Коя е "новата Меркел"

Но никак не е сигурно, че би била по-смела от предпазливата Меркел в икономическите реформи у дома или в опитите за заздравяване на устойчивостта на еврозоната. В блога си например АКК пише, че не вижда "никаква добавена стойност" в това да има отделен бюджет за еврозоната.

Центърът издържа

За онези, които смятат, че в ерата на Меркел скуката е основната характеристика на германската политика и живият политически дебат и конкуренцията на идеи са невъзможни, партийната конференция на ХДС в Хамбург на 7 декември бе добър пример за обратното. След като изпратиха с изправяне на крака и близо десетминутни непрестанни овации своя досегашен лидер Ангела Меркел, събраните 1000 партийни делегати имаха възможност за първи път от 18 години да посочат нов.

Дилемата им бе същата, както на много други традиционни десни партии в Европа, заплашени от бавна смърт – дали да се придържат към центъра, търсейки възможно най-широка подкрепа, или да завият надясно, за да спрат обезкръвяването си заради отлива на избиратели към крайни формации от типа на "Алтернатива за Германия". Двамата фаворити за най-високия пост в ХДС ясно очертаха алтернативите. От едната страна беше АКК, която отказва да позволи крясъците на крайната десница да диктуват политическия курс и подобно на Меркел контрира шумотевицата с трезви аргументи и спокойна политическа експертиза. От другата страна беше Фридрих Мерц, корпоративен адвокат и стар съперник на Меркел, който настоява, че партията има нужда от нова стратегия, изместване вдясно и приближаване до по-консервативните избиратели.

Както обобщава в. Frankfurter Allgemeine, накрая ХДС "предпочете приемствеността пред експеримента". По думите на Йозеф Йофе, издател на седмичника Die Zeit, "АКК беше сигурният залог – центристки кандидат, който не вещае неприятни изненади. Мерц просто беше малко твърде за свободния пазар, проамеркански и за засилена отбрана".

Извън сянката на Меркел

Най-голямото предизвикателство пред Крамп-Каренбауер е да се отърси от образа на протеже на канцлера и да отлепи сложения й етикет "мини-Меркел". "Аз съм на 56 години, имам три големи деца, направила съм своя собствена кариера. Няма абсолютно нищо мини в мен", каза тя в емоционалната си реч пред делегатите в Хамбург.

Действително, макар с Меркел да имат сходно земно излъчване, прагматичен подход и инстинкт за търсене на компромис, между тях има и важни разлики. АКК стои по-вляво по отношение на икономиката и подкрепя въвеждането на минимална заплата в Германия. Социалните възгледи на католичката от Саарланд обаче са много по-консервативни от тези на протестантката от бившата Източна Германия. Новият лидер на ХДС е против абортите, скептична е по отношение на генното инженерство и сравнява еднополовите браковете с полигамията и кръвосмешението. Макар лоялно да подкрепя решението на Меркел през 2015 г. да отвори границите за мигранти, като премиер на Саарланд тя постановява непридружените малолетни, които пристигат без документи, да бъдат подлагани на задължителни медицински тестове за определяне на възрастта и лобира в Берлин хората, които не получават статут на бежанци, да бъдат депортирани.

Заради опита ѝ предимно в провинциалната политика - АКК е на сцената в Берлин едва от края на февруари, когато Меркел я номинира за генерален секретар на ХДС и така даде знак, че тя е предпочитаната наследничка - за външнополитическите ѝ възгледи се знае малко, а дипломатическият й опит е минимален. Но е ясно, че с родна къща на десет километра от границата с Франция и безупречен френски новата първа дама на германските християндемократи вярва дълбоко в идеята за френско-германския мотор на ЕС.

Първо партията, после канцлерството

Освен АКК, другият голям победител в Хамбург беше Меркел, която сега има лукса да работи с жена, която ѝ е близък съмишленик и не изглежда да е движена от амбицията да я изтласка от канцлерството по най-бързия начин - нещо, което би било неизбежно, ако новият председател на ХДС се казваше Фридрих Мерц.

Преди да започне да гледа към най-високият пост в Берлин, първата задача на АКК е да не допусне ХДС да се разцепи. Минималната й победа над Мерц с 517 срещу 482 гласа на балотажа е сигнал колко разделена е партията. Загубата на Мерц, зад когото застанаха сиви кардинали като бившия финансов министър Волфганг Шойбле и бизнес организации, вече доведе до оставки на разочаровани членове на ХДС, убедени, че с избора на Мерц партията е изпуснала шанса да се съживи и обнови. Но ХДС е доказала в годините, че успява да се обедини около лидера си, а и Шойбле вече предупреди в интервю за в. Bild, че "всеки, който мисли да отмъщава, греши".

Освен това избирателите не изглежда да споделят недоволството към Меркел и нейното протеже - близо две трети от германците искат канцлера да изкара пълния си мандат, а според последното проучване на Forsa след конгреса в Хамбург ХДС за първи път от повече от година успява да качи подкрепата си до над 30%. Въпреки тези обнадеждаващи сигнали е ясно, че Крамп-Каренбауер ще може да обедини ХДС само ако постигне някакъв успех в битката срещу крайнодясната "Алтернатива за Германия", за чиито възход мнозина обвиняват политиката на Меркел.

Що се отнася до самата Меркел, дали ще остане канцлер до 2021 г. може да зависи повече от партньора й в управлението - Германската социалдемократическа партия (ГСДП), отколкото от собствената й ХДС. Ако се представят катастрофално на европейските избори догодина, социалистите може и да излязат от коалицията. И тогава АКК ще трябва да докаже по-бързо от очакваното дали ще успее да поеме от Меркел ръководството не само на партията, но и на страната.