Как сблъсъкът между Иран и Израел заплашва глобалната сигурност

При още по-негативно развитие на ситуацията САЩ, Великобритания и евентуално още западни съюзници ще бъдат въвлечени в сблъсъка въпреки нежеланието си да го направят и независимо от системните им призиви за въздържаност. На тяхна страна най-вероятно ще се включват и обвързани със САЩ арабски държави от региона като Йордания, Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Катар и Оман. Петролните икономики на последните пряко ще бъдат засегнати от бойните действия и евентуална иранска военноморска блокада срещу корабоплаването в района на Персийския залив.

В този случай американските бази в Близкия изток също ще се превърнат в мишени на постоянни атаки. Това ще изисква разполагане на още от и без това вече дефицитните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, за които Украйна отчаяно моли от месеци насам. САЩ и техните съюзници ще бъдат принудени да пребазират тук (и то за дълго) сериозна част от своите военноморски сили. В този случай най-вероятно ще пострада и цялата световна икономика заради неминуемия рязък скок в цените на горивата и разкъсването на глобалните нефтени вериги за доставки. От своя страна авторитарните режими, които активно експлоатират собствени петролни залежи, ще получат допълнителен финансов стимул и по-голяма свобода да провеждат агресивни политики спрямо опонентите и съседите си.

Кошмарният сценарий предвижда постепенно или рязко преливане на конфликта извън пределите на Близкия изток. Изкушени от евентуалното сериозно ресурсно ангажиране на САЩ на страната на Израел, много от участниците в различните замразени и тлеещи конфликти може да се опитат да се възползват от ситуацията и да наложат волята си със сила, без да рискуват челен сблъсък със световния военен хегемон. Това евентуално включва активизиране на руските офанзивни действия по ново направление в Украйна или опит за инвазия в друга държава (Грузия, Армения, тестване на чл. 5 на НАТО в Балтика), война на Корейския полуостров или дори опит за мащабна китайска инвазия в Тайван. Това, което най-непосредствено би засегнало България, е евентуално активизиране на замразените конфликти в бивша Югославия и най-вече в Косово и Босна и Херцеговина.

Без вариант за пълна деескалация

Всичко това са хипотетични сценарии, които повечето замесени участници в региона биха искали да избегнат. И все пак първата безпрецедентна директна атака на Иран срещу Израел вкара Близкия изток в "неизследвани територии" на междудържавните отношения. И Иран, и Израел са поставени в ситуация, при която не могат да оставят напълно без последствия евентуални агресивни действия на своя архивраг.

В резултат на нападението с над ирански 300 дрона, крилати и балистични ракети срещу своята територия, Израел претегля различни опции за действие, които според анализаторите в сферата на сигурността могат да варират от дипломатическа офанзива за изолиране на Иран и изграждане на регионална коалиция срещу него до нанасяне на директни военни удари срещу ислямската република. И тъй като рискът от ескалация е по-висок от всякога, сценарият за пълномащабна война между Иран и Израел е съвсем реална перспектива, коментират анализаторите. Техеран от своя страна предупреди, че ще отговори с още по-масиран удар, ако бъде атакуват от еврейската армия.

"Ако стигнем до тази точка, може да станем свидетели на седмици израелски удари в Иран, пълномащабно ангажиране на "Хизбула" в нападения срещу Израел, израелско сухопътно нахлуване в Ливан и опити на Иран да затвори Персийския залив", коментира за "Свободна Европа" Майкъл Хоровиц, ръководител на разузнавателната секция в Le Beck International - базирана в Бахрейн консултантска компания. Дори и да няма пряка израелска атака срещу Иран, "цикълът от атаки между Иран и Израел в стил "око за око" би могъл да ни доведе дотам, ако външните фактори не действат, както досега, за да деескалират напрежението", предупреждава също Хоровиц.

Само няколко от всичките 120 балистични ракети успяха да проникнат през израелската противовъздушна отбрана "Железен купол" и да се взривяват близо до израелски военни бази Източник: Reuters

Фактор за евентуална деескалация в момента е обстоятелството, че въпреки гигантския си мащаб, иранският бараж от ракети и дронове успя нанесе минимални щети на територията на Израел и беше прихванат на 99% от израелската и съюзническата противовъздушна отбрана (ПВО). Това дава шанс на израелския военен кабинет да прояви сдържаност и да не предприеме действия, които да не оставят друга възможност на Техеран, освен официално да обяви война. Големият въпрос в случая е колко дълго и при какво натоварване израелската ПВО би могла да поддържа толкова висока ефективност. Защото Техеран може да се опита да приложи същата стратегия като Русия в Украйна и да залива Израел с нови и нови вълни от ракети и дронове, докато зенитно-ракетните системи изчерпят своите боеприпаси.

