запазване на статуквото го бойкотираха. Сега прогнозата е, че най-вероятният резултат от настоящата криза ще бъдат извънредни избори в Каталуния, което ще подготви почвата за разговори между централното и регионалното правителство, включително евентуална конституционна реформа, чрез която да се намери по-подходящо място на Каталуния в рамките на Испания.

"Премиерът Мариано Рахой не трябва да бъде толкова отбранителен – той трябва да опита да договори ново споразумение с Каталуния и да предложи пренаписване на конституцията, за да се позволят референдуми за отцепване, но само при несъмнено мнозинство и висока избирателна активност", пише сп. Еconomist. Изданието допълва, че повечето каталунци вероятно биха били доволни от сделка, която им дава по-ясни правомощия, позволява им да задържат повече от своите пари и символично признава чувството им за нация. Пред Financial Times Жорди Алберих, директор на каталунския институт Cercle d’Economia, предлага сформирането на нова институция със "споделена отговорност да събира и разпределя данъците, която е прозрачна и справедлива".

Според проф. Андрес Родригес-Посе, специалист по Испания от London School of Economics (LSE), в момента Мадрид прибягва до краткосрочна стратегия – опитва да се подсигури, че референдумът няма да се проведе или дори да се проведе, това да стане по начин, по който да бъде възприет като нелегитимен. "Другата стратегия е дългосрочна и тя трябва да вземе предвид недоволството на Каталуния към сегашните договорки с Испания и нуждата да се гарантира, че или настоящите уговорки се променят, за да се потърси по-добро място за региона в страната, или ситуацията да се обясни по-добре. Защото по-голямата част от недоволството е поради икономически причини, тъй като Каталуния е един от три региона в Испания, които са нетни донори, докато четиринадесет други региона са или нетни получатели, или са неутрални. И в този случай трябва да се обясни защо има нужда от национална солидарност и трансфер от богатите към по-бедните области", казва пред "Капитал" Родригес-Посе.

И непокорството на Каталуния

Испанският премиер Мариано Рахой не спира да повтаря, че допитването е против закона Източник: Reuters

Какво ще се случи след 1 октомври не е съвсем ясно. "Може да има бунт или животът да продължи постарому, както стана преди три години, когато имаше друго такова допитване", посочва Родригес-Посе. От категорични прогнози се въздържа и Джеймс Кер-Линдзи, професор по политически науки в St Mary’s University, Лондон: "В действителност просто не знаем какво ще стане в Каталуния. Дори допитването да се състои, не е сигурно, че ще доведе до мнозинство за отделяне. Много каталунци искат да имат правото да гласуват за независимост, но не искат задължително независимостта като последица. По-скоро става въпрос за демокрация, отколкото за нова държава", твърди Кер-Линдзи пред "Капитал".

Но дори при един ясен вот в подкрепа на отцепването, според него е трудно да си представим как Каталуния може да продължи с едностранно обявяване на независимост. "Малко вероятно е да получат международно признание, да не говорим за членство в ООН. Също така изглежда почти невъзможно да си помислим как ЕС ще приеме едностранното отделяне. Освен Испания много други страни членки ще бъдат твърдо против приемането на независима Каталуния в блока", обяснява професорът от St Mary’s University. И допълва, че изглежда по-вероятно всичко това просто да бъде игнорирано от международната общност, Испания да анулира резултатите и да арестува ръководството на региона. Основният въпрос е дали това ще доведе до напрежение, което да прерасне в нещо по-сериозно.

Според Кер-Линдзи Испания не излиза в добра светлина от цялата тази история. Идеята е, че демократичните държави трябва да позволяват на гражданите си да гласуват относно своето бъдеще, както Обединеното кралство позволи на Шотландия да проведе референдум за независимост. "В този случай, когато на хората бе даден свободен избор, те всъщност решиха да останат част от държавата", припомня професорът от St Mary’s University. Сега голямата въпросителна е дали каталунците, след като не получават същото отношение, няма да изберат да накажат Мадрид с вота си.