Четиримата конници на ядрения апокалипсис

Освен още по-мощната балистична ракета "Сармат", способна да заобиколи американската отбрана и да мине над Южния полюс, както и самоуправляващото се ядрено торпедо "Посейдон" (по натовската класификация - Kanyon), Путин анонсира съществуването на още две нови оръжия. Става дума за хиперзвуковата крилата ракета с въздушно базиране "Кинжал" и напълно нова, все още безименна крилата ракета, задвижвана с... ядрен двигател. Последното е принципно нова технология, неизползвана в момента никъде по света. Американците я разработват концептуално още през 60-те години на миналия век в рамките на секретния проект "Плутон", но се отказват от нея, тъй като е твърде опасна дори да се тества.

Хиперзвуковите ракети (движещи се със скорост поне 5 пъти по-бърза от звука) пък са технологията, която военните анализатори разглеждат като най-голяма заплаха за ядреното възпиране, тъй като те са достатъчно бързи и маневрени, за да се промъкнат през която и да е съществуваща противоракетна защита.

Ако трябва да обобщим в едно изречение: идеята на новите руски стратегически оръжия ще е да обезсмислят американския противоракетен щит, включително мобилните му военноморски елементи, базирани на AEGIS-разрушители клас "Arleigh Burke". Което е малко странно предвид факта, че той и до момента не може да гарантира 100% успеваемост при масиран ядрен удар с много ракети, какъвто би бил той от страна на Русия. САЩ многократно са заявявали, че техните противоракетни системи AEGIS и THAAD са предназначени за защита при ограничена атака от страна на агресивна регионална сила, но уверенията им винаги са се приемали с подозрение в Москва.

Подводното чудовище на Кремъл

Още преди около месец и половина стана ясно, че руската федерация е на път да се сдобие с дистанционно управляван подводен термоядрен заряд, който е над два пъти по-мощен от която и да е атомна бомба, взривявана до момента. Щатските медии се позоваха на секретен доклад на американския президент Тръмп, посветен на стратегическите оръжия и ролята им в международните отношения през следващите 5 до 10 години. Оръжейната система, условно наречена Kanyon, а в руските медии - "Океанска многофункционална система "Статус-6", ще има бойна глава с мощност 100 мегатона. Според симулатора Nukemap такъв удар би убил моментално 8 млн. души и би ранил още 6.6 млн., ако бъде взривена в района на Ню Йорк. Впоследствие Русия кръсти стратегическата система за подводен ядрен удар "Посейдон".

Според Путин актуалното обновяване на руския ядрен арсенал е пряк отговор на създаването на американския противоракетен щит, след като през 2001 г. американският президент Джордж Буш - младши оттегля страната от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972 г. Източник: Reuters

На практика системата представлява автономно самоуправляващо се торпедо. Ядреният дрон ще може да измине без човешка намеса до 10 хил. км под повърхността на световния океан, преди да достигне целта си, твърдят руснаците. След като бъде детонирана, "Посейдон" ще създава гигантско цунами, което ще помита крайбрежната ивица, заливайки я с радиационни вълни. По неофициални данни бойната глава може да съдържа и радиоактивния изотоп кобалт 60, който превръща поразените зони в необитаема пустия за поне един век.

По време на речта си Путин обяви, че подводният атомен дрон ще е 100 пъти по-малък от подводница и много труден за засичане. Той ще се движи на "екстремна дълбочина и със скорост, която многократно надвишава бързината на съществуващите подводници, торпеда и надводни кораби".

Ако бъде сравнено с междуконтиненталните балистични ракети, въпросното ядрено торпедо не е особено бързо - то ще се движи със скорост от около 100 възела, или около 185 км/ч. Грубо казано, ще му трябват около 36 часа, за да достигне от най-западната точка на Русия до Ню Йорк. За сметка на това "Посейдон" няма как да бъде прихванатo от съществуващите противоракетни щитове, движейки се безшумно в морските дълбини, което го прави пригодено за изненадващ първи ядрен удар.

"Чернобил" лети над главите ви

Безспорно най-шокиращото заявление от страна на Москва беше, че руската армия притежава крилата ракета с ядрен двигател. Принципът на работата й е сравнително прост и на теория е известен от края на 50-те години на миналия век, когато Пентагонът стартира проекта "Плутон". Накратко казано: става дума за правопоточен реактивен двигател (ramjet), при който въздухът се всмуква от движението напред, загрява се до свръхвисоки температури чрез ядрена реакция и се изкарва през задните дюзи, осигурявайки тяга.

По време на проекта "Плутон" изследователите твърдят, че могат да вдигнат три пъти скоростта на звука (около 3600 км/ч), която да се поддържа, докато продължава ядрената реакция. На практика това би бил умален летящ атомен реактор. Проблемът е, че от дюзите на ракетата ще излиза нагорещен силно радиоактивен въздух, който ще обрече на лъчева болест всички живи същества по трасето й. Но това вероятно би бил най-малкият проблем, в случай че въпросната крилата ракета бъде използвана в реален конфликт.

Според руския президент Путин прототипът на ракетата с ядрен двигател вече е бил тестван миналата есен, има "практически неограничен обсег", развива висока скорост и е толкова маневрен, че може да пробие всяка противовъздушна отбрана. Малко странно е обаче как въпросните изпитания са останали незабелязани за света, при положение че новата оръжейна система би оставяла сравнително лесна за засичане радиационна диря след себе си.

Хиперзвуковата заплаха

И ако реалното съществуване на действащ ядрен двигател е нещо, което предстои да бъде доказано (или отречено), една друга оръжейна система, обявена от Путин, буди съвсем реални притеснения - хиперзвуковата ракета "Кинжал". Именно това е технологията, която може да обезсмисли американските противоракетни системи като AEGIS и THAAD. Тя позволява ракетите или ядрените глави да се движат със скорост между 5 и 25 хил. км/ч в горните слоеве на атмосферата, като запазват висока степен на маневреност, запазвайки в тайна целта си до последните няколко секунди преди удара.

В случая с "Кинжал" става дума за крилата ракета, която се движи четири пъти по-бързо от звука (около 4900 км/ч) и има обхват около 2000 км. Предполага се, че е конструирана на базата на квазибалистичната ракета с малък обсег "Искандер-М". По неофициална и непотвърдена информация вероятно създава около себе си плазмено поле, което се опитва да намали радарния й отпечатък и да я направи още по-трудна за прихващане. За момента тя ще бъде базирана на свръхбързите самолети МиГ-31, но в бъдеще вероятно ще бъде носена и от руските стелтове Су-57 за поразяване на цели в Европа, морски авионосни групи или корабни ескадри.

Проблемът в случая е, че в момента напреднали програми за развитие на хиперзвукови ракети имат не само суперсили като САЩ, Русия и Китай, но и регионални сили като Индия, Франция и дори Австралия. "Възможността лесно да пробиеш вражеската противовъздушна отбрана и да нанесеш прецизен удар по всяка точка на планетата в рамките само на един час ще запълни голяма празнина в сегашните военни способности", коментира пред Wired Брус Блеър, експерт по ядрената сигурност в университета "Принстън". "Разпространението на хиперзвукови ракети, освен ако не бъде регулирано с експортен контрол или нов международен договор, ще позволи на голяма група от по-малки държави да заплашват суперсили от ранга на Китай, Русия и САЩ", обобщава ситуацията Патриша Луис, директор по въпросите на международната сигурност в Чатъм Хаус. Нещо подобно на това, което в момента наблюдаваме между САЩ и Северна Корея, но във вариант "всеки срещу всеки". И тогава глобалният апокалипсис действително може да се окаже на една ръка разстояние...