Факторът "Противовъздушна отбрана"

"По всичко личи, че иранската ракетна атака срещу Израел от 13 април най-вероятно е имала за цел да причини значителни щети, но под прага, който би предизвикал масиран израелски отговор", коментират и анализаторите на американския отбранителен тинк-танк Institute for the Study of War (ISW). Според тях пакетът от удари с дронове и ракети е бил изграден по същия модел като руските баражи, многократно използвани с голям ефект срещу Украйна. Атаката обаче причинява много по-ограничени поражения от предвиденото, вероятно защото иранците са подценили огромните предимства в сравнение с Украйна, с които Израел разполага за неутрализиране на подобни удари, и най-вече ПВО системите "Железен купол" и Arrow 3. Техеран също така вероятно не е отчел намесата на съюзническата авиация на САЩ, Великобритания и Йордания, която прихвана голямата част от бавните дронове Shahed, много преди да навлязат във въздушното пространство на Израел. С течение на времето обаче иранците ще извлекат поуки от този удар и ще работят за подобряване на способностите за проникване през израелската отбрана, както направиха руснаците при многократните атаки срещу Украйна, заключват от ISW.

Иранското нападение от миналата събота включваше приблизително 170 дрона, 30 крилати ракети и 120 балистични ракети. Мащабите му са безпрецедентни и по-големи в сравнение с който и да е руски въздушен обстрел в Украйна. Заплахата на Техеран в момента е, че отговорът на евентуални бъдещи израелски удари срещу територията на страната ще бъде още по-мащабен.

Специфичното по време на нападението от 13 април е, че бавните ирански дронове са изстреляни доста по-рано, вероятно с очакването, че ще пристигнат приблизително по същото време в зоната на израелската противовъздушна отбрана, когато ударят крилатите и балистичните ракети. Руснаците многократно са използвали подобен подход срещу Украйна. Целта е по-бавните безпилотни апарати-камикадзе и крилати ракети да отвлекат вниманието и да претоварят ПВО системите, за да позволят на балистичните ракети, които са много по-трудни за сваляне, да поразят целите си. Иранците вероятно са очаквали, че малка част от крилатите ракети и безпилотниците ще ударят своите мишени, но вероятно са се надявали, че много по-висок процент от балистичните ракети ще са ефективни.

Оръжие чудо, но докога?

В крайна сметка само няколко от всичките 120 балистични ракети успяват да проникнат през израелската противовъздушна отбрана и се взривяват близо до израелски военни бази. Това е впечатляващо постижение за Израел на фона на украинската противовъздушна отбрана, която има среден процент на прихващане само от около 16% срещу руските балистични ракети по време на последните големи удари.

Иранците вероятно са очаквали, че израелските проценти ще бъдат по-високи от украинските, но и не над 90%, особено при толкова голям залп с балистични ракети - все пак руснаците никога не са изстрелвали толкова много наведнъж по време на единичен удар срещу Украйна. Въоръжените сили на Киев често свалят над 75% от руските крилати ракети и дронове, но много от тези прихващания се случват в рамките на чадъра на противовъздушната отбрана, който е зает и с отбраната срещу балистични ракети. Така че иранците вероятно са очаквали, че поне някои от техните безпилотни самолети и крилати ракети ще попречат на израелското прихващане на наближаващите балистични ракети. Поне този път обаче това очевидно не се е случило.

При всички положения Иран ще извлече поуки от неуспешната атака от 13 април, които ще използва, за да предприеме по-ефективни удари в бъдеще. Операцията вероятно е помогнала на Техеран в някаква степен да идентифицира силни и слаби страни на израелската система за противовъздушна отбрана. Този опит със сигурност ще бъде споделен с Русия и другите съюзнически държави.

Способността на Иран да пробие израелската противовъздушна отбрана дори с малък брой балистични ракети представлява сериозен риск за сигурността на Израел. При бъдещ удар дори само няколко балистични ракети, които успеят да минат през израелската противовъздушна отбрана и ударят Тел Авив или Хайфа, може да причинят мащабни цивилни жертви и щети на гражданската инфраструктура, включително енергийни съоръжения и пристанища. А израелският отговор след това със сигурност ще е ескалационен.

"Руските удари по Украйна показаха, че дори малък брой прецизни попадения срещу ключови енергийни инсталации или друга инфраструктура могат да причинят непропорционално голям ефект. Израел и неговите партньори не трябва да изпадат в самодоволство в резултат на тази успешни отбранителни действия", обобщават ситуацията от Institute for the Study of War. Защото уроците от този конфликт със сигурност ще бъдат приложени и във войните, които ни чакат в близко бъдеще.