В безопасност ли са атомните бомби на НАТО

Любопитното в случая също така е, че дори самият автор на спекулативната публикация в EurActiv признава как не знае какво се крие зад абревиатурата B61. Става дума за 300-килограмова тактическа термоядрена бомба, чиято мощност варира от 0.3 до 320 килотона тротилов еквивалент. Преведено на достъпен език, това означава, че мощността й може да достигне 12 пъти експлозията над Хирошима. На практика целият американски ядрен арсенал в Европа в момента е съставен от различни модификации на B61. В края на миналото столетие броят им по непотвърдени данни е бил около 480, а в момента вероятно е между 130 и 200 бройки.

По-интересното обаче е, че въпросните атомни бомби не се оперират единствено от САЩ.

Невидимият "ядрен клуб" на Европа

Малко известен е фактът, че освен официалните ядрени сили Великобритания и Франция на Стария континент съществуват още пет неофициални – Германия, Италия, Холандия, Белгия и Турция. Техните армии също имат достъп до атомно оръжие, предоставено от САЩ "под наем".

Всичко това се случва по силата на натовската програма за ядрено възпиране NATO Nuclear sharing. Оборудването се оперира съвместно от приемащата нация и американски персонал, като за целта местни бойни пилоти преминават подготовка за евентуално нанасяне на ядрени удари с бомби B61. Освен въпросните пет държави съоръжения за съхраняване на атомно оръжие има и в Гърция, но то не се използва от 2001 г. Американският ядрен арсенал "под наем" в момента се съхранява в авиобазите Бюхел (Германия), Геди (Италия), Фолкел (Холандия), Клайне Брогел (Белгия) и Инджирлик (Турция). Ключът за използването на атомните бомби - Permissive Action Link, обаче през цялото време си остава в американски ръце.

Важно в случая е да се отбележи, че по силата на споразумението между НАТО и Русия от 1997 г. ядрено оръжие не трябва да се разполага на територията на нито една от новоприетите източноевропейски страни - членки на алианса. В тази група попада и Румъния и този факт прави сценария с пребазирането на турските B61 в Девеселу крайно невероятен от геополитическа гледна точка. Властите в Кремъл реагираха болезнено на далеч по-внимателна стъпка от страна на натовска държава – когато в края на миналата година полският министър на отбраната намекна, че Варшава също може да кандидатства за участие Nuclear sharing.

Най-голямата опасност около "споделения" европейски ядрен арсенал обаче не е свързана толкова с реакцията на Русия, а с неговата сигурност. Основното притеснение в случая е не дори, че терористи ще се опитат да откраднат бойните глави (които са защитени с кодове за активация), а че може да ги взривят с конвенционални експлозиви, разпръсквайки радиоактивно замърсяване на голяма територия и създавайки ефекта на "мръсната бомба". Това е и основната причина за спекулациите около евентуално изтегляне на американските атомни бомби от Турция. По време на неуспелия опит за преврат срещу Ердоган например електроснабдяването на авиобаза Инджирлик беше спряно, а началникът й беше сред арестуваните по обвинение в заговор. Летището също така е опасно близо до границата със Сирия (на около 100 км), което провокира страхове, че би могло да бъде обект на терористична атака.

Опасения за сигурността на ядрения арсенал има и по отношение на белгийската база Клайне Брогел, където през 2010 г. антивоенни активисти успяват да проникнат. Те обикалят из комплекса в продължение на около час, преди да срещнат охранители. Които освен всичко друго се оказали с... незаредени автомати. Което, е меко казано, смущаващо, при положение че в момента Белгия е за нещо като "гара разпределителна" на европейските джихадисти.

Ядрените оръжия в Европа Автор : Мадлен Начева Преглед на оригинала